/Поглед.инфо/ Подготовката на новата война на Балканите е на финалната права. Игнорирайки възраженията на НАТО и ЕС, косовските албанци създават собствена армия, паралелно предявявайки териториални претенции към съседите си. На този фон населеният със сърби северен край на областта отива към автономия. Нещата могат да се взривят, ако не днес, то утре.

Създаването на пълноценна косовска армия е вече решен въпрос, сега се говори за поредната крачка по този не най-кратък път. Подготовката започва още през март 2008 г., когато въпреки всички предишни договорености, се появиха Силите за сигурност на Косово, което тъкмо бе провъзгласило своята независимост. През 2014 г. тези Сили започнаха постепенно да прерастват в армия, а през февруари 2017 г. парламентът прие базисен закон за бъдещото министерство на отбраната. Това, което се случва сега е юридическа казуистика (повторното гласуване е нужно заради бойкота на сръбските депутати през 2017 г.), разпределението на парите и демонстрирането пред цял свят, че Косово не е квазидържава, слепена на бърза ръка, а суверенна и независима страна“.

И наистина независима. „Против“ тази армия са наистина всички. Не само Сърбия и сърбите в Северно Косово, не само Русия, но и ЕС и дори НАТО. Повтарям: дори НАТО.

„Съжалявам, че това решение бе прието, въпреки притесненията на НАТО. Ние ясно дадохме да се разбере, че подобно действие е несвоевременно“, заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Освен това той подчерта, че сега НАТО „ще трябва да преразгледа равнището на взаимодействие“ със Силите за сигурност на Косово.

Иронията е там, че министър-председателят на Косово Рамуш Харадинай, чиято фамилия за сърбите е синоним на бандит и главорез, казва точно обратното. Видите ли, решението на парламента за създаването на пълноценната армия е „важна крачка по пътя към НАТО“, което, разбира се, е пълна глупост – в НАТО има няколко страни, които никога не биха признали Косово (например Испания и Гърция). Може би именно с вътрешните разногласия са свързани „притесненията“ на Столтенберг.

Но това не трябва да ни успокоява. Дори и ако Косово не стане член на НАТО, то ще остане играчка. По-точно играчка на САЩ.

До голяма степен, с изключение на самите косовари, създаването на косовската армия еднозначно се подкрепя единствено от Вашингтон. „Ние сме за дисциплинирана, прозрачна трансформация на Силите за сигурност на Косово в професионални, многоцелеви, оперативно-съвместими с НАТО въоръжени сили с ограничен мандат за териториална самоотбрана. Нито една страна не може да постави вето на тази трансформация“, заявиха в американското посолство.

С американците, между другото, историята е особена. Те получиха това, което искаха, своята най-голяма в Европа военна база „Бондстийл“ и лоялна администрация около нея. При съблюдаването на тези условия, каквото и да става в Косово по-нататък, то няма да интересува американците, защото не може да им навреди.

За Западна Европа косовският проект е на първо място вариант (макар и лош) за осигуряването на собствената сигурност: да се прекрати войната, да се спрат миграционните потоци, да се намери решение за контрабандистите, да се получат лостове за контрол над местния албански „елит“, за който никой не храни илюзии. Затова ЕС наистина се опитваше някак си да сдържа косовските процеси, призовавайки албанците към разум. Това, че албанците не обръщат внимание на европейците с техните нравоучения, е тема за друг разговор.

Положението в САЩ е различно. Отношението към косовския проект там напомня кръгова логика и пияни разсъждения от областта на алтернативната география. Ето например, интервю с доцента от Школата по международна служба на Американския университет Кийт Дардън. Той е наистина добър специалист по Източна Европа, който не се страхува да прави заявления, които да противоречат с линията на „вашингтонския областен комитет“. За да се разбере е достатъчно да се чуе неговото мнение за ситуацията в Украйна. Но започна да се говори за Косово и изведнъж добрият специалист бива заменен с безумец:

„Ние виждаме в случая със Сърбия и Косово дискусия по повод размяната на територии. Там конфликтът стихва и това ми вдъхва надежда – нали някога конфликтът изглеждаше неразрешим“.

В преговор на украински случай „стихването на конфликта“ и „преговорите за размяна на територии“ изглежда така: Денис Пушилин иска от Петро Порошенко да остави Мариупол, да признае ДНР и да се махне изцяло, а за да разбере това по-добре, въвежда 100% мита върху стоките от Украйна (тоест организира прословутата „блокада“ но от своя страна“) и периодично отива да стреля над главите на жителите на украинските села, за да помнят от кого да се боят.

Този сценарий може да се хареса на мнозина. Но е трудно да се нарече стихване на конфликта и преговори за размяна на територии. Размяната е „ти на мене, аз на тебе“. Прищина вече заяви, че Белград може да забрави за населените със сърби северни области, а съседните до Косово райони на Сърбия трябва да се дадат на Албанците. „С хубаво“.

Видимо е, че армията е в случай, ако „с хубаво“ не се получи договарянето. Още повече, че всичко е доста тревожно: живеещите в северната част на страната сърби вече са приели декларация, предполагаща изпразването на косовската администрация в техните общини. Тоест в сепаратисткия регион Косово, все едно е матрьошка, се оформят негови си сепаратисти, разбрали, че могат да разчитат единствено на себе си и понякога на Белград. И тук създаването на косовската армия пасва.

Не трябва обаче да се смята, че тази армия е само срещу сърбите. Гореспоменатият Харадинай отива на избори под лозунга за „завръщането на изконно албанските земи“. Териториални претенции той има към всички съседи – и към Черна гора, като при отговора границата да се начертае цивилизовано министър-председателят отговори с въргал в парламента, и към Македония. Няма единствено към Албания. По-скоро там е с обратен знак – има мечта за „Съединение“ с нея.

Идеята за „Велика Албания“ е най-взривоопасната от всички геополитически идеи. На запад това се знае прекрасно, затова и създавайки косовския проект се опитват да облицоват с вата колкото се може повече ъгли: например на косоварите им е забранено да имат албанска символика като държавна и да се обединяват с каквито и да е други страни. Това е дори присъстващо в местната конституция, но какво пречи конституцията да се промени? Не трябваше да има и косовска армия, защото това пряко нарушава резолюция №1244 на Съвета за сигурност на ООН.

Впрочем, и провъзгласяването на независимостта на Косово също нарушава резолюция №1244. Веднъж по пътя на беззаконието спирачката е трудна.

Прокарвайки идеята за независимост на Косово, като начин за решаване на етническия конфликт, на Запада като цяло разбираха, че ако всичко ще се сведе до факта, че бившите албански партизани ще станат официални въоръжените сили и полиция, етническите сърби просто ще бъдат доизклани, а така не става. Следователно сигурността и редът по линията на демаркация се съблюдават от международните сили чрез НАТО и ООН, а албанците имат нещо за себе си (92% от населението). Вярно е, че в оборот трябваше все пак да се взимат бивши партизани от тези, които са клали по-малко, да се преобучат и превъзпитат. Затова пък младата косовска държава беше подложена на множество ограничения, с поставени контрольори на почти всеки ъгъл.

Но Европа предполага, а албанско национално чувство разполага. Сега вратата ясно е показана на всички контрольори и мисии. Видите ли, вече ни признахте, а сега ни оставете на мира и не ни притеснявайте.

Собствената армия вече е решаващ жест, почти окончателен. Очевидно бившият министър на отбраната ще бъде наречен Агим Чеку. Той вече е начело на силите за сигурност и е преминал огромен път - от наемник при рухването на Югославия и войнствени екстремист в АОК (за този период от кариерата му, по-точно заради участието в етническите чистки Сърбия иска да го съди, но кой ще ѝ даде) Това означава, че приемствеността се запазва - точно тази, която я искаха албанците и изглеждаше, че не искат в Брюксел.

Какво ще се случи след това е открит въпрос. Албанското Косово възнамерява да живее живота си - без заповеди от Брюксел. Премиерът Харадинай е категоричен в желанието си да „върне родовите земи“. На север сръбските сепаратисти продължават да губят търпение. В балканските условия, нещо подобно обикновено означава война – ако не днес, то утре.

В Белград се готвят за тази война. Те се подготвят точно както е обичайно: програма за модернизиране и преоборудване на собствената армия (разбира се, с помощта и доставките от Русия). Но ако преди сръбските политици съпровождаха в лични разговори това с „възстановяването на справедливостта“, а на Запад твърдяха за „реваншистките настроения“ в сръбското общество, то сега става дума за защита на родината.

Представете си някакво пиратско държавно образование под носа, ръководено от човек, известен с етническите си чистки против вашия народ, създаването на концлагери за вашия народ и бандитизъм. Представете си, че ви е известно за намеренията му, в които влиза по-нататъшното късане на земи от вашата държава с ваши съотечественици. Представете си, че той, въпреки всички договорености, създава собствена армия и плюе дори на възраженията на НАТО.

Почувствайте се сърби.

Превод: В.Сергеев