/Поглед.инфо/ Либерализмът, който в продължение на столетие беше доктрина на свободата, правата на човека и държавната ненамеса, отхвърляйки потиснически политически, икономически и социо-културни модели, беше изкривен през последното десетилетие.

Произведе ексктремистко политическо течение, което под маската на „човешки права“ (а всъщност въпреки тях!) и чрез безжалостно социално инженерство (дълбоко анти-либерално) се стреми да произведе „нов човек“. Създателят на този „нов човек“, техният „бог“, е държавата, която трябва с декрети да бърка в душите на хората, да им казва какво да мислят и как да говорят, да криминализира инакомислието, да размие естествените разлики между мъжете и жените, да обезцъркви обществото, да анихилира семейството и традицията, да претопи националните идентичности... Пренаписват се книги и национални химни, цензурират се класически произведения, заличават се филмови образи, за да бъде унифицирано не само настоящето и бъдещето, а и миналото. Докато се размие и държавата, за да остане наднационалното правителство, излъчвано не от народите, а от „избраните“. Не, не е антиутопия, а идеалът на неолибералния глобализъм. Няма държави, има глобален пазар. Няма граждани, а „клиенти“ и „потребители“. Няма полови различия, има полова неутралност. Но всичко това ерозира и няма да мине. Слава на Бога!