/Поглед.инфо/ Бившият министър на енергетиката на САЩ, физикът Ърнест Мониз заяви, че заплахата от употреба на ядрено оръжие расте. Според него вероятността то да се използва е „много по-висока от края на Карибската криза насам“. Но не трябва да се паникьосвате. Дори и широкомащабен ядрен конфликт няма да успее да унищожи повече от пет процента от населението на земята, макар и останалите да имат нелош шанс да умрат от страх.

Масовата култура разказва, че атомните бойни глави остават по цялата планета само пустини, заселени с мутанти като в компютърната игра Fallout. Често се цитират научни изследвания (наистина, конкретни не се изричат), според които само при първия ядрен удар ще загинат 1,15 млрд. души. А от радиационното заразяване и ядрената зима с произтичащите от нея глад ще загинат и останалите. В тази логична гледна точка има само един проблем – няма никакво отношение към действителността. Да пробваме да разберем защо и кой е виновен за мита за „ядреното измиране“.

Колко души ще загинат при ядрен удар по градовете?

В момента Русия и САЩ имат малко повече от по 1500 разгърнати и готови за употреба бойни глави. По-голямата част от тях са насочени срещу военни обекти – ракетни шахти, докове за подводници – носители на ядрено оръжие, летищата на самолетите с аналогични възможности. Общото число на тези цели са много стотици.

Освен това има и места за съхраняване на ядрени боеприпаси, не намиращи се в готовност за употреба – те също ще са сред първите цели на ударите, защото такива действия не позволяват на противника по-нататък да разполага своя ядрен потенциал. Част от ядрените сили може да се използват и по особено важни „обичайни“, неядрени цели. Част от бойните глави (на най-малко уязвимите за противника носители) изобщо и няма да бъдат употребени – с нещо трябва да се повлияе на хода и на изхода на обичните бойни действия след първия обмен на ударите.

Всичко това означава, че за ударите по градовете няма да останат толкова много сили. При цялото си желание, нито САЩ, нито Русия обективно не могат да отделят за тях и по хиляда бойни глави. Общото население на страните от НАТО и Русия е по-малко от милиард души. Бившата периферия на Съветския съюз няма да участва на този етап от ядрената война. Получава се, че разпространените цифри за гибелта при първия ядрен удар на 1,15 млрд. души никак не са свързани с реалността. Може ли две хиляди от всичките бойни глави действително да унищожат един милиард души?

Има немалко модели, позволяващи да се изчисли количеството жертви от типичен ядрен удар. Наистина, при съпоставянето им до историческите взривове в Хирошима и Нагасаки те дават много повече загинали, в сравнение със случилото се в действителност. Но да предположим, че моделите не преоценяват мощта на ядреното оръжие. Ще покажат ли, че 2000 бойни глави ще направят Русия и страните от НАТО необитаеми?

Ядреният боеприпас убива с ударна вълна, с последвалите изгаряния и с радиационно поразяване. Но съвременните бойни глави не са бомбата от Хирошима. Те са толкова мощни, че за пълното използване на разрушителната им сила при удар по града е необходимо да се взривят на височина от повече от 1,5 км. А това рязко намалява равнището на радиационно замърсяване. Смъртта от лъчева болест след ядара на съвременно ядрено оръжие ще бъде рядкост – нужната доза ще се получи там, където така и така ще умрат от ударната вълна.

Общо в 1100 града от Русия живеят две трети от населението ѝ – около 100 млн. души. Общата площ на градовете в Русия е 83 800 км. км. Общата площ на тежките разрушения (въздействие по-голямо от 0,14 мегапаскала, разрушение на 100% от сградите) от условни хиляда американски бойни глави W88, взривени на оптимална за увеличаването на броя на жертвите височина е приблизително 3800 квадратни километра.

Площта на радиационното облъчване, даващо 50% шанс за гибел от лъчева болест от същите условни W88 e 5500 кв. км. Зоната на средните разрушения (по големи от 0,034 мегапаскала, разрушаване на повече от 50% от сградите) ще покрие цялата градска площ. Но в зоната на средните разрушения част от сградите и хората ще се запазят. Както виждаме стопроцентово унищожение както на жилищния фонд, така и на жителите на руските градове е непостижимо за американските бойни глави, дори и ако нито един руснак не се спусне в бомбоубежището.

