/Поглед.инфо/ На 8 октомври американският вицепрезидент Майк Пенс, говорейки в Института за стратегически изследвания „Хъдзън“, изнесе реч, която анализаторите веднага нарекоха „стратегическа“, „забележителна“ и „епохална“. И не напразно. Единственото заключение, което може да се направи, като се прочете, е много просто: американският елит представя на Китай ултиматум със следното значение: ако Пекин откаже безусловно да приеме американското икономическо, финансово и геополитическо лидерство, икономическата война, започнала от Тръмп срещу Поднебесната, скоро ще бъде допълнена от пълномащабно политическо противостоене и безпрецедентен военен натиск.
Пенс не бе срамежлив с изразите. Той каза: „Това, което прави Русия, бледнее в сравнение с намесата в американските вътрешни работи, която Китай извършва в нашата страна. Ръководството на президента Тръмп се отплаща, а Китай иска друг американски президент. Най-лошото е, че Пекин прави безпрецедентни опити да повлияе на мнението на американското общество, на настроението на американците, на ситуацията – на всичко, което може да повлияе на президентските избори през 2020 г...“
След това Пенс разказа на шокираната аудитория за коварните китайски агенти на влияние в най-важните американски институции, за нечестната тарифна политика на Китай, с която Пекин просто ограбва бедните и доверчиви Щати, за безсрамното китайско изнудване на безпомощните ръководители на американските компании, които просто искат честно да търгуват на американска земя.
Но това не е краят. От американския дневен ред Пенс решително премина към международните отношения и, разбира се, предяви обвинения срещу коварното китайско ръководство. Вицепрезидентът обвини Китай в предполагаемо разпространение на евтини заеми сред бедните страни по света, като в замяна иска политическа лоялност и помощ в борбата срещу Америка. Пенс не пропусна и нарастващата военна мощ на Пекин, стоварвайки върху него обвинения за използването на някакви мистериозни „военни инструменти“, чрез които той се опитва да засили позициите си в Югоизточна Азия, а от там да измести американско влияние.
Като цяло, цялото слово на американския вицепрезидент беше посветено на ужасната глобална китайска експанзия, която заплашва самото съществуване на Съединените щати. Всъщност Пенс категорично заяви, че Китай представлява заплаха за САЩ, която е много по-голяма и по-опасна от прословутата „руска агресия“, с която вашингтонският Агитпроп денонощно плаши западните жители през последните 4 години.
Речта на Майк Пенс е нещо като Рубикон, с чието пресичане, американците ясно очертаха промяната на главния си враг и направиха избухването на китайско-американския конфликт почти неподатлив на дипломатическо споразумение.
И за да не остане никакво съмнение, че Пенс се е разгорещил просто и попрекалил с антикитайската реторика по собствена лична инициатива, главните моменти от неговата реч бяха творчески доразвити от съветника на Доналд Тръмп по националната сигурност Джон Болтън, който на 12 октомври без заобикаляне заяви в разговор с американския журналист Хю Хюит: „Китай е основният проблем на XXI век за Съединените американски щати. Ние сме пълни с решимост. Това е най-важното нещо, което те трябва да разберат. Няма да толерираме китайските заплахи. Поведението им е твърде провокативно ...“
Основната причина за гневения филипик на Болтън е нарастването на военното и икономическото влияние на Пекин в Южнокитайско море, което Вашингтон смята за стратегически важен регион за поддържане на господстващо положение както в Тихия океан, така и в Индийския. Вярно е, че този път чичо Сам наистина има за какво да се тревожи. Преди шест месеца на 17 април командирът на Тихоокеанското командване на САЩ, адмирал Филип Дейвидсън, заяви изрично на изслушване в Конгреса:
„Имам все повече и повече опасения относно бъдещите ни перспективи. Вече нямаме гаранция, че Съединените щати ще спечелят война в Индийско-тихоокеанския регион. За да избегнем победата на Китай в такава война, трябва да употребим всички сили. Разгръщането на предните китайски бази в Южнокитайско море дава възможност на Пекин да разполага с богата военна инфраструктура, включително казарми, хангари за самолети, подземни хранилища за продоволствие, горива и оръжия.
Разчитайки на тези бази, Китай скоро ще има възможността да разшири влиянието си върху хиляди километри, а китайските въоръжени сили ще могат решително да предизвикат присъствието ни в един огромен регион. Китай още сега може да контролира Южнокитайско море при всеки сценарий, с изключение на мащабна война със Съединените щати…“ Но Пентагонът не е готов за такава мащабна война днес. И така, като за начало, Тръмп обяви икономическа, политическа и информационна война на Китай.
Е, нека воюва. Както казват, с флаг в ръка. А ние нека се възползваме от факта, че за една пълноценна война на два фронта – едновременно срещу Китай и Русия - Америка определено няма достатъчно сили, ще трябва да се заемем със своите собствени насъщни проблеми. Досега, между другото, го правим доста добре. Например, наскоро известното конструкторско бюро, наречено на името на Ростислав Алексеев, обяви успешното придвижване по новия си суперпроект.
Това конструкторско бюро още преди 30 години в СССР създаде бойни с екраноплани, наречени „каспийски чудовища“ от уплашените американци, защото те бяха тествани в Каспийско море. И така, преди дни КБ „Алексеев“ обяви началото на аеродинамичните изпитания на нов свръхтежък транспортно-десантен екраноплан, което се планира да се използва в Арктика и в Тихия океан за спасителни операции и доставка на товари до отдалечени бази. В съответствие с целта на проекта е определено работно заглавие „Спасител“. Неотдавна неговият модел успешно премина някои изпитания. Сега на линия е минаването през аеродинамичния тунел.
Възможностите на новия екраноплан са впечатляващи: той трябва да доставя товари с тегло до 500 тона на разстояние до 6000 километра със скорост над 500 километра в час с височина на полета над водата или арктически лед от 3 до 12 метра. И това, разбира се, е пробив! В края на краищата, съветският дядо на сегашната руско разработка – екранопланът „Орльонок“, може да побере едва 28 тона товари или 200 морски пехотинци. Вярно е, че влезе в нашия флот през 1979 година. Първоначално плановете за развитие на съветския флот предвиждат строежа на огромен флот от 120 подобни кораба, но до 1990 г. са построени едва пет, а след разпадането на СССР тази програма е напълно закрита.
Американците, между другото, гледаха към нас и се опитаха да създадат свой собствен екранопан, дълго време си удряха главите над него, но така и не успяха да повторят успеха на съветските конструктори. В резултат на това през 2003 г. те обявиха закриването на своя проект като безперспективен. И това е въпреки факта, че през 1986 г. руските инженери и строители предадоха на съветската флота не само десантни, но и първия ракетен екраноплан „Луна“, който с екипаж от само 10 души при скорост 500 км/час и обхват от 2000 км, носеше 6 от най-новите по това време свръхзвукови противокорабни ракети „Москит“ (на които, между другото, американците все още нямат аналог).
Всичко това никак не се хареса на Чичко Сам. Следователно, след разпадането на Съветската империя, лакеите на Америка тук спешно пуснаха целия наличен екранопланен флот на скрап. Но сега, след възраждането на проекта за тежкия десантен „Спасител“ никой не може да ни пречи да създадем и негов ракетен вариант, снабден със значително по-голямо количество противокорабни ракети ново поколение „Калибър“ и „Оникс“.
Въпреки това, такъв екраноплан ще бъде приет едва в края на провеждането на настоящата държавна програма за въоръжение, тоест едва ли по-рано от 2025-2027 година. И тогава, може би, ще бъде възможно да се оборудва с хиперзвуковата суперракета „Циркон“, способна да маневрира активно по време на полет със скорост над 3 км/сек. И свалянето на тази ракета няма да бъде възможно със средствата не само на сегашната, но и на перспективната въздушна защита на Съединените щати и НАТО ...
Параметрите, включени в проекта „Спасител“, напълно позволяват тази ракетна модернизация: нейната маса ще бъде около 600 тона, дължината 93 метра, а размахът на крилата - 71 метра, което ще му позволи да лети със скорост до 550 км/ч, при вълнение на морето дори от 5-6 бала! И това не е мечта, не е фантазия: летателните изпитания на екраноплана от тази серия се планира за 2022-2023 г., а крайната доставка на проекта, ако успее, може да се осъществи през 2025 г.
"Спасителят" обаче далеч не е най-амбициозния проект от съживяването на бойния флот екраноплани. Преди дни научно-техническият авиационен комплекс в Таганрог „Бериев“, обяви възобновяването на проектирането на свръхтежкия транспортен екранолет Бе-2500. С тегло на излитане от 2,5 хиляди тона този велик хибрид между екраноплан и хидроплан трябва да достига скорост в екранен режим на повърхността от 450 километра, а на височина, в самолетен режим - 750 км/ч. и да доставя полезен товар от цели 1000 тона на далечина от 16 хил. км!
Трудно е дори да си представим какви военни способности може да има това чудовище, което с височина над 29 метра и с размах на крилете над 125 метра може да се използва както в десантна, така и в ракетна версия. Освен това, бойната версия на Бе-2500 предполага поставянето на ракети на този екраноплан, които са в състояние да извеждат полезния товар - било то бойни глави или така наречените „кинетични прехващачи“ на вражеските сателити - в космоса, на широка гама орбити около Земята.
По този начин вчерашната научна фантастика, която изглеждаше недостижима, днес се превръща в реалност пред очите ни, които нашите учени, дизайнери и технолози са готови да въплътят в най-близко бъдеще.
Ние сме руснаци, Бог е с нас! Бог да благослови!
Превод: В.Сергеев