/Поглед.инфо/ КНР призова САЩ „да поправят грешката“ и да отменят санкциите, въведени за военното сътрудничество между Китай и Русия. „Китайската страна изразява силно негодуване“, заяви прессекретарят на МВнР на Китай Ген Шуан.

…Какво си струва да се отбележи. Истинската цел на санкциите и на търговската война с Китай изобщо не е китайската държава. Мишената, по която бият от Вашингтон, е китайската средна класа.

Очаква се, че в търговската война, разпалена от САЩ срещу Китай тази класа ще се окаже на страната на Америка.

Но налице са признаци, че всичко е наопаки.

Нека си спомним какво се планираше в аналогичния случай по отношение на Русия, че лишените от станалите свещени символи испанска шунка и пармезан на столичани и други жители със средни доходи ще запеят: „Западе, прости (неважно за какво)“ и ни приеми. И след това ще излязат на война срещу собственото си правителство. А към тях ще се присъедини също толкова ударена от санкциите върхушка на бизнес-елита. Съвместно те ще проведат преврат, цветна революция, ще гласуват единствено за опозицията и така нататък.

И изведнъж се оказа, че подобни хора са толкова малко, че дори не е интересно да не им се обръща внимание.

Е добре, Русия е особена и нетипична. Но САЩ предприеха нещо аналогично и по отношение на Китай. Не е важно как се нарича това – санкции или тарифи и как се обяснява: никой вече не се опитва да се интересува от обясненията на тази тема, какво още Китай (или Русия) не са направили като хората. От последните новини: президентът Доналд Тръмп е решил да подложи на заградителни мита китайски стоки за още 200 милиарда долара. Тоест в крайна сметка целият китайски износ към САЩ ще стане много скъп. Край на китайското икономическо чудо, чакайте бунт на средната класа, а тя, между другото е 400 милиона души.

И ето публикация във Washington Post с ключов извод: войната на Тръмп е провокирала в Поднебесната обществена ярост против САЩ, която в крайна сметка може да подкопае американските усилия. Средната класа, разсърдена от непрестанните заплахи на Тръмп, очаква от китайските лидери, че ще реагират категорично. И това може да затрудни постигането на компромиса с САЩ.

Явно ние в Русия не сме толкова особени? Като минимум и китайското население реагира по аналогичен начин като нашето?

От самото начало това бе тема номер едно за всички, които следяха хода на американско-китайската схватка: как, например, ще бъде настроен частният бизнес в Китай (което е половината от данъчната основа на страната, 60% от БВП и 80% работната сила). И как ще реагират собствениците на имоти, патриотите на „Гугъл“ и Холивуд и прочее“жадуващи за западен начин на живот“.

Този въпрос бе и продължава да бъде ключов за конкретно издание- South China Morning Post, старият британски колониален вестника, който, макар и да остана на територията на Китай (говорим за върнатия на Китай Хонконг), запази редакционната политика. Това е изданието на английски език за тези, които правят бизнес в Китай, затова се опитва и да дава точни оценки.

Та така, на първо време вестникът подробно описва недоволството на средната класа и ехиднечеще, че правителството, разбира се, е готово да пожертва интересите си. Но сега тонът на дискусията се е променил.

Какво стана? Washington Post смята, че ролята си играе падането на китайския фондов пазар миналото лято с 24% и на юана с 10% спрямо долара. Думите на един експерт по Китай от института „Брукингс“ в САЩ са цитирани: от този момент гневът на средната класа се оказа насочен срещу САЩ, а не срещу собствените власти.

И като илюстрация изданието цитира анонимни „докер от Нинбо“ или „собственик на кафене в Пекин“, които казват, че нека тези санкции и мита удрят джоба им, стига американците да бъдат силно срязани в отговор. И да бе това публикувано в китайските медии, тогава щяхме да го наречем пропаганда , но нещата тук са наопаки.

В същото време, в самите САЩ, срещу които Китай наложи ответни тарифи, същия ефект – бунтът на средната класа срещу властта – присъства силно. Тъкмо започна нова кампания „Тарифите вредят на сърцето на Америка“, която се води от десетки асоциации на производителите. Макар и по-рано да бе известно, че практически всички бизнес обединения на САЩ като минимум се опасяват, че натискът върху Китай няма да доведе до нищо.

Разбираемо е, че китайските власти внимателно следят ситуацията – както в САЩ, така и при себе си. Погледнете, в частност, на отчета за събранието на предприемачите, на което пристигна основният преговарящ в дуела със САЩ Лю Хе, който не произнесе и една дума, а просто слуша.

Какво се получава в крайна сметка: има идея, че санкциите и другите варианти за икономически натиск върху глобалните конкуренти се провежда, за да разсърди средната (и богатата класа) на страната, избрана да бъде обект на натиск. С ръцете на тези сърдити страната-агресор сваля правителството на страната-конкурент и заради това може да претърпи временна вреда заради същите санкции.

Но в Русия тази идея не работи. В Китай, чието общество се различава силно от руското не влияе също. Резултатите и в двата случая са противоположни на очакваното.

Къде изобщо работи тогава този номер?

И какво става, ако този инструмент на натиск е изобщо негоден, във всички страни и ситуации.

Тогава остава въпроса кога САЩ и техните съюзници ще забележат този факт не само на равнище голям вестник, а ще го признаят като безспорен и очевиден. За момента се усеща, че Западът признава очевидното с твърде голям труд.

Превод: В.Сергеев