Американските градове заемат 275 хил. кв. км. площ и в тях живеят 250 млн. души. Ако се приеме една руска бойна глава от 750 килотона, то общата площ на тежките разрушения от 1000 такива ще бъде 5340 квадратни километра.

Няма смисъл да се отчита площта на тежкото радиационно поразяване за типичната руска бойна глава, защото е по-малка от зоната на тежките разрушени (където няма да има убежища за живите при който и да е случай). Да се получи такава доза от типичните руски бойни глави американският гражданин ще може само там, където още преди това ще бъде убит от ударната вълна. Зоната на средните разрушения от хиляди-бойно-главен удар по САЩ се бъде едва 118 хил. квадратни километра.

Лесно може да се види, че зоната на гарантираното унищожение засяга малка част от американските градове и че дори зоната на средните разрушения е малка част от американските градове. Много граждани няма да бъдат убити, а домовете им няма да бъдат разрушени. Още повече, че основната част от американските градове изобщо няма да бъдат подложени на атомен удар. Те са повече от 3000 – смятаме тези с повече от 10 хил. жители. На Русия просто няма да и стигнат бойни глави, за да нанесе удар дори и по половината.

Всъщност заплахата за американските граждани е значително по-малка, защото никакви хиляда бойни глави дори и и теоретично не ги засягат. Нали на страната на САЩ ще воюва още и НАТО, затова и в случай на хипотетичен удар по градовете на Русия ще и се наложи да разпръсне 1000 бойни глави на тънък слой по всички страни от блока, от Полша до Аляска, от Норвегия до Испания, а общото им население е 850 хил. души.

Трудно е да се каже колко точно американци ще загинат. Според изследователите от САЩ броят на жертвите при ядрена атака от страна на Русия няма да превиши 132 млн. убити. Виждаме и изчисленията, и специалните работи по темата посочват, че повечето жители на САЩ ще преживеят ядрения удар, изобщо няма да станат радиоактивна перел.

Да дадем обобщение. Ударите на бойните глави от арсенала на САЩ и Русия няма да успеят да убият нито 1,15 млрд. души, нито дори 350 млн. души от градското население на тези две страни. Нали основната част от градските терени в САЩ и голяма част от тези в Русия няма да бъдат унищожени при ядрен удар просто заради голямата си площ. Неутралните страни няма да понесат каквито и да е забележими загуби. Т.е ядрените удари ще бъдат преживени от повече от 95% от населението на земята. А някога видът е губил 89% от представителите си и от това той не спира развитието си, а дори го ускорява.

Ами страшната радиация?

За САЩ този проблем дори и не стои – руските бойни глави, като правило, са достатъчно мощни, за да може зоната на тежките разрушения да е по-голяма от зоната, където радиацията може да доведе до масова лъчева болест. Повърхността на тези райони ще имат ядрен фон, но радиацията там ще убива временно, защото още на следващата година дори и без каквито и да е мерки за дезактивация ще може да се преминава пеша, а след 10 години и да се живее. Едно от най-нагледните свидетелства за това са покрайнините на Чернобил – днес най-наситеният с живот резерват в Украйна и един от най-добрите в Европа.

Добре, а радиационните валежи? Уви, няма да има значими валежи от такъв тип. За постигането на максимално количество жертви от атомните удари височината на взривяването на съвременната бойна глава трябва да е повече от 1500 метра. А колкото е по-високо атомният взрив, толкова по-малко материал от повърхността ще вдигне той и толкова по-малко, съответно, ще е и количеството от създадения радиоактивен прах.

За значими радиоактивни валежи са необходими взривове на височина под 700 метра, желателно на самата земя. Но няма смисъл да се прави така. Броят на жертвите и разрушенията ще се съкрати рязко – колкото е по-нисък взрива, толкова по-бързо неговата ударна вълна ще започне да се блокира от ландшафта и зданията.

Най-основното е, че радиоактивните валежи по принцип не могат да бъдат продължителна заплаха. Те убиват по правилото 7/10 – радиацията в тях се понижава 10 пъти за седем часа, 100 пъти за 58 часа. За две седмици 1000 пъти, за 14 седмици 10 хил. пъти. Дори и в района на най-големите радиоактивни валежи отслабването на радиацията с 10 хил.пъти след няколко години е означава възможност за живот.

Да, няма да може да се пие вода от блатата и езерата, на чието дъно може да остане цезий и стронций. Но течащата вода няма да бъда по-опасна от тази в иранския курортен град Рамсар (най-радиоактивното място на земята, чиито жители, впрочем, страдат от рак по-рядко от другите).

Най-добре с темата „радиоактивна пустиня“ приключва Чернобил. По радиоактивно замърсяване той е еквивалент на 400 бомби Хирошима или на около 40 модерни трифазни ядрени бойни глави. Най-голямо замърсяване той дава 2600-те квадратни километра от зона за изселване. Човек може уверено да каже, че никой няма да похарчи при ядрена война 40 бойни глави 2600 кв. км площ - в противен случай те няма да бъдат достатъчни за всички останали цели. Тоест, зоната на изселване около Чернобил получава по-интензивно радиационно замърсяване, отколкото може да се очаква във всяка ядрена война.

Но там няма пустиня - точно обратното. Освен това, последните работа показват: 90% от всички изселници от зоната са преместени напълно излишно. Преместването им донесе повече здравословни проблеми, отколкото ако бяха останали на място. А общият брой на жертвите в Чернобил - както тези, които вече са настъпили, така и тези, които предстоят - не надвишава и няма да надвиши 4000 души. В САЩ повече хора умират месечно от изгорелите газове на автомобилите (в Русия такава статистика не се събира, но цифрите трябва да са близки). Замърсяването от хиляда бойни глави (приблизително 25 Чернобила) може да доведе до гибелта на мнозина, но те ще са малко на фона на жертвите от ударната вълна.

Във връзка с това особено веселят предположенията, че АЕЦ ще станат цели на ударите на ядрените бойни глави. Ако планиращите ядрената война са толкова глупави, че да изберат реакторите за свои цели, то тази глупост трябва да се приветства. Взривът на ядрената бойна глава дори над неголям град ще отнесе много повече живот, отколкото взрива на реактор, разположен като правило извън градовете. А бойните глави и за атаки над градовете не стигат. Взривяването на стотината атомни реактори в САЩ би довел до по-малко жертви , отколкото взрив на бойна глава над голям град. Т.е. да се удря по реактор е повече от стократно по-неефективно от това да се удря по град.

Като цяло, електроцентралите, да не говорим за другите инфраструктурни съоръжения в САЩ (пропускайки останалите страни от НАТО), са просто твърде много за руските арсенали.

Много пъти повече, отколкото в Русия, има и петролни рафинерии, стоманолеярни и други "базови" индустрии. Както в инфраструктурно отношение, така и във връзка с производството на храни, ядрената война не може да парализира САЩ.

Но нали от глада, предизвикан от ядрената зима, ще измрат всички?

Концепцията за ядрената зима за първи път се чува през 1947 г. от фантаста Пол Андерсън в разказа „Утрешните деца“. Там група учени след ядрена война търсят мутанти и правят предположение, че прахта, вдигната от взривовете на атомните бомби ще предизвика нов ледников период, пречейки на слънчевата светлина да топли земята.

През 80-те години темата най-накрая премина от научната фантастика до научната общност. Научно-изследователски групи от Съединените щати и Съветския съюз с помощта на първите и ужасно несъвършени модели на земната атмосфера се опитваха да се изчислят колко сажди ще се издигнат в стратосферата след ядрени удари и ще бъдат разпръснати от ветровете по цялата планета. Оказа се, че през зимата на практика никакви, а виж, лятото, когато малките частици могат да се вдигат по-леко, доста. Тогава те доказаха, че летните температури в СССР и в САЩ ще паднат с 20 г. и студовете ще погубят реколтата.

