/Поглед.инфо/ Позицията на Япония по повод Южните Курилски острови изглежда, че се е променила. Токио се надява на първо място да получи два острова, а не четири, както се декларира по-рано. И разбира се, Япония настоява за сключването на мирен договор с Русия. Кое пречи на подобно споразумение, а и в момента на Русия нужен ли ѝ е мирен договор с Япония?
При обсъждането на мирния договор с Япония е важна темата със съюзническите задължения на Токио, заяви наскоро прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. Така той коментира обещанието на Шиндзо Абе да се разполага бази на САЩ на Южните Курилски острови при предаването им (или, както смятат японците, връщането им) на Япония.
„Съюзническите задължения“, споменати от Песков без съмнение са задълженията на Токио пред Вашингтон. Японско-американският договор от 60-те години дава на САЩ възможността да използва територията на Япония за разполагането на американските военни бази и въоръжени сили. Ако се допусне, че Южните Курилски острови ще се върнат под японска юрисдикция, то този договор явно ще се окаже с повече тежест от настоящето обещание на Абе.
Американско-японският „договор за сигурност“ от 1960 г. е същото „ехо на войната“ като отсъствието на мирен договор между Япония и Русия. Ако за разрива на договора със САЩ, както и за преразглеждането на статута на американските военни обекти никой, включително и Абе, не се заиграва, то за сключването на мирния договор с Русия в Япония говорят все по-често. При това част от разговорите май имат ново качество.
В края на октомври японският министър-председател Абе съобщи, че има намерение да сключи договор с Русия „на основата на отношенията на доверие между мен и президента на Русия“. По-малко от месец след това Абе даде гореспоменатото обещание да не допуска задокеанските съюзници в „Северните територии“. Москва демонстрира готовност да изслуша предложението. На септемврийското пленарно заседание на Източния икономически форум президентът Владимир Путин предложи на Токио сключването на мирен договор още в края на 2018 г. без предварителни условия и едва след тока спорните въпроси да се решат „като между приятели“.
Абе активно апелира към съветско-японската съвместна декларация от 1956 г., която устройва далеч не всички в Япония. Това може да се приеме за демонстрация на стремеж към компромис. Нали, изхождайки се от декларацията, предмет на търга стават не всичките четири „спорни обекта“ от Южните Курилски острови, а само два: малкият остров Шикотан и още по-малкия Хабомай. Впрочем стремежът на Абе към компромис не трябва да се надценява: той, напомняме, уточни, че Япония ще се стреми на преговорите с Русия да реши въпроса за принадлежността на всички Южни Курилски острови.
Очевидно е, че Япония търси път не за сключването на мир с Русия 70 години след края на Втората световна война, а за да „преразгледа“ определени резултати от войната.
„Япония не мисли за подписване на договор без получаването на четирите остров, които тя нарича свои северни територии“, заяви пред „Взгляд“ ръководителят на Центъра за Японски изследвания на Далекоизточния институт на РАН Валерий Кистанов. „Затова и съм твърдо убеден, че Япония не се нуждае от самия договор, а от островите. На нас японците ни представят тезата, че след като подпишем договора, отношенията ни ще се подобрят и ще се открият широко вратите пред икономическото сътрудничество на нови висини“. Кистанов смята, че „фактически, декларацията от 1956 г. е мирен договор, макар и да се нарича по друг начин“. Той напомня, че в резултат на тази декларация, прекратила състоянието на война между СССР и Япония са потвърдени не само резултатите от войната, възстановени дипломатическите и консулските отношения, постигната договореност за репатриацията на японските военнопленници, но е даден старт на търговско-икономическите преговори между бившите противници.
Още на следващата 1957 г. е подписан Търговският договор, който и досега регулира руско-японските икономически отношения. Любопитно е, че през 70-те години, в разгара на Студената война, Япония излиза на първо място сред търговските партньори на Съветския съюз сред промишлено развитите капиталистически страни. През 1982 г. в Япония е приет закон за Южните Курилски острови, закрепил претенциите за „северните територии“.
Но претенциите са претенции, а бизнесът си е бизнес. В средата на 80-те години основния фигурант в скандала с доставките в СССР на уреди с цифровото управление, заобикалящ
Ограниченията на КоКом се оказва японската „Тошиба“. През 1986-87 г. СССР купува японски уреди на сумата от 55 млн. рубли – сериозни за времето си пари. На цялото това продуктивно сътрудничество, отбелязваме, не пречат нито „паметта за загубата на северните територии“, нито дори съюзническите отношения със САЩ.
