/Поглед.инфо/ Всички харесваме киното, нали? Понякога то изглежда толкова истинско и очарователно, а е просто една илюзия. Понеже темата е Иран, нека ви разкажа за един прословут ирански филм, а немалко хора може и да са го чували. Казва се "Кравата". Сниман е през далечната 1969-а. В него се разказва за един много беден, щастливо женен, но бездетен мъж на име Хасан, чието цяло богатство е една крава, единствената в цялото село. Един ден, докато мъжът бил извън селото, кравата починала. Неговите познати и съселяни се опасявали Хасан да не се срине психически и затова не му казали истината, а му обяснили, че кравата е избягала. Хасан, чието състояние и статут в селото изцяло зависели от кравата, а и много се привързал към нея, накрая се поболял и полудял. Самият той започнал да се мисли за крава.
Филмът може технически да не е най-перфектният, но със сигурност е най-важният в историята на иранското кино. Говори се, че Аятолах Хомейни се просълзил, докато гледал "Кравата" и поради тази причина не забранил киното след Ислямската революция. Днес иранското кино е всеизвестно сред критиците, а на фестивалните форуми често ирански режисьори биват награждавани.
Киноманите много често търсят метафори в творбите. Аз виждам тъжни паралели между селяните от "Кравата" и днешните масови медии. По-голямата част от журналистиката вместо да ни казва истината, каквото е и нейното призвание, се е превърнала в послушен, безчувствен, безволев и алчен съучастник, размазвайки с перата реалността и създавайки един луд, ненормален свят, в който военно-петролната хунта се разпорежда. Днес не е важно какво масмедиите казват, защото за тях истината е нещо относително, нещо, което може да се модифицира. Важното е какво целят с казаното. Или обобщено, когато видя информация, която се разпространява агресивно и масово по медиите, първото нещо, което трябва да се запитам, е "Какво се цели с това?".
За да разберем какво всъщност се случва в Иран и какво представляват протестите, са необходими две неща. Първо, трябва да се запознаем с ПРЕДИСТОРИЯТА на конфликта, след това да проследим ХРОНОЛОГИЯТА на протестите.
ПРЕДИСТОРИЯ
Британската империя до голяма степен дължала силата и влиянието си на флотата, а въглищата постепенно били заменени с петрол като корабно гориво. Поради тази причина империята кръжела като лешояд около Персийския залив и превърнала тогавашна Персия в свое петролно поле. През 1908 г. била основана т.нар. "Англо-персийска компания", след като били открити значими залежи. През 1935 г. компанията била преименувана на "Англо-иранска компания", но безгрижната британската петролна приказка завършила през 1951 г., когато на власт се изкачил след избори Мохамед Мосадък.
Мосадък бил високообразован секуларист, завършил в Париж, който виждал в природните богатства на Иран възможност за подобряване на инфраструктурата, установяване на индустриализация и модернизация на страната, която тънела в бедност. Затова той национализирал петрола, елиминирайки по този начин контрола и влиянието на британците. Това моментално накарало САЩ и Великобритания да организират преврат. Последвали дирижирани от ЦРУ протести и демонстрации в Иран срещу Мосадък, организирани били палежи и метежи. Участието на ЦРУ бе признато от разсекретени документи, публикувани от в. "Ню Йорк Таймс" през 2000 г., половин век след като щетата бе вече нанесена. Звучи доста познато, нали?
През 1953 г. "Англо-иранската компания" отново се ребрандира и сменя името на вече добре познатото British Petroleum, или BP, както я знаем днес. Американците настанили като пълен господар своята марионетка шах Реза Пехлави, чието некомпетентно управление води до крайна бедност на огромна част от населението. Избухват масови недоволства, които докарват ислямската революция на аятоласите в Иран през 1979-а. Оттогава насам американците непрекъснато се опитват да пробият и да си върнат контрола над ресурсите в близкоизточната държава. Насъскват Ирак на Саддам в кървав конфликт, който отнема ужасно много жертви. Отново е познато, нали? Само ролята на Ирак на Саддам днес се играе от Саудитска Арабия.
Милиони иранци тъгуват за неизвървения светския път на Мосадък.
През 2016 г. Иран смело обявява, че няма да използва щатски долари при търговията с петрол. Някои биха казали, че това е доста непрозорливо. Защото такъв ход направи Ирак през 2000 г., а всички видяхме какво се случи там. После го направи и Кадафи. Видяхме какво се случи и в Либия. Последва и Сирия. А сега е ред на Иран. Което е доста последователно изпълняване на списъка, който разкри бившият щатски генерал Уесли Кларк в интервю, превърнало се в меме, което може да видите в Youtube.
ХРОНОЛОГИЯТА
Почти сигурно e, че по новините никой не ви е казал как са започнали протестите в Иран. Те избухват най-напред в град Машхад, втория по големина в Ислямската република. Намира се далеч на североизток. Причината е фалитът на няколко финансови институции. Така, както фалираха КТБ или "Лемън Брадърс". Съвсем справедлив гняв и нормален масов протест, който обаче очевидно бе използван от външни фактори, или по-точно от чужди правителства.
Протести има всеки ден в някоя точка на земното полукълбо. От тях обаче никой не се интересува. Всички са насочили поглед към Иран. Още преди демонстрациите да започнат, саудитските власти разпространиха пропаганден клип, в който саудитската армия напада иранската, разбива я, и "освобождава" страната. Ако на някого не му са ясни локалните вековни взаимоотношения, това видео за иранците би изглеждало така, както на французите би прозвучала реч на Хитлер, в която пояснява, че идва да освободи французите.
