/Поглед.инфо/ По време на посещение с цел инспекции по провинция Гуандун Си Дзинпин призова Южното военно командване да ускори подготовката за военното противодействие срещу ВМФ на САЩ в Южнокитайско море в безпрецедентно рязка форма, пряко казвайки: „Нужно е да се концентрираме върху подготовката за война”. Хонконгският South China Morning Post, възползвайки се от нееднозначността на китайския език и изобщо превежда това като пряка заповед: „Гответе се за война”.
Преди всичко това е естествена реакция на национален лидер спрямо ръст на напрежение и неопределеност в условията на глобалната и почти всестранна агресия на САЩ.
Растящата склонност на САЩ към военна дейност е причинена от инстинктивната реакция на техния естаблишмънт спрямо отслабването на привичното за него глобално доминиране и на „пренатоварването на империята”, която след повече от десет години обсъждане породи решителното обръщане на Тръмп към стратегическия изолационизъм.
Разсъжденията в стила на американската военна доктрина от края на 90-те години за това, че бойните действия трябва да започнат със завоюване на превъзходство в информационното поле и едва след това да се извършват преки удари по вече повредения и деморализиран противник, са остарели: глобалното информационно поле се руши (проявата на това е все по-безумната цензура във „Фейсбук”) и значението на начинът на мислене не само на враговете, но и на много от съюзниците губи смисъл.
Разсъжденията за „войните ново поколение”, правещи ненужно прякото унищожаване на противника, се лишава от смисъл в новата реалност, в която на никой нищо не трябва да се обяснява заради въплътяването на „кошмара на Мойнихен”. Този покоен сенатор някога казва: „Всеки има правото на собствено мнение, но никой на собствени факти”. Но системните фалшификации в глобалните медии и западните политици създадоха свят, в който всяка от противостоящите си страни има именно „свои факти” и дори в случай на пълната им измисленост е невъзможно да се докажат, както показват провокациите от последните 10 години срещу Русия.
Породеният от това ръст на конфликтния потенциал отменя не само принципа „трупът е брак в работата на политика, както и в работата на счетоводителя”, но и всички правила на поведение, изработени по време и след края на Студената война.
Стремителната загуба на САЩ на тяхното световно лидерство (в това число и чрез съзнателния отказ от него) тласкат света към междувоенен период с просто правило: „забрави за принципите” и „удряй първи”.
Но думите на Си Дзинпин не са само реакция спрямо глобалните тенденции, но и трезва и конкретна ориентировка именно към китайските военни, а в по-широк смисъл и към цялото китайско общество. Нали САЩ губят доминиране не пръскайки го във вакуума: това лидерство преминава от тях именно към Китай.
В икономически, образователен и дори в технологичен план Китай уверено догонва, а често и задминава САЩ (които все още продължават да се плашат със сериали като „Черното огледало”, докато Китай без да бързат изпитват разнообразни системи за преобразуване на човека, условно обединявани с невинния термин „система за социален кредит”.
САЩ започват да търпят поражение дори в сферата на „меката сила”: европейските специалисти все по-често говорят за голямата привлекателност на Шанхай в сравнение с Ню Йорк. При това Голям Китай е несравнимо по-разнообразен от Голяма Америка и е способен да интегрира (в това число чрез Хоконг, Аомин и политически независим Сингапур) носителите на най-различни възгледи и тенденции.
Единствената сфера, където САЩ все още запазват своето глобално доминиране е военната. Това е логично: те ще фалират в деня, в който се лишат от системата на своите военни бази, държащи за гърлото или под прицел цялата планета.
Логично е, че Китай в процеса на своето развитие, стремейки се да защитят своите комуникации от все по-агресивния стратегически конкурент, неволно му хвърлят военни предизвикателства.
През 2017 г. на вода е спуснат първият самолетоносач родно производство (увеличено копие на съветския самолетоносачен крайцер „Варяг”, купен от Украйна и дострояват 14 години). През 2020 г. се очаква неговото влизане в строй и включване в състава на флота.
Още през 2021 г. се очаква пускането по вода на самолетоносача ново поколение, примерно съответстващ по ефективността си на американските. Съобщава се за плановете на Китай да създаде шест самолетоносачни групи, чиято дейност ще се осигурява от 10 чуждестранни бази. Но дори наличието у Китай на един пълноценен самолетоносач океански клас му позволява защитата на собствените морски комуникации, което ограничава произвола на САЩ и да разруши хегемонията им във военната сфера. Съвременният елит на САЩ, обединен (дори при условията на „Студената гражданска война” срещу Тръмп) в неприязънта си към Китай и „жаждата да се освободи от икономическа зависимост” от него, естествено не може да се примири с такава перспектива, което от своя страна може да провокира той да предприеме „изпреварващ удар”, за да отстрани опасността преди тя да съзрее.
Най-вероятният проблем, способен да даде повод за такъв удар е превръщането на Южнокитайско море в практически вътрешно море за Китай. Най-вероятно това да се случи 2020-2021 г. Преизбираето на Тръмп може да създаде за американските елити (при това и за неговите привърженици, и за неговите противници) непреодолимата съблазън да организират „локален военен сблъсък” с непредсказуеми стратегически последствия – в стил взрива на крайцера „Мейн” в Хавана (вероятно, организиран за създаването на повод за война с Испания) или измисления инцидент в Тонкинския залив (станал повод за бомбардировките над Северен Виетнам).
Подобни перспективи трябва да накарат не само Китай, но най-малко още Русия да бъде нащрек.
Превод: В.Сергеев