/Поглед.инфо/Силовото поле придърпващо все повече и повече държави-членки на ЕС, свързвайки ги с набиращия сила евразийски колос, става по-силно, докато европейските икономики потъват в дългове, депресия и икономическа стагнация.

Последното заинтригуващо развитие е формалното споразумение на унгарското правителство за присъединяване към китайския нов „Път на коприната“- мрежа от високоскоростни ЖП линии, свързващи евразийското пространство с континентална Европа.

На 9 юни по време на срещата между Виктор Орбан и китайския външен министър Уанг И беше подписан меморандум за разбирателство, където се уточняваха детайлите за подготовка и приемане на Унгария в китайският икономически колан „Пътя на коприната“ и морския Път на коприната. Ясно е, че проектът е добре планирана геополитическа и икономическа стратегия за излизане от американското военноморско обкръжение на Китай, или както Барак Обама го нарича „азиатската ос“, и прекарване на сухопътни линии по цяла Евразия, като по този начин се създава най-големият в света интегриран пазар.

Орбан, недолюбван от Вашингтон и Брюксел заради независимите си икономически инициативи и „авантюрите“ си с Китай и Русия, е на път да превърне Унгария в първата държава-членка на ЕС част от китайския Път на коприната. На Международен икономически форум в Санкт Петербург, Русия формално се съгласи да се присъедини към него и да свърже новият „Път на коприната“ със строящите се ЖП линии в Евразийският икономически съюз.

По време на посещенията си в Германия, Белгия, Франция и Холандия Си Дзинпин насърчи сътрудничеството на ниво ЕС-Китай в планирането на връзките между Евразия и държавите от ЕС. Декември миналата година Ли Кецян присъства на срещата между лидерите на Китай и централна и източна Европа в Сърбия и подчерта ролята на Европа в тези мега-проекти на Китай, както и ролята на Китай за завършването им в европейската част.

Официалният план за действие, подготвен от китайските правителствени агенции изготвен през март, тази година описва Пътя на коприната като „нов евразийски сухопътен мост“, който „се фокусира в сближаването на Китай, Централна Азия, Русия и Европа.“ Това значи, че „Колана“ и „Пътя“, по дефиниция на китайското правителство, ще бъдат незавършени без участието на европейските държави. И централна и източна Европа имат специална роля.

Дългосрочна геополитическа стратегия

С края на Втората световна война геополитиката се превръща в табу, главно заради работата на немските геополитици. Геополитиката обаче, е много по-обширна от изучаването на интегриращата политика, икономика и география. Бащата на британската геополитика, сър Халфорд Макиндер, разкрива неговата концепция в научната статия „Географската ос на историята“. За него Русия е опасност в бъдещето за господството на Британската империя, заради големината на територията, огромните си ресурси, степта и руският народ. Макиндер пише: „Смяната на баланса на силите в полза на осната държава (Русия), в резултат на което тя започва експанзия срещу маргиналните земи на Евразия, би дало достъп до огромните континентални ресурси, както и създаването на военноморски флот. Това би се случило ако Германия се съюзи с Русия.“

Предотвратяването на Германо-руски съюз е бил фокуса на британската дипломация по време на Руско-японската война, създавайки в последствие тройната Антанта, и успешно използвайки Русия срещу естествения ѝ съюзник- Германия. Джордж Фридмън, последовател на Макиндер и консултант по военно-разузнавателни въпроси, наскоро заяви пред чикагският Съвет по външните работи: „Първостепенен интерес на САЩ, за който се бием през Първата, Втората и Студената война е отношението между Германия и Русия, защото обединени те са единствената сила в състояние да ни противостои.“

В контекста на XXIвек, това описва какво точно се заражда от аматьорските военни, политически и финансови провокации на Вашингтон срещу Русия и Китай, като „Азиатската ос“ на Обама е жалък опит за отражение на Макиндеровите идеи днес.

Геополитиката, правилно разбрана, също така формира руско-китайския отговор на тези провокации. Макиндер пише: „Вярно е, че Транс-сибирската ЖП линия е единственият път за комуникации, но не след дълго цяла Азия ще бъде покрита с ЖП линии. Пространствата между Руската империя и Монголия са толкова обширни, а техният потенциал за население, пшеница, памук, гориво и метал несравнимо голям, така че е неизбежно огромен икономически свят да се развие тук, но недостъпен за океанската търговия.“

През 1943 година Макиндер посвещава своето последно есе на списанието Форин Афеърс. Той оформя идеологията на следвоенната американска стратегия, изповядвана от Хенри Кисинджър до Джордж Фридмън.

Въпреки това китайското висше управление, както и руското са също добре запознати с ученията на Макиндер. Днешният Път на коприната, интегрира в себе си за първи път обширните степни ресурси на Евразия. Именно това създава неспокойствие в Вашингтон, Лондон и Брюксел.

„Кошмара“ на Макиндер се превръща в реалност

Унгарският „Път на коприната“ не е спонтанна китайска инициатива. Това е част от дългогодишна стратегия за създаване на икономически „хъбове“ или точки на достъп, в големия европейски пазар, който бе установен много преди Обама да създаде криза от времето на Студената война, и въведе санкции срещу Русия. Това прави днешното развитие дори по-значимо от геополитическа гледна точка за бъдещето на ЕС. Китайски фирми са инвестирали над 5 милиарда долара за инфрастрктура, енергетика и машиностроене в страните от източна и централна Европа. Следват още проекти, сред които са строеж на високоскоростна ЖП линия между Унгария и Сърбия, както и строеж на два реактора за атомна централа в Румъния. Китайските инвестиции от 2013 до 2014 се удвоиха в Европа.

Имайки предвид, че Пекин и Москва са наясно, че са изправени пред един и същ „геополитически опонент“ както заяви наскоро Владимир Путин, а именно САЩ, поканата към държава от ЕС, да се присъедини към Пътя на коприната с Русия и Евразийският съюз е развитие напред към мултиполярността и премахването на хегемонията на Съединените Щати.

Автор: Уилям Енгдал, лектор и консултант, автор на книги за геополитика и петрол; списание „New Eastern Outlook“

Превод: Евгени Рушев