Забележете нещо важно - след събитията в Машхад, вълнения предимно се случваха най-активно в западната част на страната. За тези, които са наясно с демографията на Иран, знаят, че там живеят предимно кюрди и азери. Което до голяма степен само издава външните организатори на този фарс. Досущ като в Сирия, те чакат да избухне някакво недоволство, за да стартират масови безредици и етнически сблъсъци. Което ще доведе до въоръжен конфликт. В тези западни градове няколкостотин души започват да скандират "Вън от Сирия" и "Палестина не е наша кауза", тоест все неща, които по-скоро Израел иска да чуе. Клиповете с демонстрации, които се разпространяват в социалните мрежи, най-вече в Туитър, са много неясни, заснети са нощно време и са с ниска резолюция. Неясно е къде и какво точно се случва. Тук трябва да отворим скоби и да споменем, че един от големите инвеститори и акционери в Туитър е саудитският принц Уалид Бин Талал. Което обяснява активността на мрежата спрямо персийската държава. Статистиката показва, че повечето туитове за иранските протести са именно от Саудитска Арабия и Израел, а не от Иран.
Мигновено, като по сигнал, последва специално видеообръщение на израелския премиер Бенямин Нетаняху, в което той говори за борбата за свобода на иранския народ. Което звучеше толкова лицемерно и нагло, че дори и самите израелци започнаха да го осмиват. Най-старата медия в страната, в. "Хаарец", замени в речта на премиера думата "иранци" с "израелци", намеквайки за израелските протести срещу него, а след това и с "палестинци", като така всичко звучеше по-достоверно. Скеча може да изгледате във Фейсбук-стената на "Хаарец".
Политическата употреба на протестите в Иран започна да придобива все по-комичен характер, когато послушно се обади и директорът на "Хюман райтс уоч", Кенет Рот. Той пък се изложи още повече, когато започна да призовава за намеса в Иран, но прикачва снимка не от антиправителствени протести, а от проправителствени, като на всичкото отгоре протестиращите са с антиизраелски и антиамерикански лозунги.
Забележете парадокса: шеф на хуманитарна организация бие камбаната за война.
Като споменах проправителствени протести, иранците веднага осъзнаха накъде отиват нещата и масирано излязоха, за да подкрепят властите. Иранците са твърди в това, че няма да позволят никаква външна намеса. Стотици хиляди се стекоха в големите градове и организираха впечатляващи контрадемонстрации. Всеки може да ги види в различните мрежи.
Големите медийни канали също се включиха със снимки, които по-късно се оказаха сцени от ирански филми. Така се получава, когато ползваш Гугъл, без да си запознат с местната култура. Дори бяха използвани кадри от протести в Бахрейн, които ни бяха сервирани като такива от Иран. Доста тъжно и иронично, тъй като народът на Бахрейн от години протестира срещу деспотичните власти, но именно милиции, изпращани от Саудитска Арабия, озаптяваха демонстрациите, а до днес много бахрейнци пребивават в затвора.
Американският президент Доналд Тръмп не остана по-назад. Той също показа загриженост за иранския народ, нищо, че откакто е на власт единствено е налагал санкции спрямо Иран, които афектират най- вече върху... иранския народ. След което Тръмп започна да си мери бутоните с Ким Чен Ун.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Очевидно е кои страни стоят зад тази криза. Триото САЩ - Израел - Саудитска Арабия явно е на режим "изчакване" и ще се възползва от най-малката свада, за да оправдае действията си. Всичко е планирано и координирано, а бъдете сигурни, че демонизацията на Иран ще продължи дълго.
Иран непрекъснато се сочи като най-голямата заплаха за световния мир. Което е повече от странно, защото в списъка на САЩ с терористични организации над 60 са със салафитско-уахабитска идеология, т.е. все саудитски течения на исляма. Към тях спадат терористите от ИДИЛ, "Ал Кайда", "Ал Нусра", "Боко Харам" и т.н. В основата на всички тях лежи саудитската версия на исляма, а не иранската.
Едва две групи са шиитски организации, свързвани с Иран - ливанската "Хизбула" и клонът им в Ирак. При това са признати за терористи само от САЩ и Израел. За ваше сведение, в Ливан "Хизбула" е коалиционен съюзник на най-голямата християнска (маронитска) партия, чийто лидер е сегашният ливански президент Мишел Аун. Я кажете, дали някой е чувал "Хизбула" да е нападала някога християнско селище? Със сигурност военното крило на "Хизбула" са радикали, но, в крайна сметка, са политически представители на шиитите в района.
Но всичко това е прах в очите на хората. Крайната цел е повече от ясна. Иран е истинска златна кокошка, която снася петролни яйца, което обяснява защо всички са си наточили зъбите и приготвили вилиците. Всички бързо забравиха за тоталния разпад на страни като Либия, Йемен, Сирия, Ирак, Афганистан. Под прицел е Иран и се търсят оправдания.
За съжаление, това е политика, която води до тотален хаос не само в Близкия изток, но и в Европа. Днес всяка критика срещу това кърваво безумие, което ние, хората от региона изпитваме на гърба си, бива замервано с обвинения и етикети. Ако си позволиш да критикуваш безграничното лицемерие на някои страни, веднага ще бъдеш заклеймен като путинист, асадист, русофил, комунист, расист, хомофоб, чекист, комунист и други епитети, с които зомбирана армия те замерва. Е, Путин и Асад няма да ги има утре, но повярвайте, войните и кървавите бани ще продължат. Защото ако не се промени начинът на мислене, някой ден това буре ще пламне.