/Поглед.инфо/ Преминалият стогодишен юбилей от Октомврийската революция закономерно тласка към размисли за това защо в началото на ХХ век руското ляво движение е било достатъчно силно, за да формулира разбираема програма, да привлече хората на своя страна, да вземе властта в страната и да претвори плановете си на практика, а днес, въпреки продължаващата от 2008 г. насам Световна икономическа криза, увеличаващото се социално разслоение и растящото искане на социална справедливост, лявото движение в Постсъветското пространство така и да не е способно да излезе от обхваналата го криза.
Да започнем от далеч: кои са левите и откъде идват?
Общото за левите политически партии и движения е неприемането на естествените за капиталистическата система механизми, насочеността към повече или по-малко коригиране на системата в полза на слабите и угнетените. Социалдемократите настояват за бавно, постепенно изглаждане на острите ъгли на капитализма, защитниците на различните малцинства (включително еколозите) за борба срещу някои конкретни ексцесии на системата, а привържениците на радикалните преобразувания искат отказ от капитализма като такъв. Въпреки нагледната несъвместимост на тези програми, в основата на всичките тези възгледи лежи разбирането на класовата структура на обществото, обективността на обществено-политическите процеси, тяхната обусловеност от икономическите процеси.
Първите две групи имат силни позиции в редица европейски държави, но съвършено не оцеляват в условията на Източна Европа. За това има напълно конкретни причини: едно е, когато капитализмът се развива планомерно в течение на векове и той бива, макар и не много, подобряван, с изглаждащи се остри ъгли, още повече при ситуация, когато голяма част от европейските държави са бивши колониални империи, способни да поддържат в себе си това, което се нарича „средна класа“, за сметка на източването на ресурси от икономически зависими страни.
И съвсем е друго, когато пред очите се краде резултатът от труда на нашите бащи, дядовци и прадядовци. Обществената собственост на стойност от стотици милиарди долари премина в ръцете на относително неголяма група лица: корумпирана партийна номенклатура, сенчести и откровени бандити. Естествено това преразпределяне на собствеността и последвалото вграждане на бившите съветски републики в световната капиталистическа система като зависима периферия породи такава купчина от проблеми и противоречия, че да се надяваш, че те ще се разрешат чрез данъчни реформи или със закони за защита на сините китове и хомосексуалистите е дори не наивност – за подобно състояние най-вероятно има подходящ медицински термин.
Следователно, реални перспективи в борбата за бъдещето в Русия в средносрочна перспектива имат единствено тези сили в левия фланг, които целят извеждането на страната от зоната на зависимия (полу)периферен капитализъм чрез социалистически преобразувания. Но парадоксът се заключва в това, че за силите, деклариращи подобни възгледи, днес съветският период на историята не е източник на ценен опит, а котва, която не дава никакво движение напред. Често опитът на миналото се възприема не като един полезен за изучаване и осмисляне урок, а като готова идеална рецепта за всички случаи от живота, който в никакъв случай не подлежи на критика и по-нататъшна доработка. Естествено е, че подобни обединения престават да бъдат политически, а се превръщат в един вид клубове за интереси. Как може да си политически субект, ако твоята стратегия е разработена от хора, които са умрели отдавна и не подлежи на коригиране?
Често с неразбиране от страна на тази публика се посреща дори и този прост факт, че капиталистическото общество е еволюирало силно за последните 100 години. Да, днес, за разлика от началото на ХХ век, в Русия няма съществен безправен промишлен пролетариат, който работи 6 дни в седмицата по 12 часа на ден без отпуски, пенсии или каквито и да е социални гаранции, няма аграрно малообразовано общество, съставено от ¾ селяни, няма съсловен ценз в избирателното право - много неща вече ги няма от това, което е било преди сто години, дори напротив – появява се много ново. Но дали това означава, че капитализмът престава да бъде капитализъм с всичките си присъщи основни противоречия, дали обществото няма накъде да се стреми в развитието си?
Подобни „Марксисти“ се прикрепват към фразите и думите, нерядко изкарани от контекста, с отживели форми, изтласквайки самата същност и смисъл на социалистическите преобразувания на заден план. Не е удивително, че тези партии имат много ниско равнище на подкрепа в обществото. Те не го разбират и не му съответстват. Изобщо за каква идея те се борят, ако не им е възможно да я формулират без позоваване на цитатите на авторите от по-миналия век? Още повече, че в общи линии тя може да се сбие в една фраза: от гледна точка на интересите на обществото като единен организъм на настоящето равнище на неговото социално-икономическо развитие настоящите ресурси може да се систематизират, по този начин правейки разпределението им и употреба значително по-разумни и справедливи в сравнение с начина, по който това се прави в капиталистическата икономика.
Живеем в поразително време: в точните технически науки хората са се научили да печатат човешка тъкан на 3Д принтери, да изстрелват космически апарати отвъд слънчевата система и да откриват гравитационни вълни, да строят големи адронни колайдери и компютри с размер от кибритена кутийка и по-малко, но в областта на социалните науки сред нас и досега е пълно с хора, разсъждаващи с умен вид в категориите на безалтернативността на модернизацията по образ на „развитите страни“, безкрайността и универсалността на капитализма, уверяващи ни, че съвременните икономически проблеми могат да се разрешат с доприватизиране на това, което не е приватизирано през 90-те години (Привет, Кудрин!) и така нататък. На техния фон историческият материализъм и политикономия са образец на научен подход. Въпреки това именно тези, които, струваше ни се, трябваше да запазват и развиват блестящите трудове на своите предшественици, ги превърнаха в обект на поклонение в рамките на своеобразен култ. И което е най-поразително и трябва да се знае – в много отношения този процес започна още в СССР – държава, за която развитието и адекватността на тази линия в обществените науки бе въпрос за оцеляване.
Трябва да се признае и това, че при цялата, в много отношения абсолютно оправдана критика по адрес на КПРФ от страна на по-левите сили, всички те взети заедно се оказват неспособни да родят нищо не просто по-добро, а дори и различно с обекта на своята критика. И работата далеч не е само в отсъствието на държавното финансиране и достъпа до медиите. Дейността на успешните леви политически организации, както показва практиката, не е просто неотделима от социалните науки, но ги следва, коригирайки се, за да разбере по-добре обкръжаващото ни общество. Идната президентска избирателна кампания вече достатъчно ярко показа че дори КПРФ с всичките си минуси и недостатъци се опитва да разбере съвременното общество, да говори с него на един език, търси за това нови възможности, привлича на своя страна нови съюзници. С една дума, занимава се с политика. Повечето от вече споменатите критици изобщо не се занимават с разбиране на съвременното общество и с реалната политика.
Как по-правилно да се организира социалистическата икономика, как трябва да изглежда съвременната форма на представителната демокрация, способна най-пълно и адекватно да отразява интересите на жителите на страната, а не на тесен кръг откъснати от народа политици, какви рискове и перспективи открива пред себе си страната, в това число и с отчет на нейното международно положение, за планираната социално-икономическа трансформация, чии интереси и доколко ще бъдат приоритетни по време на тази трансформация, а чии интереси трябва да се пожертват, с кой, за какво и на какви етапи може да се договаря за тактически съюзи, а с кой не трябва при никакви обстоятелства – това са просто най-общите въпроси, чакащи политическа сила, способна да отговори на тях. Накратко казано, нужен е проект за бъдещето, основан на анализ на настоящето, а не предложения как да се върнем в миналото. Копирането на старите рецепти днес няма да сработи и ако някога в своето време Маркс и Енгелс се бяха занимавали с това, то в Русия нямаше никакъв марксизъм.
Това е задача за тези, които са способни на самостоятелно познание, на творческо развитие на постиженията на предците, а не на назубряне и безкраен преразказ на чужди трудове. И тази сила, която поеме върху себе си този тежък товар с всичките съответни рискове и отговорност, наистина ще получи признание и поддръжка от тези, в чиито интерес ще бъде предложения проекта на бъдещето. Основният урок на миналото се заключва в това, че социализмът е възможен и в крайна сметка в нашите условия сравнението му с капитализма по преобладаващото количество значими фактори не е в полза на последния.