/Поглед.инфо/ Партньорите на киевския неонацистки режим, издигнали и подкрепящи го, започнаха да разбират, че от послушен инструмент Украйна се превръща в постоянен главобол за Запада.
Така, обсъждайки преминаващия в Киев съд над Виктори Янукович, група американски политици го нарече пародия на съд. Освен това, според американците, Украйна се е превърнала в неуправляем проблем за САЩ и ЕС. Те отбелязват, че усилията на международните финансови институции, влагащи в стабилизацията на икономиката на Украйна милиарди долари, се оказват напразни. Причина за това са „зашеметяващата корупция и непродуктивните разходи за войната в Донбас”, образованите украинци бягат от страната в търсене на по-добър живот и дори в страни от Третия свят с нестабилна икономика.
Не по-добро е положението и с провеждането на отдавнашната мечта на американските кукловоди за разкола на православието. Мислеха си: какво може да бъде по-сериозно от църковния разкол, организиран от Петро Порошенко? Той, пробивайки стените с помощта на Вашингтон и турското ръководство, в чиито ръце той е таран, постигна това истанбулският патриарх Вартоломей да подпише томоса. Но едва „президентът на мира” приключи с позирането пред камерите и изведнъж срещу него един след друг се посипаха скандали.
Изведнъж изплува факта, че сред приемащите документа, уж даряващ автокефалия на „украинската православна църква”, се оказват маса чиновници – униати., смятащи за свой духовен глава папата в Рим. В състава на делегацията „се мярна” грузино-днепропетровският криминален авторитет Нарик. На церемонията по подписването на томоса в пълно съответствие с вече наложилата се порошенкова традиция пиян рухна един от поповете… Малко по-късно обърнаха внимание, че Нарик нежно гали ръчичката на непоколебимия нацист-униат Парубий.
Това, че „нацисти в Украйна няма” бе видно не само по присъствието на церемонията в Истанбул на Парубий, създателят на няколко неонацистки групировки. На представянето на томоса, редом с генералния прокурор Юри Луценко, се мярна лидерът на неонацистката групировка С14 Евгений Карас, чиито бандитски части не веднъж участват във въоръжени нападения срещу инакомислещи граждани.
Самият текст на документа стана причина за цяла редица скандали. Мислите си, че с това томосиадата е приключила? Не сте познали! Не минаха и два дни от разиграването на истанбулското театро и Денисенко престана да мълчи, разкривайки част от тайните с историята за обединяването на разколниците. „Взех решение да не участвам на поста глава на църквата, защото поискаха така. Различни хора поставяха условия. И аз, заради това, църквата в Украйна да бъде призната за автокефална, изпълних всички искания”, оплака се той и веднага обяви: „Оставам патриарх”.
Порошенко вече измисли как да запуши устата на разколника с най-големия стаж, хвърляйки му кокал под формата на званието „герой на Украйна”. Все още не се знае дали Филарет ще се откаже от патриаршеските си претенции след тези награди. Определено може да се каже само едно нещо: театрото на украинските клоуни, които могат да превърнат във фарс дори най-драматичните събития, все още не е приключило.
Клоуните на власт са беда за Украйна, а не за кукловодите.
Превод: В.Сергеев