/Поглед.инфо/ Както съобщават различните сирийски източници, отдавна очакваната операция по освобождаването от ислямистките терористични формирования на териториите в Северна Латакия, Западно Алепо, Северна Хама и провинция Идлиб е получила кодово название „Разсъмване над Идлиб”. Но САЩ, Великобритания и също така вложилият големи средства в идлибските бандитски части турски лидер Реджеп Тайип Едоган ще се опитат да не позволят това разсъмване. Но в случая едва ли ще им се получи.
Строяването на силите.
Сега около Идлиб от всички страни се водят опасни военно-политически игри и пропагандни битки, но действията засега са малко. Наложилата се ситуация прилича повече на маневриране преди атака. Сирийската армия под ръководството на щаба на групировките на руските войски продължава да строява около „зеленото петно на картата” най-добрите и добре въоръжени части. Забелязани са и колони руски военни с БТР, тежки огнеметни системи ТОС-1А, гаубици „МСТА-Б” и средства за радиоелектронна борба. Наличието в бойните редици на руснаци е отлична гаранция, че няма да има опити за въоръжена провокация от страна на американците.
Въздушната подготовка на настъплението.
Тази седмица започнаха интензивни въздушни удари по бандитския анклав. ВКС нанесоха десетки удари в Северна Хама и Идлиб по обекти, непосредствено свързани с изготвянето, пускането и управлението на ударните безпилотни летателни апарати, с чиято помощ терористите се опитват да атакуват нашите бази. Само през последния месец средствата за радиоелектронна борба и ЗРПК „Панцир-С2” и ЗРК „ТОР-М2” свалиха или приземиха 47 подобни апарати. Може, разбира се, да кажем благодаря на терористите за постоянната тренировка на зенитчиците, но е време полетите да бъдат прекратени.
В действителност, атаките се нанасяха не само върху тези обекти - тяхната география е много широка. Бомбите падат почти по цялата линия на боен контакт. Особено внимателно се обработва Северна Хама - това е районът на първото след влизането във войната на Русия, настъпление на сирийската армия през 2015 г., което се оказа неуспешно. След това започна да се използва цевната и реактивната артилерия. Очевидно е, че се извършва постепенна авиационна и артилерийска подготовка за бъдещата офанзива. Тя минава без да се бърза, щателно - терористите са се окопали солидно в продължение на няколко години. Нанесени са вече стотици удари.
На Запад веднага започнаха стенанията и плача за „бомбардираните мирни болници”. Следователно нашите пилоти и артилеристи попадат там, където трябва - по складовете, командните пунктове, огневите съоръжения. Но наземните сили все още не са се присъединили към битката.
Сирийските източници прогнозират различни дати за началото на движението на войските: някои говорят за следващите дни, някои за след около седмица. Но всеки разбира, че ще има офанзива. Сирийските и различните официални източници на Руската федерация, включително от Министерството на външните работи и Министерството на отбраната, ясно дават да се разбере, че „разпределянето от терористите и опозицията” на мъртвите и предали се ще започне задължително. И Русия не се интересува от мнението на Запада, който се опитва с всичко възможно да предотврати това.
Заплахите на САЩ.
А се намесват навсякъде. Отново започнаха старата песен с "Химическото оръжие", което Асад задължително ще използва, за което уж вече е дал заповед. Западните приказници не дават отговор защо побеждаващата армия използва отровни вещества, особено глупави като хлора. Да, тези истории се разказват вече за съвсем хванати от улицата хора, чийто мозък е напълно промит. Въпреки това има информация, че терористите вече са подготвили съответна провокация с "химическа атака".
Защо им е това на американците? На първо място Белията дом е принуден на това от вътрешната политическа борба в САЩ: опонентите на Тръмп минават в настъпление, размахвайки показанията на порно звезди и адвокати, и дори заплашват "туитър"-президента с импийчмънт. Пореден удар може да бъде представен в американските медии като голяма победа на американското оръжиее и като "лична заслуга на Леонид Илич", или по-точно, на Тръмп.
На второ място, Западът наистина иска сирийският абсцес да не се лекува и да се пречи на Русия по-дълго. В допълнение към Идлиб, няма други кандидати за ролята на спиращ фактор, въпреки засилените опити на САЩ да противопоставят кюрдите на Дамаск. Кюрдите разбират, че Съединените щати в действителност няма да ги защитят от сирийската армия и най-вече от нашата авиация. И няма да ги защитят от турците, за които федерализацията на сирийските кюрди, особено в настоящите граници не е нужна. Затова кюрдите усилено си увеличават стойността, но са готови да се пазарят с Москва и с Дамаск.
На трето място на Запад силно се страхуват, че след сриването на фронта джихадистите от Идлиб ще се разотидат кой откъде е. Най-вероятно ще заминат за Европа – там, където вече са отишли милиони техни „колеги”. Тези опасения бяха изказани от министъра на външните работи на Франция Жан-Ив льо Дриан.
На четвърто място „борците срещу тероризма” от коалицията, водена от САЩ всъщност са спонсори на терористите и страна от войната в Сирия, която те уверено губят. На Вашингтон много му се иска поражението да не е толкова унизително.
