/Поглед.инфо/ Преди да се съсредоточим върху Тръмп, трябва да напомним за Бретън-уудския модел на световните финанси, в рамките на който живеем.

И така, логиката на развитие на световната доларова финансова система, започнала в края на 40-те години на миналия век, е следната. Съюзниците на САЩ, които заедно с тях се борят срещу световната социалистическа система, получават достъп до стоковите пазари на САЩ. Като следствие, те започват да получават доста голяма в рамките на размера на своите икономики доларова печалба, която частично инвестират в собственото си производство, частично във финансовите пазари на САЩ. Освен това САЩ сами инвестират в производството на териториите на своите съюзници, където и данъците, и контролът над печалбата са по-ниски.

В резултат световната финансова система се характеризира със сериозни диспропорции между финансовата и търговската си части. А именно, САЩ на практика с всичките си съюзници имат сериозен дефицит на търговския баланс, докато в чисто финансовата част имат профицит (дори предвид, че далеч не цялата печалба, получена извън пределите на САЩ се репатрира). Но тук още трябва да се вземе предвид, че всеки неналичен долар, намиращ се извън пределите на САЩ, въпреки това се отразява на сметките на Федералния резерв.

Проблемът е, че този модел изисква постоянно емитиране на долара (и за поддържане на финансовите пазари, и за стимулиране на частното търсене, без което партньорите на САЩ не могат да получават нормални за техните икономики печалби), при това за последните десетилетия неговата ефективност е нулева, а след това и отрицателна. Отрицателна в случая значи, че за запазването на системата без рухването ѝ трябва все по-голямо и по-голямо печатане на долари.

Отбелязваме, че лятото на 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама прекрати емитирането, а през 2017 г. Тръмп го възстанови, но в значително по-малък мащаб, отколкото е необходим само за поддържане на бюджетните разходи, които, впрочем, са се увеличили след данъчната реформа. Но при всеки случай, в настоящата ситуация е необходимо приемането на едно от двете решения: или отново да започне емитиране в полза на финансовите институции в обем, нужен за поддържането на цялата Бретън-уудска система, или да се премине към алтернативен модел, в който ролята на финансовите институции ще бъде най-малкото по-маловажна.

Опитите решението да се отложи няма да дадат резултат: самопроизволното излизане от кризата в настоящата ситуация не може да го има, защото всички ресурси са на практика изчерпани и ако се направи отказ от централизираното водене на новия модел, преходът от стария Бретън-уудски към новия ще се случи стихийно, с всички произтичащи от това проблеми.

Затова основният въпрос е дали Тръмп има представа за такъв модел, или той разрушава стария (в последно време чрез фактическото ликвидиране на СТО), изхождайки от някакви съвсем други съображения? Например заради старческо изкуфяване или вродена агресивност.

Този въпрос има много прост отговор. Освен това Тръмп вече го е дал, макар и частично. Същността на решенията му е в това да се върне към пред-бретън-уудската система за изграждане на световната икономика. В рамките на която има страни-производители, които като цяло имат положителен търговски баланс и високо равнище на живота на своето население и страни – суровинни придатъци, които купуват необходимата им технологична продукция в замяна на продаваните суровини. По-голямата част от населението им има ниско равнище на живота, както и равнище на развитие на социалните отношения.

Именно затова Тръмп иска балансиране на търговските операции от всички страни-партньори. Бедата е там, а той това го премълчава, че такъв подход изисква разрушаване на единната световна доларова система и създаването на регионални-национални валутни системи, които ще действат паралелно на долара. С автоматично разрушаване и гибел на транснационалните доларови банки, създадено в резултат от конференцията в Бретън Ууд.

Защо Тръмп е казва това? Защото има много хора и институции, които зависят от тези банки и които активно няма да хареса това източниците за съществуването им да изчезнат. Те са жертви на тези реформи и е разбираемо, че не им казват, че равнището им на живот ще падне силно , ако изобщо се и запази тази ниша, на която те днес се намират. Разбираемо е, че Тръмп не се нуждае от либерални журналисти, които го критикуват, но те поне могат (макар и не всички) да прелетят на другата страна. А какво ще правят многочислените финансови консултанти и прочее спекуланти? Те изобщо не могат да правят нищо, нагли и груби са, привикнали са да получават пари повече от средното. Къде да се дянат? Затова и поне засега е по-добре да се пази тишина.

Отбелязваме, че към тази измираща прослойка се отнасят и либералните политици. В това число всички настоящи лидери на страните от Евросъюза. Те не могат да прелетят на другата страна – в политиката, за разлика от журналистиката, прилетелите не се приветстват. И съответно, трябва да се борят отчаяно не с реформите на Тръмп (тук те са безсилни), но и със самия Тръмп, който осъществява тези реформи. А самият Тръмп отлично разбира, че тези хора са верни наемници на неговите врагове, за които най-основна цел е да възстановят печатането на долари в полза на банките, тоест да разрушат промишлената система на САЩ, която отглежда Тръмп и тези, които го подкрепиха и със собствени сили направиха президент.

Ето я, според мен, картинката на света. Тя е много проста и разбираема, ако се допълни това, че Тръмп говори (за необходимостта за балансиране на търговските баланси) и това, което не говори (ликвидирането на световната доларова система). И когато това се разбере, цялата логика на неговите действия става прозрачна. Наистина, тя не става от това по-малко революционна.

Превод: Поглед.инфо