/Поглед.инфо/ И докато светът объркано гледа и се чуди на кого няма да издържат нервите и дали ще има нова голяма война, защото Сирия очаквано сблъска за пореден път големите, под носа на САЩ, в Мексико, са намерили друг начин да изразят отношение към политики и действия на великия съсед.

Преди да се заеме „издълбоко“ със Сирия, Тръмп изпрати 4 хил американски войници да охраняват границата с Мексико, не се отказа от идеята да построи стена, за да спре бедните мексиканци да не идват в страната му, заплаши с невиждани мерки 105-милионния си съсед. В Туитър написа, че „Мексиканската страна трябва да спре мащабните потоци мигранти и наркотици към САЩ“. Щял да излезе от НАФТА, ако Мексико не направи нищо по въпроса. Няма как, испаноговорящите в САЩ наближават едва ли не 50% от населението, заедно с афроамериканците, разбира се. Идеята да обяви целта си „Да направим Америка отново велика“ в Мексико се трансформира в „Да направим Козумел отново велик“. Това е един от най-посещаваните туристически обекти на Мексико в Карибския басейн, защото плажовете са повече от екзотика, но мексиканците са проявили завидно чувство за хумор и съответна доза ирония като са започнали продажба на фланелки с такъв надпис. Не са пропуснали да се пошегуват и с FBI, обявен за „femail body inspector“ или със статуята на свободата като реклама за пица. Из цяло Мексико тече масирана кампания за намаляване консумацията на кока-кола, защото мексиканците не само са най-големите консуматори в света на тази популярна напитка, но се оказва, че газираните напитки са в основата на редица заболявания, които са опасни за подрастващите. Сред десетките газирани напитки е включена и кока – кола, един от символите на САЩ, с който не без основание се гордеят. Да се опълчиш открито на Вашингтон не е препоръчително, но ако чувството за хумор е на ниво, сигналът е повече от ясен. Защото Козумел не е единствения мексиканки град с такава идея. Във времената на Туитър, където ни казват какво ще направи американския президент, защото той обича така да се свързва с избиратели, врагове и приятели, някои са решили, че „четенето между редовете“ е удобния начин да се информира мислещото общество и онези, които управляват в момента държавите си. Независимо в чий отбор са или дали сменят в крачка пристрастията си. Като Ердоган например, който ту се среща и се договаря с Путин и Рохани за Сирия и политическото й устройство след затихване на войната, ту заема позицията на САЩ и коалиция, когато казусът „химическа атака“ дава повод за военен удар срещу Сирия на Асад.

За да не остане по-назад от модата и македонският външен министър, Никола Димитров, написал в Туитър, че „страната му оттегля молбата си за членство в ЕС в знак на солидарност с Великобритания“, но побързал да поясни, че това е само първоаприлска шега. Шега, шега, вярно на 1 април, но дали няма нотка на съжаление, че „в знак на солидарност с Великобритания“ изгониха без замисляне руски дипломат от Скопие. Все пак Скопие се оказа една от малкото столици, където граждани протестираха срещу изгонването на руски дипломат. Сигнал, че не всички в македонското общество гледат само в посока САЩ? Още повече, че случаят Скрипал /послужил като демонстрация на търсена солидарност между членките на ЕС/ нещо взе да се разсъхва в посока, която принуди Тереза Мей да призовава за изчакване на повече доказателства за химическата атака в Дума, предградие на Дамаск, преди да се предприемат военни удари в широк обхват от новата „коалиция на желаещите“, водена от САЩ.. Иначе е солидарна със САЩ и ще ги подкрепя безрезервно. Свиква специални заседания на кабинета си за колективно решение в подкрепа на Вашингтон за военна операция поради „вероятна химическа атака на режима на Асад върху цивилни граждани“, заплашва, че ще вземе решение без санкция на парламента, защото помни, че Дейвид Камерън не получи такава, когато се обърна за съдействие към депутатите по подобен казус. Нещо много станаха „вероятностите“ в политиката и действията на Тереза Мей. А това, че Корбин, лидер на лейбъристите, й диша във врата е безспорно и е „доста вероятно“ да седне на стола й. Независимо кога ще са изборите, „вероятно“ и предсрочни. Няма нужда от Туитър, за да има подобни „вероятности“. То и Песков, говорителят на Путин, не пропусна да каже, че „не сме привърженици на туитър-дипломацията, а за сериозен подход в световните дела“, но „крехката ситуация в Сирия“ дали „вероятно“ ще се преодолее без туитър-сигнали? Надеждата умира последна, както се казва. Другото е мода, която допуска Асад да се нарече „животно“, а после може да бъде поканен на среща като Ким Чен Ун, също беше анатемосан с нелицеприятни слова. То и Ердоган преди няколко години бе семеен приятел с Асад, вечеряха си заедно със съпруги, а сега други интереси клатят феса. Важното е, че Тръмп на този етап не е посочил „конкретни времеви рамки за атака в Сирия“.Имал бил „набор от опции, не само военни“. Били на масата му и се преценявали. Ама докога? До края на седмицата? И има ли някой, който да иска „голяма война“ или закъсали във вътрешните си дела отвличат внимание? То „умни ракети, красиви“ /туитвано от Тръмп/ имат и други, включително Израел, който „няма да допусне Иран да има роля в Сирия“, но Нетаняху бърза да се обади на Путин, за да „изрази становище“. То при 1.5 млн руски евреи в страната му, нямо нужда да пише в Туитър. Но следи със спътник къде са отишли руските кораби, които „напуснали руската база Тарсус в Сирия“. Това за собствени спътници не е много известно, но ето повод да се афишира. И без Туитър вече се знае, че най-големият в света самолетоносач „Хари Труман“ / с 6500 души на борда/ е на път за Източното Средиземноморие, към Северна Сирия, но кога ще е там и какво в крайна сметка ще прави, ще чакаме поредния туит. Нещо никак не им харесва във Вашингтон Русия и Иран да имат влияние в Източното Средиземноморие. Да не заприлича на Черно море, когато Москва си върна Крим. Интерпретациите по тази тема са широко известни, включително и чрез Туитър. Всеки си има теза в защита на собствени интереси, включително стратегически.

Има ли истински заявки за световна война? Заявки да, но кой кого подценява, кой има по-здрави нерви и скрити резерви, предстои да се изясни до дни. Разум? Логично е след пробивите в социалните мрежи да не се доверяваме на Туитър. Но знае ли човек какво става зад кулисите, където връзките стават и без Туитър? Става въпрос за избор. В чий отбор да се играе, когато светът се променя за часове, а бъдещето е многополюсно, каквото и друго да ни казват в Туитър?. Нужен е трезв ум и анализи в дългосрочен план, но дали го можем днес? Това го няма в социалните мрежи, въпреки модата.