/Поглед.инфо/ За последните 30 години се изясни, че да промениш съзнанието е по-рентабилно от това да промениш света.

Цялата ни държавна политика е либерална. Не само социално-икономическата, която изхожда от това, че трябва да служим на глобалните спекуланти. Дори и външната политика, макар и патриотична по форма, остава в същността си либерална. Тя се свежда до едно – как да не обидим „големите бели стопани“. Тук е основният смисъл.

В течение на четирите и половина години… впрочем, за начало може да се смята мюнхенската реч на Путин, но в явен вид от края на 2013 г., цялата наша външна политика е „момчета, хайде да живеем дружно!“. Междувременно към нас използват политиката от 41-ва година, казват ни: „Момчета , ние сега идваме и ще вземем всичко, което ни е нужно, а ако нещо забравим, то вие ни напомнете. Ние ще ви поставим в такива условия, че ще си кажете сами“. И ние говорим: „Нека по-добре да работим по-здраво и повече, дайте да водим политиката от 88-а година“.

За жалост, нашата външна политика, които водим незле, в основата си остава либерална. Буквално миналата седмица питах един от изтъкнатите лидери на руската дипломация, от бащите-основатели: „Виждате, че нашите мерки не работят, нашата политика провокира засилване на агресията, а не я спира. Може би трябва някак си да променим методите, да разширим палитрата на използваните действия?“. Винаги се отнасям вежливо към хората и зададох въпроса много коректно. Разговорът бе искрен, без запис. Човекът ме погледна и ми каза: „А какви още могат да бъдат механизмите за защита на националните интереси“. Точка. Кавичките се закриват… Това е ментална катастрофа, дълбоко вътрешно робство. Когато идеологията от една страна има популярност от 3,6%, а от друга е основна държавна политика, то това е дълбок вътрешен разрив. Той ще доведе в най-добрия случай до големи неприятности, а в най-лошия до пълна дестабилизация, при това под формата не на революции, а на смутове.

Нашият цирк се разгръща на фона на глобалната криза. Трябва да отбележим първото и най-основното – в света се провеждат изменения, каквито не е имало от изобретяването на огъня и появата на членоразделната реч. В течение на цялото свое съществуване човекът се е развивал, занимавал се е с изменения на околната среда. Последните 30 години той променя собственото си възприятие за това свят. Технологиите, които осигуряваха глобализацията и пределно улесниха нашите комуникации, бяха направени на най-рентабилния бизнес и следователно, най-масово занятие в пазарната икономика – формирането на човешкото съзнание. По-рано това бе достъпно единствено за църквата и държавата, изпращаше се за няколко поколения, а сега е достъпно до всеки участник на пазара без да преувеличаваме и общо взето води до фантастични резултати.

Имам познати зъболекари в Липецк. Те наеха на работа момче с нетрадиционна ориентация, а той се оказа голям талант и заяви: давайте да направим страница в „Инстаграм“. Липецк е съвършено неинтернетизиран град, но след като той направи страницата, лекарите започнаха да работят без почивен ден. Целият град, целият окръг се обръщаше единствено към тях. Основната им специализация бяха шините, а това са десетки хиляди рубли – скъпо и болезнено. При това в съседните клиники е празно, всички имат криза на клиенти, всичко пропада, заплюли са всичко… Собственикът на фирмата говори: „Скоро моите лекари ще започнат да ме бият, защото имат само един почивен ден в неделя, а отпуската ще дойде неизвестно кога“. Въпреки всичко, това е фантастичен успех, защото скромно, не на всеки приятно момче показа как се формира съзнанието. И светът се промени кардинално.

Именно и това се случва за последните 30 години, в резултат на което се изясни, че е по-рентабилно да формираш съзнанието, отколкото да променяш света. И ние, напълно приспособените за промените по света, инструментите за неговото изменение, носителите на съответната идеология – вече повече от поколение ние се занимаваме с несвойствени и противоестествени за себе си дейности и ще се занимаваме с тях още известно време. Това е шок, какъвто преди е нямало. Ние не сме готови към подобни изменения – ние не разбираме какво се случва. Ние просто се оказваме в друг свят, като риба, която с перки е допълзяла на сушата. Съвсем не е задължително тя да оцелее. Дълбочината на промените, страхувам се, е невъзможна за представяне. При това повтарям тези думи 20 години, а тя, тази дълбочина, така и остава невъзможна за осъзнаване. И все се надявах поне системата на управление да се адаптира към това, но нищо подобно не се случи за поколение.

