/Поглед.инфо/ Тезата, че инициатор на срещата в Хелзинки е Тръмп е вече приета. Писах за това още преди срещата, защото ми стана очевидно, че Тръмп има ограничено време (възможната криза през есента не е главното, а изборите през ноември). Но вчера съумях да си поговоря с един много грамотен и симпатичен човек, който дълги години живее в САЩ, който много се интересува от политика и финанси. Той ми разказа, че един много важен проблем.
Работата е там, че съвременните САЩ, заради рейгъномиката, е общество на потреблението. Това се знае от всички, а тези, които ни четат знаят, че именно заради ръста на дълга домакинствата в САЩ влизат в кризата през 2008 г., но далеч не всички знаят (теоретично знаех, но не обръщах особено внимание), че основният работодател в САЩ е търговията. На дребно и едро. Именно в ней има най-много работни места. При това както висококвалифицирани, така и нискоквалифицирани.
Междувременно ситуацията през последните години (увеличението на натиска на дълга във връзка с ръста на лихвените проценти, намаляването на реалните доходи на населението и най-вече конкуренцията от страна на търговията в Интернет) прати този бизнес все по-малко и по-малко печеливш. Моят събеседник ми каза, че много големи мрежи вече обмислят да закрият своя бизнес, но с тях са проведени преговори (от страна на държавата) да променят своето решение, дори и ако то донесе загуби. Разбираемо е ,че Amazon (и изобщо интернет-търговията) имат значително по-малко работещи и работни места, отколкото е необходимо за един продавач. И закриването на традиционната продажба на дребно неминуемо ще доведе до рязко (от гледна точка на политическите последствия, може би фатално) влошаване на социалната обстановка в страната.
Отбелязваме, че до началото на рейгъномиката такъв проблем няма: колосалното количество работни места бе в промишлеността, а освен това тя осигурява доставки на стоки до магазините и обслужва собствени търговски места. Но след като започват да стимулират частното потребление, а производството го извеждат извън пределите на САЩ, броят на работните места в търговията се увеличава силно (защото покупателната способност на населението расте преди кризата със скорост от повече от 10% годишно), а промишлеността намалява силно. И това, както е ясно от горепосоченото, създава сериозни проблеми.
При това тези проблеми се осъзнават от всички политици в САЩ, особено от регионалните. А губернаторите или кметовете могат да не бъдат от Републиканската партия (още повече от крилото, което подкрепя Тръмп), а напротив от Демократическата партия. И затова те са кръвно заинтересувани от това проблеми на техните места да ням и затова те явно (за републиканците) или прикрито (за демократите) ще подкрепят Тръмп в тази негова дейност, която може да реши проблема. Да отбележим, че банкерите и опозиционните представители на федералната част от Демократическата партия не им е до този проблем. Те не могат да спекулират на него, а те не могат да родят реални планове (защото всеки подобен план би бил удар по всесилието на банките).
Ако се изхожда от това, че срокът на неформалните договорености на търговците с властите достига някъде до 2020 г. (съвършено естествено предположение, което, както ми казаха, е добре известно в естаблишмънта на САЩ, не само във Вашингтон, но не и по цялата страна), то веднага след изборите на президент ще започне масовото закриване на търговските мрежи с колосален ръст на безработицата. Това няма значение за този, който загуби изборите, но не и за всички останали. И заради това Тръмп категорично е длъжен не само да представи някакъв план преди този срок (писах преди за това, че му е необходим позитивен план за 2020 г.), а описаната в този текст информация говори, че планът му е нужен „тук и сега“.
Той вече представи такъв план, но той из основи руши цялата система на съвременния световен ред (по-просто финансовия и икономически модел от Бретън Уудс). Това създава сериозни източници на напрежение, който видяхме с невъоръжено око както на срещата на Г-7, така и на срещата на НАТО. Само критиците на Тръмп пишат, че той прави така „заради Путин“, което, разбира се, е глупост, тъй като структурата на американската икономика няма нищо общо с Путин. И реалността носи абсолютно обективен характер, при това няма никакво отношение към Тръмп.
Но за самия Тръмп ситуацията, когато той е принуден да разрушава световния век, в който живеят вече минимум две поколения световни политици, без съмнение е извънредно неудобна (а и на кого би била удобна?). И тук работата не е дори в борбата между проектите и вътрешноамериканските елити: те несъмнено засилват този проблем. А проблемът с резкия ръст на безработицата, съдейки по всичко, ще изскочи много силно. И заради това Тръмп е принуден не просто да действа, той категорично трябва да търси съюзници, които да му помогнат в разрушението на самия този световен ред. Защото само действия, осигуряващи решаването на проблема с безработицата, ще му дадат подкрепа на изборите, при това от страна на най-широките слоеве от населението.
Тъй като Путин е поставен настрани от лидерите на този „световен ред“ и Тръмп се присъедини към него. Но Путин няма ограничения във времето (поне не толкова големи, колкото на Тръмп). Затова и Путин и изглеждаше на Хелзинки като по-силната страна.
Превод: Поглед.инфо