/Поглед.инфо/ В отговор на заплахите на администрацията на Тръмп, че започва пълномащабна търговско-икономическа война с Китай, Пекин обяви, че ще предприеме ответни болезнени за САЩ мерки. Убедеността на партийно-държавното ръководство на КНР в това, че те ще сработят, е свързана с курса към придобиване на ново качество на ръста на китайската икономика.

В Пекин отдавна са разбрали, че прекомерната зависимост на страната от експорта и задграничните инвестиции само засилва влиянието на външни, често неконтролируеми от Китай фактори, върху китайската икономика – което ще рече, че час по скоро трябва да се обезпечи икономическата сигурност на КНР.

Във връзка с това икономиката на страната започва да използва нови източници на растеж – основно разчитайки на увеличаването на дела на вътрешното потребление, иновациите, цифровата икономика и сектора на услугите при намаляване на зависимостта на страната от експорта. Китай постепенно ще се откаже от икономиката, която бе базирана на разширяване на инвестициите (най-често с ниска възвращаемост) и евтина работна ръка.

При това форсираният растеж (примерно 9-11% ежегоден прираст на БВП) трябва да се понижи до средно-високи темпове (около 6-7%). В изпълнение на държавната стратегия за иновационно развитие на икономиката на страната Държавният съвет (правителството на КНР) в края на юли обнародва важни препоръки, засягащи „замяната на старите драйвъри на ръста с нови“. Този документ поставя началото на нов етап на курса на КНР към пълна технологическа независимост от Запада с перспектива страната да се превърне в един от световните технологични лидери.

Ключовите тези в документа са популяризиране на масовите иновации и предприемачеството, повишаване на търговските печалби от научни достижения (тоест възможно най-пълното им и бързо внедряване), строго съблюдаване на правата върху интелектуалната собственост, комерсализация на нематериалните активи, каквито са патентите. Особено внимание е отделено на професионалното стимулиране на чуждестранните специалисти и китайските студенти, които се обучават зад граница.

Китайската държава се стреми да внедри в масовото съзнание стандартите на иновационно поведение, което е задължително условие за непрекъснатото възпроизводство на иновациите на собствената (националната) кадрова и научно-организационна база.

В Китай продължава изпреварващият растеж на индустрията с високи технологии и производството на различни видове оборудване. Продължава намаляването на инвестициите в традиционните промишлени сектори, а във високотехнологичните отрасли и в производството на оборудване темповете на растеж остават високи. И това – при ръст на промишленото производство от 6,4 % през юли, на базата на средногодишни изчисления.

Инвестициите в отраслите, свързани със защитата на околната среда също са се увеличили – с 40 %, на базата на средногодишни изчисления. Всички тези производства имат високотехнологичен характер. Увеличава се и делът на продукцията с висока добавена стойност в традиционните отрасли – тежката промишленост, автомобилостроенето, корабостроенето.

През август в Китай бяха огласени редица мерки за привличане на чуждестранни инвестиции във високотехнологичните отрасли (за тях, в общи линии, се прави изключение от общата тенденция към избавяне от излишна зависимост от задграничните капиталовложения), тук акцентът е върху усъвършенстването на защитата на правата върху интелектуалната собственост.

На този фон намерението на Вашингтон да започне разследване по отношение на уж допуснати от Китай нарушения на правата върху интелектуална собственост изглеждат очевидно измислени.

Форсираният иновационен ръст в КНР се отразява на увеличеното прилагане на китайски патентни стоки и услуги на международните пазари. Към 2016 година тяхното количество в Китай надвишава 40 000 броя, плътно приближавайки се до аналогични показатели в Япония (44 053 броя), като се очаква в най-скоро време да догони САЩ (5 7121 броя).

Сериозни промени се случват и на китайския потребителски пазар, който все по-забележимо се разраства – при това благодарение на високотехнологичните стоки и форми на търговия. По данни на държавната статистика на КНР, през първото полугодие на тази година обемът на търговията на дребно с потребителски стоки в Китай е нараснал до 10.4 % (2,96 трлн. йени, или около 444,6 млрд. щатски долара), с което е бил обезпечен икономически ръст от 63.4 %. С други думи – приблизително две трети от прираста на БВП на Китай е от продажбата на продукция на вътрешния пазар.

Растящите с бързи темпове обеми на продажбите на дребно спомагат и за стабилизирането на китайската икономика, която през първото полугодие е нараснала с 6,9 % (при планиран ръст от 6.5% за 2017 година). Важно е да се отбележи, че този ръст в голяма степен се дължи на рязкото раздвижване на онлайн-търговията (а това вече е елемент от цифровата икономика) до 33.7 %. Секторът на услугите също е запазил високия си ръст от първото полугодие – на него се падат завидните 54,1% от китайската икономика.

Що се отнася до разширяването на капацитета на вътрешния пазар на Китай и засилените мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост на американски компании на китайския пазар, планомерно се създава конкуренция във високотехнологичните отрасли в лицето на чуждестранни бизнес структури. В резултат Пекин вече надминава САЩ, тъй като в конкурентната си борба външните инвеститори на Китай взаимно се стимулират с цел хай-тек производството да се локализира в Китай.

Така, в края на юли, японската Toyota заяви намеренията си през 2019 година да започне масово производство на електромобили в Китай. А на 22 август вицепрезидентът на американската компания „Форд Мотърс“ Питър Флит съобщи, че е подписан меморандум за взаимно сътрудничество с китайската Zotye Auto във връзка със създаването на съвместен бизнес в разработването, производството, продажбите и обслужването на електромобили. Двете фирми ще притежават по 50% от акциите.

На фона на санкциите на САЩ по отношение на няколко китайски банки и заплахите на Доналд Тръмп да изведе КНР от американското производство, с високотехнологичен проект в Китай влиза водеща американска компания. Явно това е само началото на процеса.

По същество бизнесът на САЩ саботира антикитайската политика на Белия дом. И ако американските хай-тек производства все пак напускат Китай, това ще бъде компенсирано с приходите от чуждестранни компании от други развити страни в региона – Япония, Южна Корея, страните от Европейския съюз. Като цяло усложняването на отношенията между САЩ и КНР само активизира и ускорява преструктурирането на китайската икономика.

Източник: https://www.fondsk.ru/

Превод от руски: Елена Дюлгерова