Основният източник на сажди в техните изчисления са пожарите след ядрените атаки в градовете, горите и в горивните резервоари, особено последните. Факт е, че нито градът, нито гората не може да гори дълго време, и петролът - може. Колкото по-дълго е налице изгаряне, толкова по-високо се издигат саждите, толкова е по-голяма вероятността от падането им в стратосферата. Саждите, които няма да попаднат там ще бъдат отмити от тропосферата о дъждовете за седмици.

Практиката – най-добрият критерий на истината.

През 1991 г. бе извършен случаен експеримент за проверка на ефективността на петролните пожари като причина за ядрената зима. При оттеглянето си от Кувейт Саддам Хюсеин опожари повече от 600 кладенеца и те горят много месеци, като изгарят стотици хиляди тона петрол дневно. Преди палежите, поддръжниците на модела за "ядрената зима" успяха да популяризират идеите си за въздействието на подобен палеж върху света. Те прогнозираха, че саждите ще покрият най-малко половината от северното полукълбо и ще спуснат температурите средно с 5-10 градуса. В рамките на модела всичко беше логично. Персийският залив е много горещо място и горящият петрол е най-добрият кандидат за доставяне на сажди в стратосферата.

Не се случи нищо подобно. Саждите от горящия дълги месеци петрол дори и през лятото не достигна и до половината височина на тропосферата – да не говорим за стратосферата. Съответно бе отмита от дъждовете за броени дни и умереното охлаждане се случи само над Персийския залив. Привържениците на „ядрената зима“ чак до 2003 г. не публикуваха никакви работи – толкова убедително и твърдо експериментално опровержение не се забравя.

Но само след десетина години „ядренозимниците“ предположиха, че петролът е работил зле, защото е имало различни огнища на пожара, между които е имало неподгрят въздух. А при горите и градовете, според тя, ефектът ще бъде нужният, там пожарите са крупни без празнини.

Но и тук възникват неприятни въпроси. Специалистите по градските и горските пожари бързо отбелязаха, че на практика няма да има непрекъснати пожари и огнени бури от ядрените удари. На първо място, съвременните градове не са центърът на Дрезден (дървени къщи с гипс) или Хирошима (дървесина и хартиени стени). Заради различните материали няма шансове за подобно събитие. Именно до такива заключения стигнаха както американските, така и руските експерти по градските пожари.

На второ място и в дървено-хартиено Нагасаки нямаше огнена буря. Трето, количеството заложени в моделите сажди от градските пожари в воюващите страни по някаква причина бе равно на пет милиона тона. Както отбелязват експертите по пожари, във всички съветски, европейски и американски градове, взети заедно, толкова много сажди не да се създадат толкова много сажди, дори и да изгорят абсолютно всичките и изцяло.

Простото смятане на горящите материали според чертежите на реалните сгради изключва цифра от пет милиона тона. Но от опита на градските пожари е известно, че горящите материали никога не изгарят изцяло. Когато къщите се срутват, повечето от тях просто са блокирани от отломките и въздухът не достига до тях.

Дори по-лошо се получава с горите, която се предполага, че трябва да се запалят от ядрените удари. Горите горят много често, но саждите им не достигат до стратосферата, а от тропосферата се измиват бързо. През 1915 г. в Сибир изгоряха гори на площ от стотици хиляди квадратни километри – повече, отколкото могат да бъдат запалени от хиляди ядрени бойни глави . Въпреки това нямаше промени в нощните температури, а на дневните надхвърляше няколко градуса. И след като дългомесечните пожари приключиха, саждите напуснаха въздуха с дъжда и климатът се върна към нормалното.

Въпросът изниква веднага: защо концепцията за ядрената зима е проектирана така грубо и шокиращо небрежно? Ключовият отговор на това е прост: учените също са хора. Прекрасно знаейки, че политиците и обикновените хора почти винаги не са достатъчно трудолюбиви, за да вникнат самостоятелно в типичните статии в научнопопулярните списания, те изпитват естествения съблазън да втълпят, че не си заслужава използването на ядрено оръжие. Историята, че употребата му ще убие всички, независимо кой започне е един от най-ясните намеци от този род.

Превод: Поглед.инфо