Сега, между другото, икономическото взаимодействие с Япония е значително по-скромно. Според данните на Федералната митническа служба, за първото полугодие на 2018 г. делът на Япония в руския внос е едва 3,6%, а нашия износ за Страната на Изгряващото слънце е едва 2,7%. Стокооборотът между двете страни за миналата година е 18 млрд. долара. За сравнение оборотът с другата бивша страна противник Германия достига до 50 млрд. Обемите на преките германски инвестиции в Русия е 18 млрд. долара, а японските – около два милиарда. Логично е да се предположи, че въпросът не е в наличието или отсъствието на историческите обиди, а в обективните икономически условия.
„Има такова мнение, че ако Русия и Япония сключат мирен договор, ако затворят темата, то ще потекат японски инвестиции и така нататък. Според мен няма да стане, защото икономиката работи според своите закони и няма как бизнесът да бъде накаран да влага някъде парите си“, заяви пред „Взгляд“ старшият научен сътрудник на Центъра за изследване на Япония от Далекоизточния институт на РАН Олег Казаков.
Не трябва, между другото да се каже, че нищо не се прави за стимулиране на бизнеса. Например през 2016 г. преди поредната среща между Путин и Абе, на междуправителствено и корпоративно равнище са подписани 80 споразумения. Сред тях, например, има документ за сътрудничество между „Газпром“ и корпорация „Мицуи Бусан“ и „Мицубиши“ и за строителството на нов завод за производство на втечнен природен газ в рамките на проекта „Сахалин-2“. А в началото на ноември, когато се активизират разговорите за мирния договор, у японците пристига делегация начело с пълномощния председател на Далекоизточния федерален окръг на Русия, вицепремиера Юрий Трутньов. „Ще се постарая да се разбере какво е нужно за притока на японски инвестиции в Русия, в Далечния изток още повече, какво трябва да се направи за подкрепата на проектите“, обеща той пред РИА „Новости“.
Отбелязваме, че наличието или отсъствието на мирен договор, очевидно, не влияе на количеството и качеството на контактите. „Търгуваме, обменяме делегации, водим политически диалог, сътрудничим си на международната арена. Какво ще се промени? Подписването на мирния договор, смятам аз, няма да донесе особено кардинални изменения за Русия. Впрочем, както и за Япония“, убеден е японистът Валерий Кистанов.
„Ние на практика нямаме никакви нерешени проблеми след Втората световна война. Остава единствено въпроса по линията на границата, но единствено японската страна свързва този въпрос със сключването на мирен договор“, заяви пред „Взгляд“ завеждащият катедрата по ориенталистика на МГИМО Дмитрий Стрелцов.
Значи ли това, че мирният договор е нужен само на една страна, Япония и само с една цел – „отхапването“ поне на Шикотан и Хабомай и най-вече прилежащите им води. Отчасти е така.
„Друг е въпросът, че с Япония нямаме основен договор по основите на нашите отношения, подобен на договора за мир и дружба, който Япония сключва със своя бивш противник Китай през 1978 г.“, отбелязва Стрелцов.- „Сключването на подобен договор би отговаряло на интересите на Русия. Още СССР нееднократно предлага на Япония да се сключи договор за мир, дружба и добросъседство, който да е различен от мирен договор, защото няма да има отношение към резултатите от Втората световна война, а би отразявал днешната ситуация. Доколкото разбирам и предложението на Путин относно сключването на договор без каквито и да е условия има предвид именно такъв договор за дружба, а не договор по резултатите от Втората световна война, както го представя японската страна“, допълва той
Такъв договор, преди всичко, ще бъде полезен от гледна точка на интересите на нашата дипломация в Азия за подобряването на отношенията с Китай, с другите партньори. Имайки такъв перспективен партньор като Япония ние можем да укрепил отношенията с другите страни. Решаването на въпроса с граничната линия с Япония също няма да се отрази зле на целите на руската дипломация“.
Друг е въпросът, че Япония едва ли би се съгласила за сключването на подобен договор без сключването на мирен такъв с собствен интерес. И отново може да се предположи, че препятствие за него ще станат особените отношения между Токио и Вашингтон.
Превод: В.Сергеев