/Поглед.инфо/ 9 октомври 1944. Премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил предприема рисковано пътуване до Москва, където се среща със Сталин. Обсъждат бъдещите зони на влияние след края на войната. На келнерска бележка написва предложенията си и ги поднася на събеседника си: Румъния – за Русия 90 %, за нас – 10; България – за Русия 75 %, за нас остатъка; Гърция, със съгласието на САЩ, за нас – 90%, за вас – 10; Югославия – по 50 %...

Да пофантазираме: на 16 юли в Хелзинки ще се състои среща Путин – Тръмп. Обсъждат бъдещето на Европа и света след брекзита, ядовете на Стария континент във връзка с наплива на имигранти от Азия и Африка, негативните последици за широките народни маси от вдигането на митата на мотоциклетите „Харли-Дейвидсън” и дънките „Ливайс”.

  • За Великобритания нямам никакви претенции. Избягвам да общувам с политици толкова лишени от фантазия като Тереза Мей. Проглуши света с „дългата ръка” на Москва, „отровила” Скрипал и щерка му с „Новичок”, сега някакви други двама сме отровили...Както казват българите – „един път със стомна за вода, втори път, да чакаме ли трети та стомната да се счупи. Взимай си я Великата Британия, вие се разбирате, нали говорите един език.

  • Абе моят предшественик Рузвелт нали се среща с вашия Сталин в Ялта. То не беше ли някъде в Крим? Той винаги си е бил ваш. Карай нататък!

  • Франция...

  • С Франция вие знаете как да се оправяте още от времето на Наполеон, също и с Германия по-наскоро, а и вие с Меркел си говорите без преводач. Минаваме на изток, Чехословакия, те май се били разделили, първата ми булка Ивана е тамошна, кучка и половина, развели сме се преди двайсе и кусур години, а и до днес се джафка с втората ми половинка Мейпълс, с Мелания е по-кротка, но не ми трябва на баир лозе, нали така казват твоите българи.

  • Абе, още не мога да разбера мои ли са, твои ли са. Идва главният им, един такъв охранен, небръснат и все налита да ме прегръща и целува. Сигурно ме мисли за Брежнев, той обичаше да се целува уста в уста с всички подред: Хонекер, Гомулка, техния Живков. Един път каже:”Край на приятелството, на ти си кукличките, дай си ми парцалките, не ви ща ни южни потоци, ни аецове”. После пак довтасва, и пак като ме награби, та аз току погледна към гардовете. Добре, че европредседателството им свърши, че това на Юнкер, на Туск, на Могерини душа не им остана от мечешките му нежности.

  • Тоя не го знам, но имат един гладник Цветанов, всяка година се влачи на молитвените закуски. И не стига, че лапа като невидял, ами тика сандвичи и бургери по джобовете си. Били подарък за тъща му, защото много й бил задължен за някакви апартаменти.

В този момент се появява финландският им домакин и им съобщава, че обедът е сервиран. Двамата се съгласяват да отложат за следваща среща обсъждането на съдбата на Китай и островите Зелени нос.