/Поглед.инфо/ Реакцията на политиците и на най-големите медии в САЩ и Европа към срещата между президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп се оказа много своеобразна. Изглеждаше, че самото провеждане на тази среща отразява необходимостта да се преодолее провала в отношенията между двете държави, влияещи на системата на световните отношения. И срещата трябваше да се приветства като даваща знак за надежда.
Нали на срещата бяха засегнати важни за целия свят въпроси за военно-стратегическата стабилност, изискващи съвместно балансиране. Светът стои на границата на ново начало на надпреварата във въоръжението и Путин предаде на американския президент списък с първостепенни проблеми, подлежащи, според руската страна, на обсъждане.
Но, изглежда, нито продължаването на работата над преговорите по стратегическите въоръжения, нито проблемите с ракетите от малък и среден обхват, нито противоречията, породени от плановете за създаване на американска ПРО в Европа, не представляват интерес за „колективния Запад“. Въпросният аспект или изобщо не се коментира на срещата, или се спомена в смисъл, че „и тук Путин измами Тръмп“.
Налага се впечатление, че за водещите европейски и американски медии световният дневен ред се свежда до два въпроса: 1) как Тръмп се отнася към действията на Русия в Украйна и в Крим? 2) какво е казано на срещата по повод руската „намеса“ на президентските избори в САЩ?
Тези теми се набиват постоянно, а след като Тръмп достатъчно гъвкаво избягва поставянето им в центъра на дискусията, на него се стовари поток от критика. Например германският Handelsblatt хапливо нарече своя материал „Среща между двама автократи“ и направи следния извод: „Ако Тръмп трябва да търси оправдание, то за Путин това е голяма победа. Той достигна своята най-важна цел: срещата в Хелзинки стана край на американските усилия по международна изолация на Русия“. И това се оказва лошо, защото „най-важните институции на Запада са потресени из основи, а Путин не можеше и да мечтае за толкова разкошен подарък“.
В тази оценка се концентрира основната претенция на управляващите кръгове на Запада към срещата: Русия излиза от изолация „без да получи заслуженото си“ за известния списък на „черните ѝ дела“, умело изфабрикуван от западните пропагандисти в битките на информационните войни. А за това е виновен Доналд Тръмп „измислил собствена реалност, в която вината за кризата в отношенията между двете страни носи не Кремъл, а американската неразумност“.
„Клатя глава толкова силно, че шията ми пука“, заяви Елен Таушер, изпълняваща задълженията та помощник-държавен секретар при Барак Обама и отговаряща за въпросите на контрола над въоръженията и международната сигурност.
Тръмп ясно прокара своята позиция на срещата. Той се срещна с Путин за постигане на прогрес в двустранните отношения и опитите на неговите противници да добавят лъжица катран в атмосферата на срещата не бяха успешни. Обявяването от комисията на специалния прокурор Робърт Мюлер на списък от „12 руски военни разузнавачи, занимаващи се с хакерски атаки по време на изборите“, огласено два дни преди срещата, не произведе желания ефект. А насрещното предложение на В. Путин, направено на съвместната пресконференция, този въпрос да се разследва съвместно не бе забелязано от западните медии. Те само създават впечатление за лъжливостта на избрания от Тръмп път. „Дори и членовете на администрацията на Тръмп изпитват тревога от срещата му с Путин. Тръмп е все още новак в международната политика и не може да се сравнява с владеещия изкуството на манипулацията бивш агент на КГБ. На фона на побоя в стъкларски магазин, който Тръмп устрои миналата седмица в Брюксел, неговото угодничество пред Путин просто изненадва“, заявява експертът от Бруклинския институт Констанц Щелценмюлер. Нейните изказвания се цитират от германските медии, които не могат да забравят публичното бичуване на Меркел в Брюксел, устроено от Тръмп. Германските вестници са изпъстрени със заглавия като „Тръмп усърдно работи за успеха на Путин“, „Тръмп се доверява на Путин повече, отколкото на специалните служби“ и т.н.
На фона на тези информационни шумове изпъква солидният глас на министъра на министър на външните работи на Германия Хайко Маас: „При нормални обстоятелства европейците трябва да приветстват преодоляването на периода на безмълвието от американския и руския президенти. От времената на Студената война отношенията не са били толкова лоши, колкото днес. Но обстоятелствата са далеч от нормалното. Европа загуби увереност в американската ръководна роля. Ние не можем повече безогледно да залагаме на Белия дом“.
И за да сумираме колективната реакция на Запада на срещата, американският сенатор Джон Маккейн заяви, че „срещата в Хелзинки демонстрира най-дълбокото падение на американското президентство в историята“.
Общото впечатление от коментарите към срещата на Путин и Тръмп е такова, че „колективният Запад“ се интересува преди всичко от химерите на информационната война, а не от политическата реалност. Важно е масовото съзнание образът на Русия да се държи като „черния човек на световния политика“, продължавайки експлоатацията на този образ в свой интерес.
Превод: Поглед.инфо