/Поглед.инфо/ В предишен мой текст писах за острия конфликт между двете елитни групировки, давайки пример са нашата страна. Постарах се да го опиша именно от гледна точка на основните властови принципи (и скорошния демарш на Кудрин показа, че описанието ми е общо взето достатъчно адекватно), но читателят може да получи усещане, че нещата се крият все пак именно в особеностите на Русия. По тази причина искам отделно да опиша ситуацията за САЩ, още повече че ситуацията в тях е много подобна, колкото и да е странно на руската.

Тя се развива от началото на ХХ век (дори още по-точно, от Гражданската война, в която Северът печели предимно заради подкрепата на финансовия сектор на Великобритания), когато след кризата от 1907-1908 г. и създаването на Федералния резерв през 1913 г. започна съществено да се засилва финансовия сектор. Този процес получава сериозна подкрепа след кризата от 1930-1932 г., а след това се засилва след Бретън-Уудската конференция от 1944 г.

Делът на финансовия сектор в преразпределението на печалбите вътре в САЩ се засилва заради този процес от 5% преди Втората световна война до 20-25% преди началото на кризата от 70—те години. При това, тъй като Бретън-Уудската конференция фактически легитимира международния финансов елит, контролиращ обръщението на световната резервна валута-долара, засилването на ролята на финансовия елит създава конфликт между националните елити на САЩ и тази космополитна в същността си група. Въпреки това в този период ролята ѝ в САЩ все още не излиза от някои рамки.

Вече от началото на 70-те години, когато се разбира, че САЩ могат и да загубят съревнованието между „двете системи”, американските елити разбират, че трябва да направят нещо, че е нужен ресурс за промяна на моделите на развитие, иначе нещата ще завършат зле. И се решава на финансовия елит „да се даде да повърти волана”. Според мен именно това е моментът, при който на „новата” (от гледна точка на историята на американския елит) елитна група се дава допълнителен ресурс с надеждата, че тя ще спаси положението.

Политически това се изразява с „Уотъргейт” и слизането от власт на президента Никсън, който представлява именно „старите” американски елити. А окончателно се формира с идването на Рейгън и началото на „рейгъномиката”, тоест политиката на кредитното стимулиране на потребителското търсене. Този механизъм осигурява ръст на БВП на САЩ и победа над СССР, тоест финансистите изпълняват поставената задача. Но обратната страна става това, че към 2008 г. делът на финансовия сектор в преразпределението достига до 70% (тоест финансистите много силно „дръпват одеялото” към себе си), съответно се засилва и представителството на финансистите в американския елит, при това вече не става дума за чисти новобогаташи без никаква прилична история в течение на много поколения.

Понеже механизмът на „рейгъномиката” по подразбиране е ограничен в един момент изниква въпросът, че финансовата част от елита е започнала да получава твърде много, при това вече не може да осигурява решението на тази задача, за която получава своите „бонуси”, тоест, продължаването на икономическия ръст. При това ситуацията през цялото време се влошава и в този смисъл въпросът застава все повече и повече остро. В процеса се случва смяна на поколенията и за младите финансисти тази ситуация вече става нормална, те дори и не си задават въпросът за това, че те са длъжни на някого (както съвременният руски елит искрено не разбира как и с какво е длъжна на руското общество).

Тъй като заплахата от криза расте през цялото време, американското общество започна да си задава (макар и неявно) въпроса какви са сценариите за излизане от кризата. Такива сценарии са два. Трябва да се спаси или финансовата система, при това международната, но с цената на гибелта на реалния сектор в САЩ, или реалният сектор от икономиката на САЩ, но в този случай ще рухне световната доларова система с всичките си институции. Впрочем, това, че финансистите представляват именно международната сила, а изобщо не националната, се усеща от народа на САЩ отлично, макар и не винаги да може да се формулира ясно.

И през 2014 г. въпросът за избора на единия от тези сценарии изплува на повърхността след междинните избори от 4 ноември, на които феноменално победи Републиканската партия. Просто защото се асоциираше именно с втория от двата сценария, докато първият се асоциираше именно с Демократическата партия. Асоциацията е неправилна, разломът преминава не между партиите, а през тях, но едно рационално звено все пак има в този процес- апаратът на Демократическата партия се контролира напълно от финансистите, докато Републиканската – не. И на изборите през 2016 г. тази ситуация се проявява в пълна сила.

Още на 5 ноември 2014 г. описах ситуацията на Дартмутската конференция за първи пт. Там казах, че националните елити на САЩ могат не просто да издигнат свой кандидат на изборите, но и че резултатите от 04. 11. 2014 г. показват, че един от тези кандидати може и да спечели. И се случва така, че такива кандидати са най-малко двама (Тръмп и Сандърс), но вторият, макар и по-популярен, влиза в Демократическата партия и е блокиран от апарата ѝ, който се контролира от Клинтън. А Тръмп печели.

Донякъде тази ситуация напомня 2000 г. в Русия, когато представителите на същата група международни финансисти допуска идването на Путин. Разбира се, ситуацията съществено се различава (Тръмп изначално е представител на алтернативата на финансовата елитна група, докато Путин първоначално се разглеждаше като сериозен конкурент), но въпреки това общият конфликт остава: националните елитни групи срещу транснационалните финансисти.

При това Путин все повече и повече се изказва от позицията на силата (направеното в началото на текста позоваване на Кудрин потвърждава това), а Тръмп води отчаяна борба. Но съдейки по ситуацията с назначаването на съдията във Върховния съд (която той спечели), той има шансове за победа. А ако освен това спечели изборите на 6 ноември (шансовете засега са 50-50), то ситуацията ще се промени принципно. И какво ще правят тогава финансистите?

Както следва от общата теория, те трябва да поделят властта и ресурсите. Тоест, да предадат значителна част от своя настоящ ресурс. Как може да се направи това? По най-прост начин – промяна на закона за Федералния резерв, осигуряването на държавен контрол над него. Да, това ще противоречи силно на съвременната икономическа теория, но когато става дума за Власт, теорията се изпарява. При това, разбира се, ще бъде намалена рязко тази част от елита на САЩ, свързан с финансистите. Просто защото влиянието ѝ върху вземането на икономическите решения ще бъде рязко съкратена.

Отбелязваме, че контролът над печалбата в икономиката и ролята на властовите групировки, ориентирани към финансовия сектор, се съкращават тук на практика мигновено: само Федералният резерв са прекрати да предоставя пари за поддръжка на банковата система и нея ще я очаква сериозно съкращение. При това именно в своята политизирана част, в големите транснационални банки.

Както обикновено, елитната група финансисти ще загуби не толкова (добре, частта на елитите, съставена от новобогаташи ще престане да бъде такава, но „старите” финансисти ще останат), но средната част ще намалее значително (според предварителните ми оценки тя ще намалее поне десетина пъти). Но от друга страна, това ще позволи преразпределяне на финансовите потоци и значително засилване на националния американски елит.

Тук отбелязваме основната разлика от руската ситуация. Нашите либерални елити практически нямат право на глас в международния финансов елит, те са изпълнители. Но американските финансисти представляват основната част от глобалния финансов елит. Следователно те могат значително да повлияят на позицията му, особено в случай на споразумение да задължат международните финансисти да прекратят атаката срещу Тръмп. В този смисъл Кудрин може само да шантажира, но не и да налага своята позиция, но виж – договореностите с Тръмп могат да бъдат напълно успешни.

Ако подобна договореност бъде постигната, то в САЩ ще започне процес, обратен на този от 70-те и 80-те години, само че значително по-бърз. Големите банки ще започнат рязко да губят своята значимост, Федералният резерв все повече и повече ще прилича на държавна кантора, заплатите и доходите на банкерите ще спаднат рязко. Количеството финансисти сред елита ще падне стремително, привлекателността на финансовите специалности ще падне също. Впрочем, съответно ще падне и влиянието на световния финансов елит във всички страни, в Русия в това число.

Но не е изключено, че финансистите няма да се съгласят да договореност. Тъй като не познавам вътрешните структури за вземане на решения във финансовите властови групировки, то не изключвам, че средната им част може да не подкрепи желанието на върхушката си да се разбере с националните елити на САЩ (защото подобна договореност, както вече отбелязах, може да се случи за тяхна сметка). Какъв е вариантът им? Само срив на пазарите и игра ва-банк. С други думи от срива на пазарите са заинтересовани не толкова представителите на елитите от финансовия сектор, колкото средното звено на съответните властови групировки.

Впрочем, самите членове на елита от финансисти, сблъскали се с толкова рязка ситуация, могат доста масово да преминат на страната на Тръмп и на националния елит. Не всички, разбира се, но мнозина. И по тази причиня се съмнявам към такова преминаване към резкия сценарий, от гледна точка на прехващането на властта от страна на финансистите. Но при това трябва да се разбере, че в случая на „нормално” развитие на ситуацията шансовете на финансистите на практика са нулеви, защото те не могат да осигурят развитие на икономиката, това днес не е възможно в рамките на финансовите технологии. Необходимо е радикално разчистване на дълговете, а това ще доведе до падане на БВП, на жизнения стандарт на населението с десетилетия, което при всеки случай рязко ще съкрати ресурсния потенциал на финансистите. Това автоматично ще доведе до снижаване на тяхната роля в елита.

Има и още един вариант: поражението на Тръмп на изборите. Тук е възможна някаква атака (импиъчмънтът след избора на нов конституционен съдия вече е на практика невъзможен), но това не решава основния проблем: финансистите не могат да осигурят икономическия ръст. А значи, в средносрочна перспектива това ще доведе само до едно нещо: договореностите и преходът на контрола над управлението към националните елити все пак ще се случат, просто финансистите ще си оставят за себе си, макар и само на първо време, доста голямо парче. Но това няма да промени общата тенденция.

Това може би ще продължи противостоенето в руските елити, защото поддръжката на нашите либерали ще остане. Резултатът в случая ще бъде известен, но при този случай нашите либерали още известно време ще пият кръвта на руския човек (а и на всеки друг човек, живеещ в нашата страна). Но тук само остава да се надяваме на най-доброто.

Превод: В.Сергеев