/Поглед.инфо/ Този въпрос е доста принципен: ако това бе обикновена циклична криза, то днес щеше да е настъпило време за поредния цикличен спад и можеше да не се притесняваме – тя щеше да дойде след няколко години, както и всяка друга. Но, ако нещата са различни, то тук щеше да има най-различни варианти.

Моето дълбоко убеждение е, че кризата от 2008 г. не е била циклична, че това е класическа криза на падането на ефективността на капитала, която съм описвал в теориите си. Но за обявяването на този факт неминуемо ни се налага да обясняваме много от проблемите на статистическия анализ на данните – защото от момента на началото на кризата властите на САЩ минимум два пъти са променяли статистическите методи. Именно заради това ние изхождаме от тези данни, които сме получили сами.

Ако се изхожда от моята концепция, то развитието на кризата след есента на 2008 г., много прилича на ситуацията от 70-те години: дългосрочна депресия без икономически ръст и с постоянни рецидиви на спад. (Засега?) няма ефект от стагфлация (тоест спад с висока инфлация) но това е свързано с това, че основният емисионен удар се случва през 2008-2014 г., когато високата емисия (2,5 трилиона долара ръст на паричната база в САЩ, примерно от четири пъти) се компенсираше от падението на кредитния мултипликатор от 17 на 4. Напомням, че в края на 60-те години няма такива финансови балони като днес, в резултат от което кредитният мултипликатор е в норма (4-6) и като следствие емисията практически на практика предизвиква инфлационен ефект.

Тази разлика се свързва на първо място с наличието на алтернативната на доларовата (Бретън-Уудска) система за разпределение на труда – съветската, която в този момент демонстрира вяно преимущество (фактически десет години ССР демонстрира икономически ръст на фона на постоянния спад в САЩ). Според мен именно в средата на 70-те години може да се констатира победата на световната система на социализма в „надпреварата на двете системи”. Но СССР отказа да ускори победата. Днес няма ССР и в този смисъл паричните власти на САЩ проявяват значително по-голяма свобода в своите действия, отколкото пред 70-те години.

Отбелязваме, че Кризата от 70-те години (която също не е циклична криза и САЩ излизат от нея чрез системата на кредитно стимулиране на частното търсене – средният дълг на домакинствата в тази страна, който никога не е превишавал равнището от 60-65 от годишния реален доход, есента на 2008 г. достига 130%, тоест двойно, като при това днес той падна съвсем незначително) изобщо не се вписва в мейнстрийм икономическия модел. Преди всичко, защото нея има само циклични кризи, продължителността на чиито спадове се ограничава във времето. И в резултат на постоянните изменения на методиката на изчисляването на икономическите параметри, „дългата” депресия от 70-те години се разбива на две „рецесии” (чисто цикличен термин, обозначаващ падението в рамките на цикъла, ако е достигнал достатъчно сериозни мащаби), разделени на неголеми периоди на ръст.

Междувременно, ако погледнем второстепенните показатели (например средната работна заплата, то е видно, че няма никакъв ръст в средата на 70-те години, а просто леко се променя моделът за управление на кризи (в САЩ за поддържането на ВПК започват емисия, което води до стагфлация – уникално явление, съвършено неописвано, от гледна точка на класическата циклична теория”.

Ситуацията на съвременната криза, от една страна е крайно приличаща на кризата от 1930 г. (като и тогава, кризата се предшества от пукане на финансовите балони), от друга страна се различава принципно от нея, защото тогава държавата се отказва от масирано емитиране, заради което кризата се развива по дефлационен сценарий (преди няколко години в моята прогноза за световната икономика аз подробно изучавах този момент). Днес това емитиране (което частично продължава и в САЩ, където се използва за поддръжка на бюджетните разходи, и в ЕС и в Япония) позволява да се отложи началото на дефлационния стадий на кризата, тоест на рязкото падане на разходите на гражданите, но съдейки по всичко, паузата приключва.

Впрочем, ще отбележим, че реалните доходи на гражданите не са балансирани с разходите, както е в началото на 70-те години, освен това структурния разрив между доходите и разходите съществено превишава мащабите от 20-те години на миналия век (когато разходите на домакинствата са по-високи от доходите средно с 15%, а днес с 25%). Междувременно, поради това, че механизмите за поддръжка на разходите ще се рушат (това вече се случва постепенно) спадът ще бъде много сериозен.

При това „мейнстрийм” икономическата теория не може да даде повече или по-малко адекватен анализ на тези процеси, защото за това трябва да се даде честен и реален анализ на предишните кризи от този тип, а това е невъзможно, защото противоречи на основните положения от тези теории. Освен това се фалшифицират дори и статистическите данни, които позволяваха повече или по-ясно да се обясни що се е случило всъщност. И заради това адептите на тази теория остават само да говорят, че 2008 г. и настоящият момент са просто два минимума от различни цикли, докато всъщност икономическата картина е къде-къде богата и интересна.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели