/Поглед.инфо/ За новата горяща точка на картата на Сирия – населеният с кюрди Африн, трябва да се знае, че е пряко провокирана от САЩ. При това кюрдите лицемерничат, говорейки за „предателството на Русия“: те сами избраха своята съдба, поддавайки се на американските провокации. Резултатите от това заплашват да бъдат извънредно болезнени за Сирия.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че има някакви договорености с Москва по операция „Маслинова клонка“ в сирийския Африн. При това той подчерта, че Турция от своята цел  – „унищожаването на терористичната зона по своята граница“  (а фактически – разгромът на всички въоръжени отряди на кюрдите) – няма да отстъпи и ще продължи операцията, колкото е необходимо.

Няколко часа по-късно турският вестник „Йени Шафък“ предаде важно уточнение от турския лидер: „Заявявам, че Анкара не планира да завзима територии от Сирия. Задачата на Турция е да осигури националната сигурност и териториалната цялост на Сирия“.

На свой ред главнокомандващият на кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“ (YPG) Сипан Хемо заяви, че Русия е предала кюрдите при ситуацията с Африн.  „Русия в момента се намира в съюз с държава-окупатор – Турция  - и се намира на границата на война срещу нас. В течение на две години руските сили бяха в Африн, имахме някои договорености с Русия, но тя ни предаде, игнорирайки тези споразумения“, цитира неговите думи интернет-страницата на „Отрядите“. „Отношението ѝ към окупацията на Африн показа, че Русия се оказва държава без принципи“, допълни Хемо.

Паралелно с това представителят на Сирийски Кюрдистан в Москва Роди Осман заяви, че по време на ожесточените боеве сирийските кюрди са отблъснали турската войска и протурските групировки от своя територия. „Те се опитаха да преминат на територията на Африн, съпроводени от въздушни и ракетни удари. Но „Сирийските демократични сили“ (СДС) удариха по позитиите им. В провинция Раджо СДС нанесоха удар по три позиции, а в Билбил – по две“, заяви той пред РИА Новости.

В резултат на това турците, според Осман, са отстъпили от територията на Африн и по време на боевете са убити 10 турски войници и около 20 протурски опозиционери. „Според някои данни, в Азаз (сирийски град под контрола на опозицията) са докарани телата на 18 убити бойци“, допълни той.

Загубите сред цивилните жители на Африн са 11 убити и 16 ранени. През нощта масовият обстрел над селищата в кантона от турската армия продължава. Според „Интерфакс“ от  началото на турската интервенция са загинали най-малко 26 кюрдски бойци.

Малобройните руски военни съветници, намиращи се сред кюрдите в Африн, напуснаха региона преди началото на турската настъпателна операция. Това бе предшествано от продължителен период на преговори, както и между руснаците и преимуществено съставения от кюрди, опозиционен алианс СДС, както и между СДС и Дамаск с посредничеството на руските военни. Активността, обаче, на турците в афринско направление не бе тайна за никого. Още повече, че Анкара отрано предупреди и Москва, и Вашингтон, че ще започне настъпление към града, прекрасно разбирайки, че американците ще предадат тази информация на кюрдските си съюзници.

Предвид относително лоялното отношение на афринските кюрди към сирийското правителство от тях не се искаше много: поне на думи да потвърдят своя стремеж да останат в състава на единната сирийска държава и да не се поддават на призивите за провъзгласяване на независимостта на Кюрдистан и прочее „морковчета“ представяни пред кюрдските движения от западните им съюзници. Такива гаранции не бяха постигнати от СДС и представителите на кюрдите започнаха да проявяват интерес по отношение на фантастичните планове на САЩ за създаване и обучение първо на „гранични сили“, а след това на някаква местна армия.

Никой не е обещавал на кюрдите, че ще ги защитава от околния свят. След като преговорите със СДС практически достигнаха до задънена улица, а провокираните от американците турци обявиха, че ще започнат военна операция, руските съветници наистина напуснаха Африн.

СДС самостоятелно направиха избор си – не бяха принуждавани от никого. Достатъчно бе просто за известно време да престанат да играят в привичните за кюрдите източни игри и просто да потвърдят своето нежелание да участват в америакнските планове за деконструкция на Сирия като единна държава. Но кюрдите предпочетоха безсмисления конфликт с неясен изход и сега обвиняват Русия за всичко.

След като плановете за военното сваляне на правителството на Асад се провалиха, стратегията на Вашингтон се заключва именно в разрушаването на сирийската държавност във вида, в който тя съществуваше преди 2011 г.  Единственият подходящ инструмент за това останаха кюрдите.

САЩ вече нямат друг механизъм за оставане на територията на Сирия. Отрядите на  бившата "умерена опозиция" са склонни да разпръскват, да крадат оръжия и да променят ориентацията си в зависимост от това, откъде духа вятърът. Кюрдите не излизат извън историческата си територия, склонни са да се пазарят и са  готови да приемат помощ от всеки бял човек, който им носи патрони безплатно.

В същото време те са прагматични, но и твърде самоуверени. Например, те искрено вярват, че са в състояние да надхитрят всички, а и че дори вече са успели да направят това с американците, след като са получили оръжия и инструктори от тях.

Съществува мнение, че руснаците трябва едва ли не да защитят Африн от турците. В противен случай, след евакуацията на мисията от Африн (да отбележим – малочислена и злевъоръжена) и последвалите обидни забележки на кюрдите,  Североизточна Сирия може да бъде загубена за Дамаск и руското влияние. Но това мнение не изглежда разумно.

Първо, Сирийският Кюрдистан не беше контролиран нито от руските, нито от сирийски правителствени сили. На второ място, в бъдещата държавна структура на Сирия, на кюрдите почти сигурно щеше да бъде гарантирана широка автономия. Това отдавна не е въпрос на войната, а въпрос на преговорите и мирното следвоенно устройство на Сирия. И никой не е възнамерявал да воюва за това, а освен това Русия не бива да бъде привличена в тази безсмислена за нея конфронтация.

САЩ през последния месец направиха всичко възможно, за да разпалят в североизточната част на Сирия мащабен въоръжен конфликт на принципа  "всички срещу всички". Това успя да им се отдаде в случая с емоционалните турци, които буквално претръпват при всяко споменаване на нещо кюрдско (Ердоган в публичните си изказвания други думи освен "тези диви същества" по адреса на кюрдите не използва). А кюрдите, които се смятат за най-лукави, лесно се поддават на провокация.

Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън, отрече  думите на директора на служба „Връзки с обществеността“ на операция "Непоколебима решителност" полковник Томас Уил, посочвайки, че военният е направил грешка. Преди това Уил обяви публично за създаването на въоръжени отряди за защита на  сирийските граници, при това съставени именно от кюрдите. Кюрдите бяха изключително доволни от тези думи, докато турците обещаха да смелят тези въоръжени отряди на прах.

Единственото нещо, което липсва сега, е руската армия да се включи в конфронтацията срещу турската армия.

Неотдавна, в условията на строга тайна, се състояха редица срещи между представителите на генералните щабове на руската и на турската армии. Вероятно в новата кризисна ситуация е бил развит нов маниер на поведение. Сега войната в Сирия навлиза в последната си фаза, но започва да придобива и нови очертания и фронтове. При това някои от тях (например споменатият Африн) по никакъв начин не са свързани с предишните събития.

Всъщност текущото клане в Африн е изкуствено предизвикано от САЩ. Кюрдите не знаят какво правят, а Пентагонът естествено ги хвърли в нов въоръжен конфликт, потенциално наистина разрушителен за сирийската държавност.