/Рус.ез/
Неадекватная оценка реальности
Похоже, американцы не понимают, что, нанеся один или даже несколько массированных ударов крылатыми ракетами, сирийскую армию они не разгромят и не остановят. На их угрозы Москве и Дамаску просто наплевать. Предыдущие удары обладали околонулевой эффективностью, зато отлично сыграли на реноме российских систем ПВО и РЭБ – в этот раз будет так же. Даже если ракет будет больше – возможности систем ПВО в Сирии серьёзно возросли. Но американцы не могут сильно увеличить число ракет в залпе, скажем, до 400 – это уже более 10%наличного запаса КР, которые не выпускаются. Кстати, выпуск КР «Тактикл Томахок» прекращён именно после удара по Сирии этой весной. Да и нужного количества носителей ракет в регионе нет.
Кроме того, американцы сильно ограничены в целях. Нанести удары по объектам, рядом с которыми предполагается наличие наших военных, они не могут. Например, по правительственным учреждениям в Дамаске, резиденции Башара Асада, по штабам любого уровня, по ЗРК ПВО и позициям РЛС. Это вызовет жесточайшую ответную реакцию армии России. В виде сокрушительного удара по носителям ракет, о чём американцев уже предупредили.
Ответ может быть сокрушительным
И чем ударить – в Сирии есть. Это и береговые ПКРК «Бастион» с ПКР «Оникс» с дальностью более 500 км.А судя по неофициальной информации, они имеют дальность от 800 до 1000 км. Это и авиационные ПКР «Уран-У», Х-31АД. Нельзя забывать и про мощную группировку ВМФ, в которую сейчас входят ракетный крейсер, 5 фрегатов, 3 МРК и несколько атомных и неатомных субмарин, а также множество других кораблей.
Они вооружены дальнобойными ПКР «Вулкан» с дальностью 1000 км, теми же «Ониксами», ПКР «Бирюза» комплекса «Калибр». Часть кораблей имеют мощное зенитное вооружение: ЗРК «Форт» и «Штиль-1». Нельзя исключать и наличие у них на борту ракет и прочих боеприпасов и в «специальном» оснащении. К тому же эскадра только закончила достаточно масштабные учения с ракетными и торпедными стрельбами, высадкой десанта.
Недалеко, над Каспием, несут боевое дежурство истребители МиГ-31К с гиперзвуковыми ПКР «Кинжал», которые могут в любой момент быть переброшены в Иран. Как и бомбардировщики Ту-22М3М с ПКР Х-32. В общем, чем «вломить» американцам у нас хватит. На фоне этого читать в западных СМИ наброс (никаких ссылок на официоз не приводится) о том, что США рассматриваются варианты нанесения ударов по нашим войскам, честно говоря, смешно.
Надо сказать, что если в США военные понимают, кто реально сильнее и к чему приведёт даже случайное боестолкновение с армией России, то политики там большей частью воспитаны в парадигме «Америка превыше всего». Они искренне верят, что американской армии никто и ничего не сможет сделать. Конечно, военные при необходимости будут саботировать совсем уж безумный приказ, но нельзя исключать ситуации, когда под удар американцев кто-то из наших попадёт совершенно случайно.
Скажем, окажется не в том месте или ракета упадёт не там где надо. А реагировать Россия уже будет обязана. В результате американская похвальба обойдётся американцам и их союзникам очень дорого: будут сбитые самолёты, потопленные корабли и лодки, множество трупов. Ситуация обострится очень сильно.
Да и удары по сирийским войскам в случае заметного ущерба, не будут оставаться безнаказанными. Например, есть сведения, что сирийцы могут отработать баллистическими ракетами или РСЗО «Смерч» по американским временным лагерям в Сирии. Они имеют на это полное и законное право. Американцы понимают опасность и даже перебросили в Ат-Танф «целых» 100 морпехов. Но это, скорее, попытка морального воздействия, потому что защититься от такого удара им там нечем. Так что в случае удара по Сирии американцам разумнее было бы вывести с того же Ат-Танфа военных в Иорданию. Но сейчас такой вывод, произведённый заранее, будет явным признаком готовящегося нападения.
Турецкий гамбит
Пару слов можно сказать о позиции Турции, которая в последние дни активно пытается воздействовать на Москву, Дамаск и США, стараясь отложить начало «Рассвета Идлиба». Турки делают массу демаршей, вплоть до показной демонстрации силы и биения себя пятками в грудь. Но при том они действуют очень аккуратно, не задевая Москву. Их демонстрация силы и переброска войск больше похожи на попытку выстроить заслон на пути убегающих в Турцию боевиков.
Турки очень не хотят терять своё влияние в Идлибе, они мечтали сделать его своей колонией-протекторатом. Но и «закусываться» с ВС РФ они не хотят, и портить отношения с Россией тоже. Потому пытаются давить на все рычаги, лишь бы добиться отмены операции, обещая разоружить террористов самостоятельно или совместно с Россией. Но в Москве, Тегеране и Дамаске подобный вариант не рассматривается – террористы просто переоденутся и перекрасятся. «Рассвет Идлиба» туркам всё равно не остановить. Операция пока не началась, потому что за кулисами ещё не закончена дипломатическая борьба и у военных ещё не всё готово.
Превод: Поглед.инфо