/Поглед.инфо/ В понеделник в италианския град Палермо започна международна конференция по мирното решение на положението в Либия. Цяла група влиятелни играчи, В Европа и Русия се заиграват с човека, който, съдейки по всичко, ще дойде на власт в Либия след Кадафи – с маршал Халифа Хафтар. Защо той е така важен и какво отношение има Либия към важните газови договори на Русия?

След доста успешните усилия на президента на Франция Еманюел Макрон по организирането на диалога между страните от либийския конфликт (няколко срещи преминаха именно в Париж при посредничеството на френския лидер), италианската страна още миналата година се възмути на това и се оплака от „твърде голямото количество формати, посредници и инициативи”. В крайна сметка още на следващата международна мирна конференция по Либия премина на 12 и 13 ноември в Палермо, в Сицилия.

На пръв поглед загрижеността на Италия е ясна. Мигрантите, които продължават да пристигат от северното африканско крайбрежие, а докато правят това се давят и внасят наркотици в Европа, продължават да са истинско бедствие преди всичко за нея и Испания. Освен това именно Рим се притеснява за следвоенното устройство на Либия – до трагичните за Джамахирията събития от 2011 г. Италия бе най-големият потребител на либийски газ в света, закупувайки 32% от износа ѝ на летливо гориво.

Съгласно предишните „макроновски” договореност, президентските и парламентарни избори в Либия могат да се проведат още декември. Но ситуацията в западната част на страната едва ли може да се нарече стабилна. В резултат на периодичните сблъсъци между групировките, базиращи се южно от Триполи и силите на признатото от ООН правителство на Фаиз Сарадж, блокирано в столицата, връзката на международно летище „Митига” се блокира, има масови изключвания на електроенергията, инфраструктурните петролохранилища понасят щети. В крайна сметка се отказват от идеята за провеждането на изборите през декември – те са насрочени за пролетта.

В много отношения тази нестабилност представлява благоприятна за западните страни: „марионетъчно правителство, разпределящо богатите либийски ресурси, „вкусни” програми за борба срещу незаконната миграция откриват широко поле за различен тип корупционни злоупотреби. Това, в частност, обяснява и съдбата на „френския Тимошенко” Никола Саркози. В сътрудничеството дори с мирна Либия той успява да си уреди нещата – причините за лобирането на Муамар Кадафи за кандидатурата на Саркози, очевидно лежат в сключването на изгодните газови договори.

Затова, проточвайки либийския конфликт колкото си иска, Европа през цялото това време може да се възползва от такива съмнителни „бонуси”. Но в момента това няма да бъде позволено от ситуацията вътре в самата страна.

Коментирайки сблъсъка на запад, главнокомандващият Либийската национална армия Халифа Хафтар („източното правителство” – Камарата на представителите на Либия) отбелязва, че ЛНА „ще влезе в Триполи в правилното време по правилния начин”. Налага се ситуация, при която признатото от Запада правителство фактически не може да се справи с осигуряването на самата държавност. А междувременно Хафтар контролира гтоляма част от страната и неговите сили провеждат антитерористична операция, пресичайки провикването в Либия на въоръжени групировки от Чад и Судан. И сега Хафтар дава да се разбере, че е в състояние да спре седемгодишната разединеност на Либия.

Защото при допълнителното проточване на тази надпревара между двете правителства може да настъпи такъв момент, когато Западът ще трябва да признае Хафтар на практика. Нали именно той може да остане единствената страна, реално контролираща ситуацията в страната – дори и за това газопроводът „Зелен поток”, зареждащ Сицилия с газ, започва в покрайнините на Триполи. В случай на по-нататъшно разделение и колапс на властта в западната част на страната на силите на Хафтар няма да им остане нищо друго, освен да влязат в столицата. А Западът на своя ред ще трябва да формализира този процес и да се опита да се договори с главнокомандващия.

Тук, както във „Формула 1” е важно да се избере момента за „пит стоп”: да се дозареди бензин и да се сменят шините, които „прегряват” само за един-два кръга. И докато „гумата” се нагрява, винаги го има шанса да останеш на опашката, а и излишният бензин със своята тежест пречи на скоростта.

Работата е там, че резултатите на изборите, ако преминат през декември, едва ли ще са в полза на Европа: най-вероятните кандидати Хафтар и синът на полк. Муамар Кадафи Сейф ал Ислам вече са причислени сред „агентите на Москва”. Халифа Хафтар, може да се каже, постоянно провежда срещи с министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу и посещава Москва, а синът на полк. Кадафи също е обвиняван за подкрепа от страна на Русия.

Още един възможен кандидат е либийският ислямски учен Ареф али Найед, който иска да се кандидатира за президент. Но той в сравнение с Хафтар и Кадафи-младши едва ли разполага с такава популярност, а и на Либия вече и писна от различните му там ислямисти, които се опитват да управляват страната през последните седем години.

„ПроООНовският” Фаиз Сарадж не е говорил за своята кандидатура, а и неговото правителство контролира малки територии в западната част на страната и едва ли си струва да му се предрича голям брой гласове. Агил Салах Иса ал Убейди, лидер на източната Камара на представителите, също се поставя от арабската преса сред привържениците на Хафтар. Освен това единствено Сарадж и Хафтар имат сравнимо име на международната арена.

Един от въпросите на международната конференция в Палермо ще стане провеждането на Националната конференция в Либия, която ще сложи истинското начало на политическия процес и ще изведе страната на пролетните избори. Именно заради това „сицилианското събрание” представлява своеобразен „пит стоп” за европейския отбор, който вече се опасява „да не попадне на изтрити гуми” и също така разбира, че политическата ситуация не се свежда в негова полза – на изборите „удобният” Сарадж едва ли ще успее да спечели. Остава интригата с Кадафи-младши. Съдът в Триполи го е осъдил на смърт, а също така Сейф ал Ислам фигурира в дела на международните съдилища. Очевидно е, че тези процеси имат политическа мотивация и в случай на провеждането на Националната конференция по възстановяването на диалога между страните тези дела няма да станат препятствие за издигането на полковническия син на поста президент на Либия.

Съгласно анонимни източници в Либийската национална армия, главнокомандващият Хафтар може да се откаже от участие на сицилианската конференция. Никой не уточнява дали ще го замени някой представител на „Източното правителство.

И този отказ отново подчертава увереността на Хафтар в собствените му сили: ако провеждането на изборите се потвърди, то няма да има никакви причини той да не бъде допуснат на тях, а в случай на последвало проточване на съществуващото положение властта в Либия буквално „ще му падне в ръце”. Едва ли сега му е нужно да търчи някъде, за да доказва нещо на европейците. Междувременно, ако Западът се опита по някакъв начин да изкриви по някакъв начин ситуацията с изборите в своя полза, отсъствието на Хафтар в Палермо ще удари легитимността на ненужните му решения.

Интересите на Русия в случая са извън опасност: проточването на настоящето разделение на Либия просто ще доведе до нови напразни жертви и до постепенен преход на територията под контрола на Хафтар.

Провеждането на изборите също така осигурява максимални шансове за победата именно на главнокомандващия на Либийската национална Армия. По време на преговорите в Палермо европейската страна най-вероятно ще се опита да изиграе именно тази партия.

Както по-рано бе съобщено от пресата, „предполагаемият собственик на частна военна компания „Вагнер” присъства на преговорите между Хафтар и Шойгу. Съгласно статията на британския таблоид „Сън” руските военни специалисти също присъстват в Либия. Едва ли това е неочаквано: освен действащите обекти на „Газпром” и „Татнефт”, с които може да се обясни присъствието на ЧВК, либийските „въглеводородни маршрути” представляват важен възел за европейските пазари, от които Русия през последните години е отстранявана чрез войната в Сирия и в Украйна, с опитите за санкции срещу „Северен поток-2”.

Самият Средиземноморски басейн в близките години ще стане отправна точка за доставките на газ от най-голямото от откритите през последните години израелско находище „Левиатан” към Европа по газопровода EastMed – все едно с цел „диверсификацията на доставките” на руския газ. Затова дори и ако таблоида The Sun просто е измислил за „руските бази в Тобрук и Бенгази”, то това си е всъщност добра идея за защита на руските интереси по доставката на газ в Европа.

Превод: В.Сергеев