/Поглед.инфо/ Русия и Великобритания водят преговори за частично възстановяване на числеността на сътрудниците в посолствата. След „Случая Скрипал“ Великобритания нарече „офицери от разузнаването“ едва ли не половината сътрудници на руското посолство и ги изгони от страната. Русия отговори огледално. След това дипломатическите мисии не можеха да действат нормално. Доколко успешни може да са тези преговори.

Москва и Лондон започнаха преговори по частичното възстановяване на дипломатическия състав на мисиите в столиците. Но в руското посолство в Лондон посочиха, че британската страна „както и преди действа в собствена вреда“. От там заявиха, че „британската външна политика при консервативното правителство трябва да престане да бъде политика на изпуснатите възможности“.

През пролетта съставът на руската дипломатическа мисия бе намален с 23 души. Такова бе искането на властите след скандала с отравянето на бившия полковник Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в британския град Солсбъри. Както поясни министър-председателят на Великобритания Тереза Мей, обявените за „персона нон грата“ руски дипломати са идентифицирани като „офицери от разузнаването“. Тогава в страната имаше 58 руски дипломати. Така дипломатическият корпус е орязан с около 40%.

В отговор Русия обяви за „персона нон грата“ 23 британски дипломати. В знак на солидарност с позициите на Лондон общо от страните на Запада бяха изгонени около 140 руски дипломати и военни аташета.

Освен намаляването на сътрудниците в дипломатическите мисии Лондон прекрати всички двустранни връзки с Русия и отмени планираното посещение на външния министър Лавров. Впрочем, до пълен разрив на диалога не се стигна, защото това, според думите на самата Мей, не би било в национален интерес на Великобритания.

Сред другите ограничителни мерки Лондон оказва усилване на контрола над частните самолети, засилване на проверките на митниците и замразяване на „съмнителните“ сметки, които „могат да се използват за заплашване на живота или имуществото на британците“.

Миналата седмица Мей утвърди сформиран от специалните служби списък от шест руски бизнесмени, срещу които могат да бъдат въведени санкции във връзка с инцидента в Солсбъри, а агентите на контраразузнаването MI5 засилиха наблюдението над намиращите се във Великобритания сътрудници на МВнР на Русия.

По-рано през декември в руското посолство в Лондон със съжаление отбелязаха, че в „угода на тесните вътрешнополитически интереси на правителството на Великобритания“ продължават да се разрушават „основите на междудържавните отношения, а нормите на международното право изобщо се игнорират целенасочено“.

Връзките на високо равнище между страните и досега ги няма. Както разказа президентът на Русия Владимир Путин, на скорошната среща на високо равнище на Г-20 в Буенос Айрес той не е общувал с Тереза Мей, макар и те „разбира се, да са се видели един-друг“.

В експертната среда не виждат предпоставки за скорошно възстановяване на състава на мисиите в двете столици, но трябва да се вземе предвид и британският вътрешнополитически фактор, който може да промени разпределението на силите и да предизвика промени във външната политика в обозримо бъдеще.

Ръководителят на Центъра за британски изследвания на Института за Европа на РАН Елена Ананиева е убедена, че всички имат интерес от възстановяването, „защото намаляването затрудни провеждането на нормалната работа“. „Такива преговори могат единствено да се приветстват“, заяви Ананиева пред Взгляд.

Но, както напомня експертът, Великобритания задържа издаването на визи на сътрудниците на руското посолство още преди влошаването на отношенията заради „случая Скрипал“. „Позицията на Великобритания по отношение на Русия е известна. Британското посолство в Москва също изпитва затруднения заради намаления щат. Политиката да се затрудни дейността на нашето посолство в Лондон съществува в течение на няколко години, още преди кризата в Украйна“, отбелязва експертът.

Според нея началото на влошаването на руско-британските отношения е „Случаят Литвиненко“, именно тогава рязко се ограничава военно-техническото сътрудничество и връзките по линия на специалните служби. От тогава в Лондон заявяват, че „наоколо има само руски шпиони“.

Впрочем, доцентът от катедрата по политическа теория на МГИМО Кирил Коктиш е убеден, че при настоящия министър-председател не трябва да се очаква възстановяване на състава на дипломатическите мисии. „При правителството на Тереза Мей това е невъзможно. Но при смяната на правителството и премиера, както показва практиката, това е възможно и в обозримо бъдеще може би ще има какво да говорим“, заяви Коктиш.

Тази седмица Мей разказа, че няма да оглавява Консервативната партия на изборите през 2022 г. „за да може партията да излезе с нов лидер“. Така към момента на началото на избирателната кампания през 2022 г. Мей трябва да престане да бъде лидер на Торите и на правителството. Тази седмица тя избегна вот на недоверие и остана на власт, но резултатите показват, че броят на критично настроените към дейността ѝ съпартийци е голям. В подкрепа на Мей излязоха 200 депутати от Консервативната партия при 117 против.

Превод: В.Сергеев