/Поглед.инфо/ Планът на Мей за напускане на ЕС не беше подкрепен от британския парламент. Сега, най-вероятно, се чака вот на недоверие, а Великобритания - нови избори. Мнозина ще злорадстват, други ще критикуват тези, които злорадстват, а аз ще се опитам да поговоря за системните проблеми.

Преди всичко, позволете ми да ви напомня, че преди известно време имаше опит да се създаде „Конституция” на Европейския съюз. Той се провали, защото не всички парламенти на страните-членки на ЕС гласуваха за него, но тук проблемите бяха ясни: определено предубеждение към големите играчи, от една страна, а от друга - имаше някои тънкости, които самите големи играчи не харесваха.

Например, в тази „конституция“ беше вписано излизането на участниците от ЕС. Това, теоретично, създаде възможността за нещо подобно: страната влиза в ЕС, получава „за преходния период” сериозни субсидии, а след това излиза - веднага след края на този период.

Могат да се измислят каквито и да е причини, до референдум! Демокрацията, мнението на хората! Днес решихме да влезем, утре - да напуснем! Проблемче? И не е нужно да казвам, че има такива, които желаят подобен сценарий. Е, например, Полша ... Не, официално тя не казва това. А неофициално?

И в резултат на това, днес процедурата за влизане в ЕС е изписана много ясно, но пътят назад е ... И не може да има изход! Някой ще каже: „Бах, да, та това е Четвърти Райх!”. Няма да изпадам в злобеене, още повече, че и самата Германия не разбира много какво да прави сега с този „райх” (самата ситуация ѝ харесва, но да ти харесва нещо е едно, а да го управляваш, съвсем различно) Затова е по-просто да се следват ясно изписани правила, дори и много сложни, отколкото да действаш по метода „проба-грешка” в ситуация, при която конфронтацията се засилва.

Не забравяйте, че Великобритания има сериозни икономически проблеми. Да, всички имат такива, но в рамките на ЕС съществува общ пазар, който се контролира от Германия и Франция, както и банковата и паричната система чрез централната банка на ЕС. И Обединеното кралство, запазвайки лирите стерлинги, отказваше този контрол. А и тя не притежаваше контролния пакет (или поне блокиращ такъв) във финансовите институции на ЕС. И в условията на настоящата криза, контролът над паричното обръщение може да стане критичен.

Причините за оттеглянето на Лондон от ЕС са ясни: единственият начин да се запази Лондон като финансов център и източник на доходи за целия британски елит е да създаде своя собствена валутна зона. Британският елит не иска да се присъедини към Съединените щати (въпреки че те са идеологически близки), тъй като Великобритания ще стане в такъв случай 51-ви щат. Със съответните възможности и правомощия. А и орязан, защото Шотландия вероятно ще иска да остане с континентална Европа.

Лондон не иска да се подчинява на Брюксел и (особено) на Берлин. И за да избегне този сценарий, се нуждае от собствена валутна зона! Голяма, много по-голяма от сегашната Великобритания. Вече написах, че Лондон има два сценария, единият - насочен към обединението на арабския свят под британско ръководство. Другият е разделянето на ЕС с отделянето на югозападната част (Франция, Испания, Португалия) под егидата на Лондон и включването на френска Западна Африка в тази валутна зона. Но и двата сценария имат своите недостатъци.

В първия - елиминирането на Израел. Без това планът няма да успее.. А и след като Тръмп стана президент на Съединените щати (а се залагаше на Клинтън), стана ясно, че шансовете за неговото прилагане спадат драматично. Имаше и надежди за Иран (че ще атакува Израел), но неотдавнашните изявления на външния министър на тази страна показват, че Иран изобщо няма подобни желания. Не, той може би няма да има нищо против, ако Израел изчезне от картата на света, но просто няма възможностите да направи това.

А вторият вариант изисква силен лидер във Франция. През XIX век този сценарий в Англия се получава в лицето на Луи Бонапарт (бъдещия Наполеон III), но днес се оказа, че Макрон не става ... Той не може да направи нищо ... ситуацията се оказа по-сложна (в края на краищата не съществува нормална прогнозна икономическа теория на Запад).

И сега Великобритания е в изключително трудна ситуация. Невъзможно е да се върне назад. И тъй като сега Брюксел и Берлин ще се държат много по-строго, защото проблемът за запазването на финансовия център не е изчезнал, той дори се е влошил. И защото нещо трябва да се направи с икономиката.

Моделирането на поведението на британския елит е изключително трудно. И тъй като няма добри възможности, защото системата за аналитична поддръжка е паднала изключително (знам това от положението в експертната общност, която се занимава с Русия), и защото има сериозно разделение между елитите. Въпреки че старите „имперски” елити спечелиха историята с „Брекзит”, все пак либералните представители на „западния” проект, които искат да напуснат Великобритания под администрацията на Брюксел, са достатъчно силни и кой ще спечели и как ще спечели е голям въпрос.

Така че гласуването в британския парламент показа, че системата, която, както изглежда, спечели през 1991 г., е изпаднала в изключително трудно и болезнено състояние и вчера беше предприета сериозна стъпка към нейното разпадане. Освен това, за разлика от ситуацията от 1991 г. в СССР, никой не си представя къде ще отиде всичко това. Това е, най-вероятно, картината в близко бъдеще ще изглежда дори по-тъжно, отколкото в Русия през 90-те години.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели