Международна конференция за истината срещу фалшификациите

/Поглед.инфо/ Напоследък у нас доста кръгли маси обсъждат нивото на журналистическата професия. Фалшивите новини, хибридните войни, манипулациите, неприкритата пропаганда, цензурата, спекулациите и т.н. нарочни грешки така объркаха мислещото гражданство, че изведнъж темата се оказа сред онези, чрез които се провежда операция „отпушване на бутилката“, за да се постигне прелом в загърбването на традиционните медии.

А ако се постигне поне малък напредък в усилията да се устои на практиката за налагане на „правата линия“, тогава удовлетворението може и да успокои радетелите за истината в професия, която наричат не случайно „четвъртата власт“. Известно е, че необходимостта журналистите да отразяват обективно събитията, за да не се превръщат в поръчков инструмент за налагане на определени решения, включително политически, е условие за съществуване на нормално общество в суверенна и развиваща се държава. Ако дадена конференция е международна и има за теми „Истината срещу фалшификациите“ и „Ролята на журналистите в събитията по света“, тогава шансът за намиране на изход от натрупано напрежение в областта на журналистическия труд никак не е малък. Защото не само се обменя информация, не само се споделят факти от нелицеприятна журналистическа практика, не само се търси съдействие в усилията за съхранение на истинската журналистика, но и се укрепва надеждата, че не всичко е загубено, когато сме съпричастни и готови за подкрепа. Точно в такава конференция, организирана от СБЖ и Национална асоциация сигурност, участваха журналисти от Сърбия, Черна гора, Великобритания, Македония, Сирия, Полша, Германия и България, които се оказаха, предполагаемо, от едната страна на барикадата. Барикада, която политически и други сили поддържат от десетилетия и превръщат журналистиката в „мрежа от лъжи“, както вече открито се споделя във фейса. Когато Милияна Балетич, журналист от Сърбия, казва, че „във времена на глобална окупация, когато има натиск за промяна съзнанието на хората, ние имаме характерна подмяна на тезиси, при което това, което беше позор днес е гордост, а това, което беше гордост, днес е срам“, българите го разбират и без превод. Балетич споделя, че подмяната на тезисите се прави, „за да се управлява по-лесно плебса“. „На този пазар на безчестието нито една част от обществото не е забравена. Защо журналистите да не са?“ Те всъщност са едни от първите, които се поддадоха на подкупи, на „плащане под масата“, за да осигуряват властта на управляващите. Без „властта на информацията“, без „плащане за нечестен мегафон“ няма как да се осигури контрол върху „окупираната държава“ и да се пропагандира онова, което устройва силните на деня. Познато и неоспоримо от мислещите хора, които са наясно, че „пропагандата е опаковано оръжие, от което винаги страдат по-слабите“. Те са тези, които ги противопоставят едни срещу други, които ги превръщат в безлична маса, колонизират ги, подчиняват ги, тласкат ги към война, разрушават държавите им или рисуват границите, унищожават идентичността им като ги превръщат в космополити, интернационалисти т.е. всичко, което не са. Търсят се „независими журналисти“, които да не са маши за „цветни революции“, чрез които се удариха народи, държави, региони, казва Балетич. Личи, че страда, когато споделя, че Югославия е станала жертва именно на предварително подготвена пропаганда от „сорос-медии“, която е „приспала народа“ и е сринала сръбската журналистика. Как да се излезе от ситуацията, това е въпросът. Отговорът се изплъзва в думи като „трудно е, особено когато няма организирана, финансово обезпечена реална журналистика“. Звучи като плач, но не е. Ведрият поглед на тази млада красива жена вдъхва сила и воля. Воля да се устои.

Докато Горан Игич, журналист от Сърбия, зове за „време е да се направи нещо повече за контакти между журналистите от Белград и София, да се изгради информационен мост между тях“, защото явно проблемите са общи, Гойко Райчевич, журналист от Черна гора, изненадва с информация, че неговият портал www.in4s.net всъщност е създателя на онова фото на Путин с Тръмп, което обиколи света и бе с лозунг „Да направим заедно света отново велик“. Оказва се, че в деня на годишнина от първата бомба на НАТО над бивша СФРЮ, която е паднала в Даниловград, малък град на 20 км от Подгорица, журналистите от портала са направили билборд с фотоса на двамата световни лидери с послание „заедно да направят света велик“ и да „забравят за война“. А после „Вашингтон пост“и CNN са писали, че билбордът е направен от руснак, живеещ в Подмосковието и не е ясна целта. Фалшива новина, съзнателно прикриване на истината? Малка държава, малък портал, оцеляващи журналисти, трудно е да се „преборят“ с „Вашингтон пост“ или CNN. Но светът научи за билборда благодарение на отпечатването му в тези световни медии. Призивът си остава за сметка на истинските създатели.

Може би най-автентично на тази международна конференция звучи словото на Ванеса Били, независим журналист от Великобритания, борец за мир, фотограф, заместник редактор на 21 st Century Wire, носител на поредица журналистически награди, която преди дни е била в Сирия и на място е наблюдавала ситуацията в тази разрушена след 7 години война страна. Тя говори за ролята на британските служби в конфликта в Сирия, за създаването и финансирането от тях на т.н.“Бели каски“ и призовава за „международна криминализация на пропагандата на войната“. За нея „престъпници управляват света“ и „ако медиите мълчаливо не се съгласяват с пропагандата“ светът ще е различен. Войната в Сирия е започнала по-рано, още от 2011г и това е дълга история за намеса на чужди сили. Споменаването на информация, че още през 2009г британците са имали планове за взривяване на Сирия звучи изненадващо. Още повече и факта, че през 2004гв BBC са работили с лица от Сирия за промяна и точно те са били определени да оглавят революцията. Един вид намират се „реформатори“ и се работи с тях. Именно това е в основата на проекти за дестабилизация на страната Точно това трябва да се криминализира. Спорен нея зад операцията в Сирия стоят и службите на Великобритания, а организираните „Бели каски“ всъщност са продължение на план от Косово през 1998г. Шефът на „Белите каски“ е „агент на Кралството по въпросите за дестабилизация“. Той е в дъното и на преобразуването на АОК, а в днешно време играе тази роля в Сирия като представя „Белите каски“ като хуманното лице на тероризма. Те оказват първа помощ, водят се за миротворци, а всъщност са прикритие за въоръжаването на терористични групировки. На Запад хората смятат, че те помагат на децата в Сирия, но „истината е, че упражняват насилие, за да реализират целите си“. В този конфликт цената на пропагандата е смъртта на деца. Звучи зловещо, но журналистката идва от Сирия. Предоставя снимки и видео за преживяванията си в страната. Конференцията е безмълвна. Не стигат думи.

Каквото и да кажат другите участници, силните слова идват от журналисти, които са били на терен или са потърпевши от събития като бомбардировки. Ще помогне ли това за истината и битката за истината от журналисти с призвание? Въпрос с повишена трудност, както се казва обикновено.