/Поглед.инфо/ Социалистическата партия във Франция се разпадна и отиде в историята, защото очевидно не изразяваше адекватно проблемите и интересите на все по-недоволните от неолибералната глобализация французи! Същото стана и с някога мощните леви партии в Италия и ред други страни. На много места те бяха заменени с десни популисти, а левите бяха маргинализирани и „изтикани“ от публичното пространство. Но тези, които очакваха лява политика, не я получиха. И излязоха на площадите!

Френските жълти жилетки вече два месеца бунтуват Франция и света! Създават вълна последователи навсякъде край себе си.

Обгазяват ги, стрелят ги, преследват ги, осакатяват ги…., но те не се предават!

Правото на народа да използва сила срещу властта, когато тя потъпква с насилие неговите собствени права е обосновано дори от Джон Лок – бащата на либерализма (класическия). Лок е далеч от революционните идеи, но признава и ревностно защитава правото на народа със сила да се опълчи срещу узурпиралите властта.

Днес обаче нито системните леви (либералите) четат Лок, нито „антисистемните“ (социалистите) четат Маркс. Четат ги „низините“, - докато върховете се кланят на Златния телец.

Радикалната десница се опитва да „обязди“ недоволството. Но ефектът е: „Стачка сега!“. „Само масова, независима мобилизация…., насочена срещу целия политически истеблишмент и капиталистическата система, може да осигури основните нужди на работещите хора!“ Те осъзнават, че „основната функция на синдикатите е да държат работниците изолирани и демобилизирани“, че „профсъюзите обслужват елитите...“;

Кризата е необратима. Върховете вече не могат да управляват както преди, а низините не искат да бъдат управляване както досега.

Елитите са в паника, макар и да се опитват да не го показват“. Уплашени са от разпространението на подобни движени и нямат какво да предложат, освен задълбочаване на мизерията и пауперизацията. Органично враждебни са към всяка идея за преразпределение, както вътре, така и между европейските нации. Дори и да искат да пристъпят към такова, нямат възможност да го направят в дадената неолиберална рамка. По-скоро ще „запалят Рим“, за да задържат заграбеното.

Разбирате ли колоко са „изтрещели“ (по жаргона на младежите)?!: Опитват се да наложат във Венецуела същото, срещу което протестират французите и ред страни в Европа, че и Америка.

Движението на Жълтите жилетки беше (и остава) изключително враждебно към всякакви форми на представителство. Организира се хоризонтално, избягва „лидери”, „говорители”, предприема стъпки за „национална координация“, създава „Асамблея на събранията“….Призовава за оставката на Макрон, за „обща стачка във вторник, 5 февруари, и за създаването на „стачни комисии на гражданите“ на работните места….; „Нека се организираме демократично, автономно и независимо! Нека се обединим, за да трансформираме обществото!“ Да живее силата на хората, за хората и от хората!“

Те нямат оръжия, но имат колективен интелект! – натрупан политически, културен, интелектуален капитал, общо познание и съзнание. И докато това явление се развива особено бързо сред популярните класове във Франция, колективна глупост парализира елитите.

Последните разчитат на изкуствения интелект, за да влеят още малко кръв във вените на агонизираща капсистема. Но и да успеят, това ще е последната им победа!

Човечеството е глобална структура, в която развитието се обуславя от колективното социално взаимодействие; От споделяне на знания, интелект и култура, организиращи и променящи качествено човешкото съществуване, съзнание и еволюция.

В преломните моменти историята ускорява своя ход, събитията следват едно след друго, субективните фактори се преплитат с обективните линии на промяна, и историческите закономерности си пробиват път през случайностите. В условията на преход от една система към друга, обективният фактор превръща „политическите играчи“ от кукловоди в марионетки. Процесът е необратим; пирамидата се срутва и паниката е огромна. Затова се граби като за последно, особено в дълбоките периферии като България, където „на килограм“ се приемат закони, гарантиращи (буквално) изтребването ни като народ!

Но „осъзнаването“ е факт и у нас, и много леви интелектуалци предприеха преки контакти с хората по места, за да „спарт прехода към дъното“. Отделно се формира движение на българските Жълти жилетки, в чийто Манифест много точно е отбелязано: „Трудно е, да! Но само по трудния път се стига до свободата. Лесният ще ви заведе до следващото робство, още по-тежко от сегашното. Вземете нещата в свои ръце! Нека заедно променим системата!“

Както вече споменах, „системата“ и без това се срутва.

Да и помогнем сега! Докато все още ни има.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели