/Поглед.инфо/ Офисът на федералния канцлер на Германия съобщи тази седмица, че правителството е съгласувало нови правила за придобиване на германски компании от чуждестранни купувачи, за да се предотвратят нежелателни поглъщания от чуждестранни инвеститори в стратегическите области. Новите правила рязко снижават прага на проверка и дори могат да блокират покупките на пакети акции на германски компании от неевропейци.

Съгласно новите правила, Берлин сега може да се меси „по съображение за обществения интерес”, ако неевропейски инвеститор е обявил покупката на над 10% от акциите на всяка компания, което рязко снижава прага от 25%, който съществува до въвеждането на новите норми.

Решението на правителството на Ангела Меркел е отговор за растящото притеснение на властите, че поддържаните от държавата китайски компании ще получат твърде голям достъп до ключовите технологии в най-голямата икономика на Европа.

„Германия е страна с открита пазарна икономика, където чуждестранните инвестиции се приветстват. Това ще остане така и за в бъдеще. Но ние не трябва да сме наивни”, заяви при обсъждането на новите ограничения Йоаким Пфайфер, основен говорител на ХДС по икономическите въпроси. Според Пфайфер, „ако чуждестранните държави преследват политически цели с инвестициите в ключовите области, Берлин трябва да действа”.

„Компаниите обичат да инвестират в Германия и така трябва да остане. Но ние трябва да бъдем в състояние да изучим внимателно кой купува чувствителна инфраструктура и какви са последствията от това”, повтори министърът на икономиката Петер Алтмайер.

Германия въведе 25% праг през 2004 г. и разшири пълномощията за въвеждане на вето от страна на властите през 2017 г. Тези мерки бяха предназначени за защита на предприятията от жизнено важната инфраструктура, такава като енергетиката, водоснабдяването, продоволствието, телекомуникациите, финансите и транспорта. Правилата, приети на 19 декември, допълниха към списъка и медийните компании.

Капитаните на германския бизнес се обявиха рязко против промените на правилата за инвестиране. Федерацията на германската промишленост – водеща асоциация на германските предприемачи, обединяваща 40 отраслови асоциации и повече от 100 хил. компании с повече от осем милиона сътрудници, разкритикува това решение. „Германия трябва да остане открита за чуждестранните инвеститори”, пише в заявлението на ФГП. С нея е съгласна и Търговско-промишлената палата на Германия: „Новият праг е негативен сигнал за чуждестранните партньори”.

Според мен, антикитайската насоченост на новите правила не е тайна за никого. Тази политика започна през 2016 г., когато китайският инвестиционен фонд „Фуцзян Гранд Чип” погълна компанията за производство на полупроводници „Айкстрон”. Тази година китайският концерн „Мидеа груп” придоби германския производител на роботи „Кук” за четири милиарда долара.

Именно след покупката на „Кук”, предизвикала голям шум в германските мас-медии, властите установиха максималната граница за участие от 25%, която действаше доскоро.

Анализаторите отбелязват, че кабинетът на Меркел е бил тласнат към въвеждането на новите ограничителни прагове от напълно неочакваното от властите купуване през февруари от китайската автомобилостроителна корпорация „Джили”, с щаб-квартира в Ханчжоу, на близо 10% от акциите на „Даймлер”.

Милиардерът Ли Шуфу, основател на компания „Джили”, организирал покупката на дела в „Даймлер”, е натрупал капитал в размер на 7,3 милиарда евро чрез сложни операции с деривати, които му позволяват да консолидира голям пакет акции (пазарната капитализация на германския гигант е около 75 милиарда евро), едновременно минимизирайки риска да не привлече вниманието на властите и на особено нервните собственици на малки дялове. Финансовите организатори на сделката са американските „Морган Стенли” и „Банк оф Америка”.

От страна на основните акционери няма проблеми. Работата е там, че за концерна на практика няма никакви стратегически инвеститори, при това неговите акции са доста популярни сред малките вложители (те са около милион). Задачата е с милиони параметри е да се тласнат към някакви сериозни иновации, да не говорим за стратегически инвестиции.

Преди „Джили”, най-големият чуждестранен собственик на акции в „Даймлер” в размер на 6,9% е суверенният фонд на Кувейт, който не вниква особено в автомобилното производство. Сега китайският милиардер или неговите представители са получили право да претендират за място в управителния съвет на концерна, значи да влияят пряко върху развитието на компанията. И е очевидно, че Ли Шуфу, сред чийто активи са шведската (по произход на марката) „Волво” и британския „Лотус”, преминава активно към управлението на стратегията на концерна. Има право за това при тези пари, а „Даймлер” само може да приветства това. „Даймлер” познава и цени Ли Шуфу като китайски предприемач, който има компетенции и ориентация към бъдещето, с когото може конструктивно да се обсъждат индустриални преобразования”, ето откъс от официалното съобщение на автомобилния гигант. Така че мениджърът и основните акционери приветстват китайския капитал.

Само че канцлерът Меркел е против.

Засега властите на Германия все още не са блокирали покупката на пакети акции на неевропейски компании на основата на правилата с прага на собственост на акции, но самата заплаха от подобно действие вече спря няколко стратегически сделки.

През юли германската държавна банка придоби дял от големия оператор по транспортиране на електроенергия „50 Херц”, за да спре покупката от държавната корпорация за електроразпределение на Китай SGCC, защото няма алтернативен частен инвеститор в Европа.

През август китайският „Янтай Тайхай” се отказа от опита за покупка на акции на германския „Лейфилд Метал”, производител на материали за атомната енергетика и аерокосмическия отрасъл. Решението е взето няколко часа след като се очакваше, че правителството на Германия ще наложи вето върху планираното поглъщане поради „опасения по повод последствията за сигурността”. Китайците решиха да не чакат.

От самото начало на въвеждането на ограничителните бариери Китай реагира извънредно оперативно на ситуацията и я обърна към своя страна. В Пекин значително облекчиха условията за европейците да инвестират в икономиката на Поднебесната, в частност за автомобилните производители е отменено задължителното участие на китайски партньор (дотогава германските автомобилни концерни имат пропуск на местния пазар единствено при създаване на дружества с китайци). Сега правилата за участие на китайските партньори се отменят за производството на електрически автомобили още от сега, от 2020 г. за леките коли, а от 2022 за товарните.

Представителката на МВнР на Китай доста спокойно реагира на решението на германското правителство. „Надяваме се, че Германия ще успее да създаде справедлива среда с открит достъп до пазара и стабилна институционална основа за чуждестранните компании, в това число за китайските, инвестиращи в Германия”, заяви тя.

Пекин си има могъщ съюзник – „капитаните на германския бизнес”.

Превод: В.Сергеев