/Поглед.инфо/ Феминистката революция е в ход. И като всяка революция, ще изяде децата си.

Мъж на годината ще бъде жена. Или по-скоро: жената. Хвалената жена, сакрализираната жена, боготворената жена. Всяко убийство на жена вече е “женоубийство” (ако думите имат смисъл, това означава, че е еквивалентно на изтребването на евреите от германците, на арменците от турците или на тутси от хутусите).

Една мъжка ръка върху женско коляно е “изнасилване”.

Всяка леко непристойна шега е част от “културата на изнасилването”. Всеки мъж е свиня за изобличение или убиване. Всяка жена, на която откажат повишение, е подложена на “дискриминация по полов признак”. Всеки учител по граматика, който продължава да преподава правилото “мъжки род надделява над женски род” е потенциален престъпник, свиня, изнасилвач, нацист…

Феминистката революция е в ход.  И като всяка революция, ще изяде децата си. Шодерло дьо Лакло няма да ни опровергае. През 1783-а, година, след като е публикувал разюздания си шедьовър “Опасни връзки”, той отговаря на въпроса на академията в Шалон за това как да се усъвършенства възпитанието на жените. Отговорът му е радикален: “Елате да научите как родени като спътници на мъжа, вие сте станали негов роби (…) Научете, че от робството се излиза само с велика революция (…) Обиколете надлъж и нашир земното кълбо и ще откриете мъжа силен и тиран, а жената - слаба и роб (…). Било със сила, или с убеждаване, първата, която отстъпи, ще изкове веригите на цял един пол”. 

Лакло пренаписва Русо (“човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови”), както Симон дьо Бовоар във “Втория пол” ще пренапише Маркс, откривайки класовата борба в домашното огнище. Женската кауза изглежда обречена да рециклира идеологии.

Противопоставяйки “естествената, свободна, хубава и силна жена” на “покварената от обществото жена”, Лакло се лъже и неговата грешка предшества грешката на Дьо Бовоар с прочутото й “Не се раждаш жена, ставаш такава”.

Истината е, че ставаш жена, защото се раждаш жена.

Иначе казано: “Биологичната еволюция е в основата на нашите структури и социално функциониране, които сами по себе си са източник на културните ни представи”. Стилът на Пеги Састр далеч не е толкова елегантен като този на Лакло, но основата е доста по-здрава. Тя е доктор по философия на науките. Тази специалистка по Дарвин лакомо поглъща статистическите изследвания по еволюционистка психология, както други се тъпчат с “Нутела”. Резултатите са поучителни и диаметрално противоположни на феминистките дискурси.

Тези изследвания, многобройни и много сериозни, обрисуват една твърде сантиментална жена, “зависима от любовта”, като от твърда дрога. Американско изследване от края на 80-те г. показва, че жените във всички култури придават средно много по-голямо значение, отколкото мъжете, на една добра финансова партия, като гаранция за много по-добър потенциал за родителска инвестиция в бъдещите им деца. А Пеги Састр добавя, подигравателно: “Най-смешно е наблюдението, че този избор на партньор печели по конформизъм, съразмерно на нарастването на женската власт, а не обратното (най-вече при активистките на женската кауза)”.

Кой е виновен? Нашите хормони: допамин, окситоцин и серотонин.

И Дарвиновите правила на еволюцията: жените трябва да създават потомство и да се грижат за децата си; затова се нуждаят от закрилник, когото избират, колкото се може по-добре. “Всички двойки стават традиционни, от мига, в който имат деца (…). Мъжете ще работят повече, за да печелят повече, а жените ще виждат в семейството един от екзистенциалните си приоритети, за сметка на платената си работа”. Мъжете имат чувството, че си губят времето, докато се грижат за бебето; жените имат имат чувството, че си губят времето, когато не се грижат за него. Прословутият “мисловен товар”, последното модно изобличение, по никакъв начин не е гнилият плод на патриархалното господство, а на упоритата воля на жените.

Нереалистична утопия

Недиференцираната равнопоставеност е нереалистична утопия, защото “ако нашата обкръжаваща среда се е променила много през последните 300 години, нашите гени са почти едни и същи от 30 хил. години насам”.

Също така не е учудващо, че 71,5 процента от мъжете са съгласни да спят с една жена, ако тя иска това, срещу само 1,5 процента от жените, когато това предложение идва от устата на мъж. 

Тогава защо е това противоречие между женската реалност и феминисткия дискурс? И тук авторката ни се осмелява да престъпи друго табу, след като облича бронята си от изследвания: “Ако около 5,5 процента от общото женско население не е “изключително хетеросексуално”, процентът се увеличава до почти 45 на сто сред активните феминистки”. 

Разбира се, този здрав биологичен закон не означава, че всеки пол е затворен в своята съдба за цяла вечност. Ние можем - и това е ролята на цивилизацията от хилядолетия - да се отдалечим от биологичната принуда. Да се отдалечим, да се откъснем, да се освободим, но не и да се противопоставим, да я изкореним, да я отречем, да я разрушим. Защото последиците ще бъдат ужасяващи. Вече го виждаме, както много добре разбра Пеги Састр, с тази сексуална контрареволюция, продукт на един феминистки неопуританизъм:

“Женският пол отново се превръща в светилище на идентичността, което трябва да се защитава на всяка цена, тъй като ни се казва, че и най-малкото проникване - като се започне от думата, от погледа - може да го разруши. И ако нашите общества символично вдигат обсадата от загубата на девствеността, нейни еквиваленти вече са изнасилването и сексуалната агресия. Скоро няма да падне завесата в трагедията за женската подчиненост”.

Великолепие и страдание на женската природа. Дори една специалистка по Дарвин не може да не се разбунтува накрая срещу диктатурата на хормоните и на еволюцията, без да разбере - или да иска да разбере - , че цялата й книга доказва, че бунтът й е напразен.

De l'Éducation des femmes, Choderlos de Laclos, Geneviève Fraisse Éditions des Équateurs-Parallèles.

Comment l'amour empoisonne les femmes, Peggy Sastre, Éditions Anne Carrière.

Превод от френски: Галя Дачкова

Фигаро