/Поглед.инфо/ С леко закъснение пиша своя коментар за „Бежовата книга“, детайлният отчет на Федералния резерв за състоянието на икономиката на САЩ. Но преди да коментираме, трябва да отбележа интересен момент: Федералният резерв е противник на правителството на САЩ и лично на Тръмп, те имат различни целеви показатели и това трябва задължително да се вземе предвид.

Федералният резерв не може да не отбележи икономическия ръст, но не може да каже, че този ръст е резултат от политиката на Тръмп, при това по чисто политически причини. Поради това ръстът е наречен „умерен или скромен“, въпреки че през последните няколко години такъв нямаше изобщо. Ако не се смятат статистическите номера със занижаването на инфлацията и включването в БВП на безсмислици. Отбелязваме, че първите две години на Тръмп се отличават с реално повишаване на жизнения стандарт на населението, каквото не е имало в последните 10 години! И има значително по-адекватен показател от БВП.

Заплатите започнаха да растат, което е естествено в условията на по-ниски данъци и защита на вътрешните пазари. Но това отново противоречи на логиката на Федералния резерв, затова и отбелязва негативната част от този процес, а именно – опасността от „прегряване“ на икономиката (непонятно ми е какво може да бъде това „прегряване, когато ръстът едва-едва е излязъл на плюс, а икономиката диво се стимулира чрез ръст на бюджетния дефицит). Съответно, според Федералния резерв, трябва да се повиши лихвеният процент.

Тази логика няма никакъв икономически смисъл, за снижаването (на носещото доста виртуален характер) „прегряване“ на икономиката трябва малко да се снижи разходната част от бюджета (заедно с него на дефицита), което без съмнение носи изключително положителни моменти. Но Федералният резерв в своята дейност изхожда от политически задачи, което добре се вижда от изводите, направени от ръководството му.

Както се отбелязва в цитираната статия, Федералният резерв е сменил акцентите. Вместо да привлича внимание към активността на Тръмп по отношение на защитата на вътрешните пазари (с което плашеха предприемачите), сега се говори за „забавяне“. Търговските войни вече престанаха да плашат американските бизнесмени, което е нещо естествено, защото основните губещи тук са Германия и Китай. А достъпът до евтини кредити (основното преимущество на валутната „метрополия“ в условията на финансов капитализъм) в условията на глобална криза на търсенето и ръста на лихвения процент, тоест поскъпването на вече натрупаните кредити, престава да бъде сериозно конкурентно преимущество.

Съответно Федералният резерв започна да говори за проблема, с който не може да се справи осем години до появата на Тръмп. Но вече не като за свой проблем, а като за лошо качество на икономическото управление на „екипа на Тръмп“. Според мен, нищо ново няма в този подход, нашите „либерали“ го използват постоянно, само че той няма никакво отношение към анализа на икономическите процеси.

Същевременно Федералният резерв се фокусира върху анализа на финансовите пазари, а не върху фундаменталните процеси. С финансовите пазари всичко е наистина лошо, но кой е виновен? Освен това, от чисто политическа гледна точка, след като пазарите се сринат, ще има два основни въпроса: „Кой е виновен?“ и „Какво да правим?“ Това са напълно неочаквани въпроси, но в случая на съвременните САЩ те са изключително важни, тъй като двете основни елитни групи на тяхна територия (условни „финансисти“ и „изолационисти“) имат напълно противоположни отговори на тях.

В частта „Кой е виновен“ всичко е ясно - враговете. Изолационистките индустриалци ще бъдат виновни за финансовите либерали и съответно обратното. Въпросът „Какво да правим?“ не е по-сложен. Тъй като основният ресурс, който американските парични институции имат, е емитирането, то най-важното е кой ще получи емисията пари. Финансистите смятат, че това трябва да са банките, а „изолационистите“ - реалният сектор. Трогателно несъгласие, но консенсусът е невъзможен.

Когато започнеш да гледаш на картинката с разбиране на политическите причини, всичко започва да изглежда по напълно различен начин. И „дълбокият и нетривиален“ анализ на икономиката става най-банална политическа агитка. Няма отърваване. На война като на война.

Превод: В.Сергеев