Или война, или виртуална реалност?

На този фон световните проблеми са достатъчно прости и прозаични. Рязко е нараснала производителността на труда и се оказва, че за производството на материални и нематериални блага трябват значително по-малко хора, отколкото са живи днес. Образува се голям излишък на хора, възниква въпросът какво да правим с тях. Нали ако човек живее заради печалбите, в рамките на пазарните отношения, то човекът извън тях е излишен: той консумира нещо, но произвежда отчетливо по-малко. Той трябва да се утилизира по някакъв начин. При това най-големият разрив между потреблението и производството не е между тези хора, които боледуват от СПИН в Африка и живеят с половина долар на ден, а при средната класа на развитите страни. Те консумират много и произвеждат много малко, ако изобщо произвеждат нещо. Задачата за самоутилизацията застава пред човечеството с пълния си ръст, това е основна работа, за разлика от Малтус1. Той смята така: „Твърде много хора са се размножили, трябва да се намали част от човечеството и тогава земята ще стигне за останалите“. Сега не става дума за земя, а за пазари – за това, че хората произвеждат твърде много за себе си. Дори ако се поеме по пътя на утилизацията на излишните хора, все едно ще се появяват нови, нови и нови… Това ще бъде процес на изцеждане, като в шагренова кожа и самоубийство.

В неразвитите страни проблемът се решава по физиологически път: с войни и конфликти от така наречената малка интензивност до политика на съкращаването на раждаемостта… Впрочем, с какво се отличава войната от конфликта с малка интензивност? На войната най-опасното място е фронтът. В конфликта с малка интензивност фронтът е по-безопасен, затова пък жертвите сред цивилното население са съществено по-малко.

В развитите страни се говори за това как хората да бъдат изпратени във виртуалния свят. Като еднопосочна командировка – за да може човек да се забие в клетката, да живее във виртуален свят с наситен, ярък живот и на никого повече да не пречи. Проблем е, че подобен начин за действие не е пазарен. Нали когато от човек се отдава все пак нещо да се получи, да се извлече от него някаква полза, тогава това ще бъде масова успешна процедура.

На това самоубийство засега, за щастие, противостои логиката „човек като цел“. Иначе казано, човек поне на принцип живее не заради печалбите, а заради самоусъвършенстването – така винаги ни се е струвало. Но когато се опитваме да осъществим тази логика, то се сблъскваме с редица нерешени от човечеството проблеми. Преди всичко с този, с който се сблъсква Съветският съюз: има много свободно време и няма външни заплахи. Няма стимули, които да накарат личността да се усъвършенства. „Как да заставиш човек да се самоусъвършенства?“ е въпрос, който СССР не успя да реши и от който, смятам аз, той и загина, ако се приемат фундаменталните причини.

Вторият проблем е отсъствието на целеви функции, нали личността е многомерна. С парите всичко е просто: има печалба – добре, има загуба – лошо. Това е едномерно. А как да стане това с личността, която има различни параметри? Много често се случва, че геният се оказва мизерен човек, а приятният, хубав човек се оказва пълна посредственост , съвършено безполезна за обществото. Класически примери са Обломов и Щолц. Съветската педагогика се опита да се занимае със самоусъвършенстването, но не успя.

Новите конфигурации на света.

Като цяло наблюдаваме тенденцията на отказа на човечеството от пазарни отношения. Ние виждаме обществената природа от нов план: информацията и културата принадлежат на обществото. Опитите да се блокират с помощта на цензура или патентното право на интелектуалната собственост се провалят. Ние виждаме, че парите губят значение, а значение придобиват технологиите. Виждаме, че човечеството вече се управлява от социалните мрежи, в които прерастват социалните платформи. Хората вземат решения абсолютно свободно, но при това абсолютно предопределено, защото, когато се намирате в социалната мрежа, цялата ви информационна среда се контролира от създателите на тази платформа. Вече се появява терминът „логаритмични общества“ – общества, които се управляват чрез формиране на различни видове социални платформи. Там няма насилие, няма принуда – те не са нужни. Просто всичко, което вие слушате, знаете и на основанието на това вземате решения – всичко това ви тласка в нужната посока. Такъв път е крайно непредсказуем. Ако се запазва логиката на печалбите, то ще се стигне до архаизация и до ново средновековие, което бързо ще престане да бъде компютърно. Ако целта е да станеш човек, то това звучи хубаво, красиво и хуманно, но това е абсолютна неопределеност. Ние не знаем как ще действа това в подобна среда.

На този фон достатъчно бързо се формират нови конфигурации на света. Икономическата криза никъде не си е ходила, тя продължава от края на 90-те години, въпреки професионалния оптимизъм. Механизмът е прост: наложил се е глобален пазар, на глобалния пазар се налагат монополи и те загниват. Загниването на глобалните монополи на първо място се проявява в недостига на търсене. За търсенето се борят, това е абсолютен дефицит. Необичайно интензивната борба разкъсва на части глобалния пазар. След кризата от 2008 г. единствената страна от „Голямата 20-тица“, която не засили протекционистката защита на своята икономика, бе Русия. Но ако цялата рота не върви в строй с изключение на един, то и той бива приведен в общия знаменател. Нас ни приведоха в общия знаменател със санкции, сега ние също сме в този строй. Пред нас ни очаква разпад на глобалните пазари, а когато те се разпаднат, ние ще се сгромолясаме в глобална депресия.

На равнище глобален бизнес, глобалната управляваща класа има две групи. Едната смята, че трябва на всяка цена да се запази глобалния пазар, нали това е основата за бизнеса и могъществото. Другата разбира, че няма как да се размине разпадът на пазарите и във въпросния процес трябва да се ръководи от собствените си интереси, за да може след това да дирижира в новия световен ред. Борбата между двете групи е същата борба, която сега се води около Тръмп, макар и проектът за разделянето на света да се води още от Обама. Формално той е представител на глобалистките сили, които искат да запазят единните пазари, но неговото Транстихоокеанско и Трансатлантическо партньорства се заключват именно в това, че да изрежат от света територия, контролирана от САЩ и тя да се обгради от всички останали. Още Обама планира не просто рязка сегментация, а действителен разпад, глобален разрив. Тръмп просто съкращава тези мащаби до територията на САЩ.

Русия е излишното колело на глобалните проекти.

Ние, за жалост, се неприемливи и за двете групи. Хората, които искат да видят света глобален, смятат, че за запазването на американската икономика е нужно целият свят да плаща за нея, целият свят да купува американски държавни ценни книжа. Те са пирамида, те са устойчиви при ниска пазарна доходност. За да влагат хората в непазарната доходност, то те трябва да имат извънпазарна мотивация. Разбираемо е, че любовта не става за пазарите, значи – трябва със страх. Следователно, за да може хората да купуват американските държавни ценни книжа, те трябва да се сплашат, а единственият начин да се уплашат сериозните хора е непрекъснатото разширяване на зоните на хаос по целия свят. От началото на 90-те години, от Югославия, стратегията на САЩ е разширяването на зоните на хаоса. Целият свят се бои, тресе се и носи своите пари в единственият тих пристан – САЩ.

Ние здраво им попречихме: спряхме разширението на хаоса в Сирия, не позволихме да ни въвлекат във войната в Украйна, поне засега и не се въвлякохме във война с Турция. Ние здраво нарушихме дълбоките планове. Истерическата ненавист към нас от Хилари Клинтън общо взето е напълно обоснована, защото три пъти я настъпихме по един и същ мазол – това си е умение. Затова и сме абсолютно неприемливи за тези, които искат да запазят глобалните пазари.

За условните патриоти, които смятат, че глобалните пазари се разпадат, ние сме неприемливи по друга причина. Отказали се от Украйна, ние освен това се отказахме и от собствения си интернационален проект. От 2006 г. с нас се опитват да водят преговори за това, да създадем свой макрорегион, защото на колкото по-голямо количество парчета се разпадне света, толкова по-удобно ще е. Повече парчета – повече възможности за игра с противоречията между тях. На условните американски патриоти им трябваше да имаме свой макрорегион. Отказвайки се от Украйна, ние се отказахме от този проект. Станахме стратегически тил на Китай и в условията на лютото противостоене между САЩ и Китай, когато всеки представител на американския елит е антикитаист, по нас трябва да се бие, като по тила на Китай. Да се бие пряко по Китай е страшно – той е сериозен, а по нас да се бие е просто удоволствие. Така крайностите, които воюват помежду си в САЩ, срещу нас са напълно съгласни в мненията си.

Има място и общият шок от нашето непослушание във връзка с Крим. Проблемът не е в това, че се обединихме с него, а в това, че ние не сме искали разрешение от американците преди това. Те са отвикнали от подобни действия, не разбраха какво се случи. При първия подобен епизод с Грузия те решиха „добре, майната му“. А и месец след това се случи и глобалната икономическа криза, не им бе до това, те приписаха инцидента на случайността. Сега се изясни, че това не е случайност, че на територията ни има някакъв суверенитет, който трябва бързо да се изчисти.

Оказва се, че една цивилизация съществува за човека.

При това се разкрива много дълбоко разминаване в ценностите – нашите и западните като цяло. Днешните технологии не са толкова мощни, че да променят природата на човек и се оказва, че ако те бъдат променени, то и той ще започне да консумира различно. Не просто да живее различно, но и да консумира. За да консумира различно, човек открива нови пазари, а това е основна ценност в условията на пълен и лют дефицит на търсене. Тук и възниква дълбокото разминаване между нас и американците. Още веднъж: за развитието са нужни нови пазари, а за тяхното създаване е необходимо човек да бъде променен. При това западната цивилизация, формирала се в котела на капитализма заедно и едновременно с него, наистина живее в името на печалбите. Ако заради печалбите трябва да се промени човек, то няма въпроси – каква е разликата ако пиша със синя или червена химикалка, важното е тя да пише. Нека променим човека.

Но една цивилизация, изглежда, съществува заради човека. За нас човекът е ценност. Ние съвършено не разбираме какво е това да се отнасяш зле с другия, при думата „хуманизъм“ трескаво влизаме в „Яндекс“, за да изясним що е това. И въпреки това ние живеем заради човека. Да променяме нашата природа заради парите, които в нашата система на ценности са много важни, но са единствено потвърждение на правилността на нашите действия, сме съвършено неподготвени. Това разминаване се изясни по анекдотичен за нас повод, когато Путин през септември 2012 г. заяви, че няма да позволим да облъчваме децата с пропаганда на хомосексуализма. За нас това бе нещо напълно естествено. Разбира се, значителна част от хората бе недоволна , но от друга страна – добре, да почакаме до 18 години, а след това нека правят със себе си това, което искат.

За нас това бе нещо очевидно, а за Запада стана декларация за принципната ценностна несъвместимост, за това, че сме други. А защото ние не сме китайци или индуси, затова че сме също европейци, значи тази алтернатива заплашва Запада. При нас културата е почти същата и затова възникването на алтернативи означава, че западните ценности не са уникални. Неуникалността на ценностите ги обезценя. Ако признавате, че редом с вас има някой равноценен, но друг, вие се обезценявате сами себе си. Западът не може да понесе това, в което се заключва и основната причина за нашите неприятности.

Във въпросната ситуация пред нас се откриват добри перспективи, но традиционното възприятие, за жалост, не работи. Евразийският транзит може да премине по крайчеца на Русия и Казахстан към Европа, може изобщо да заобиколи Европа, макар и разбира се, безредицата в Средна Азия, в Кавказ, в Близкия и Средния изток да е значително по-добър от нашата негативна бюрокрация. Ние сме конвейер за производството на най-редкия природен ресурс – гении-революционери, но така и не се научихме да съхраняваме за себе си този ресурс. В течение на цялата ни история удачните примери за развитие се заключват в създаването на особени територии, където хората са давали свобода за замоизразяване. Това могат да са манастири, може да е затворът тип „шарашка“, за някои научния град, само да е особена оградена територия. Но единствено всичко за да може хората да могат да мислят на тази територия, да осъществяват измисленото в рамките на обичайната система на управление

1 Томас Малтус, английски свещеник, икономист и демограф, прогнозиращ глад на земята заради презаселването.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели