/Поглед.инфо/ Съвместната пресконференция между Путин и Тръмп предизвика едновременно няколко гръцки скандала в медиите, но само един от тях може да се нарече неочакван. Той е предизвикан от грешките на преводача, „глътнал“ и отговорите на Тръмп, и „въпросите към Путин. Защо се случи така и значи ли това, че добрите преводачи са недостатъчни дори и за президентите.

В социалните мрежи бурно се обсъждат грешките, допуснати от синхронните преводачи при пресконференцията на президентите на Русия и САЩ на срещата на високо равнище в Хелзинки. Освен това се изказват предположения, че това може би е повлияло на хода на преговорите.

Най-често се показва отсъствието на споменаването на ракетите при превода на думите на Тръмп за целите на преговорите. Оказва се, че за ядреното оръжие той е говорил, а за носителите не, а това е принципен, едва ли не ключов въпрос за цялата тематика на стратегическите въоръжения. Освен това при превода на английски език на репликата на Владимир Путин забравиха названието на скандалната компания Hermitage Capital, запазвайки при това фамилията на Уилям Браудер.

А най-неприятната история с изкривяването на смисъла на казаното е: преводачката е избързала с превода на въпроса на американския журналист към Путин „Did you want President Trump to win the election and did you direct any of your officials to help him do that“ (Искали ли сте президентът Тръмп да спечели на изборите и насочвали ли се някой от служителите си да помогне за това?) и е „увиснала“ на средата на пътя. Руският президент отговаря на тази фраза, която му превеждат: „Да, да, защото той говори за нормализацията на отношенията между САЩ и Русия. В обратния английски превод това звучи като „Yes, I did. Yes, I did. Because he talked about bringing the U.S. – Russia relationship back to normal“. Получава се все едно Путин е потвърдил, че е изпратил някого на помощ на Тръмп.

Трябва да се подчертае, че нищо страшно като цяло и в руско-американските отношения в частност не се е случило. При пресконференцията се правят видео и аудиозаписи, а работниците от техническия апарат при разшифровката се опират не на скороговорките на синхронистите, а на обективните данни. Тоест и ние знаем, че Тръмп не е имал намерение да се измъкне от разговора за средствата за доставка на ядрено оръжие и американската страна разбира какво е имал предвид Путин, отговаряйки на въпроса на репортера. Слава богу, че сега не е епохата на Великото преселение на народите, когато единственият преводач от аварски на печенежки език през старославянски еднолично определя съдбата на войната и мира – няма как той да бъде препреведен.

Думите на Тръмп на руски се превеждат от американска преводачка от Държавния департамент. Превеждането на Путин на английски е трябвало да се направи от някой от МВнР на Русия – протоколът е такъв. Но на пресконференцията присъства единствено американката. Според една от правдоподобните версии оборудването за синхронен превод („будката“ с микрофоните и слушалките за безжична връзка) е било само в един комплект и незнайно защо изборът се пада на американката. Между другото практиката за използването на двама преводачи се определя не само от протокола, но и от обективната реалност – двама винаги е по-добре от един.

Външнополитическото ведомство на Русия разполага с щат от добре подготвени преводачи, както млади, така и „изпечени“. В Държавния департамент за последните 20 години високият клас на синхронния превод постепенно се губи, особено на руски език. През 90-те години там работят превъзходни синхронни преводачи, но това е професия, където е важна постоянна практика – четенето на вестници и списания не е тренировка в този смисъл. Възможно е Държавният департамент да е направил избор в полза на тази преводачка поради нейните предишни заслуги. Но това се оказва случай, когато постоянната практика се оказва по-важна от натрупания опит.

Трябва да се каже, че руското МВнР оперативно озвучава цялата пресконференция с усилията на собствените преводачи, именно и в тяхното озвучаване тя сега може да се открие в „Ютюб“. Това е явен показател, че проблемът е забелязан. Позоваването на това, че заради непрофесионализма на държавнодепартаментския преводач до западното обществено мнение не са достигнали логиката и аргументацията на Путин е безсмислено. Дори и ако преводът да е бил идеален, общото послание на пресата нямаше да се промени – там отрано не са настроени към обективен анализ, така че и не се нуждаят от добър превод.

Изборът в полза на синхронния превод, а не последователния, когато за преводача се дава пауза, обичайно се диктува от желанието да се икономиса време и да се запази естествения темп на речта. Освен това, при последователния превод може да се забравят детайлите от предишния блок. Но дипломатическият протокол предвижда определени процедури за превод. Пример е как на пресконференциите на ръководителите на външните министерства след съвместни преговори преговорите са последователни.

До 50% от думите в общия поток на речта не носят нова информация и се възприемат зле от слушателите, а синхронистът винаги има възможност да изгради адекватно превода, без да губи смисъла на казаното. И все пак се смята, че при синхроничния превод равнището на загубената информация е по-високо, отколкото при последователния. Повечето грешки, като правило са свързани със специфичната терминология, но за това има и специални курсове по политически превод.

Друг е въпросът, че дори някои учебници по политически превод на МГИМО предполагат единствено заучаването на англоезичните термини и устойчиви словосъчетания, докато политическата лексика е извънредно мобилна – в отделни региони терминологията може да се променя едва ли не от ден за ден. Така няма друго спасение освен постоянната практика и специфика на квалификацията. На мероприятията, например, по военна и финансова тематика се канят например различни преводачи. „Преводачът от широк профил“ не винаги е подходящ за преговори от високо равнище.

Още има и преводачи за ООН, които са особена каста. В съветско време ги готви отделна закрита катедра на Института за чужди езици „Морис Торес“ (сега – Лингвисическият университет), където не може да се попадне от улицата. Помещението се закрива с бронирана врата, обвита с тлъст слой вата и дерматит, за да не премине и един звук. Тези, които героично завършват тази катедра, веднага ги пращат в Ню Йорк без предварително разпределение в СССР.

Същото се отнася и военния превод, който изисква знание за спецификата на региона, владеене на военна терминология и здраво чувство за хумор, смесено с весел цинизъм. По количество анекдоти и прочее „житейски случки“ военните преводачи могат да се сравнят с моряци, защото често им се налага да се измъкват от рязко нестандартни ситуации.

Например се разказва как един преводач дълго превеждал речта на съветски генерал пред негови колеги от ГДР, завършващ с анекдот. На немски е казано следното: „Другарят генерал сега разказа виц, който и аз не разбрах. Затова, камераден, спасете ме и се засмейте весело, моля ви“.

А да се обясни на анголски артилерист, накъде да стреля може да се обясни единствено с жестове.

Преводачите (особено синхронистите) редом до футболистите и пианистите често са подлагани на незаслужен обстрел. Между другото това е извънредно тежка и неблагодарна работа, хората понякога губят по килограми тегло на един сеанс. При това нито слава, нито победа, преводачът винаги остава зад кадър.

В съвременната епоха, когато знанието на чужди езици престава да бъде нещо тайнствено и сакрално, както по времето на СССР, за ролята на преводач претендират мнозина. От тук идва и недопустимият процент брак. Но всичко това не може да се отнася към преводачите в МВНР, които са запазили своето извънредно високо равнище, въпреки сложностите от 90-те години на ХХ век.

Всячески похвали заслужават и нашите военни преводачи, въпреки, че Военният институт по чуждите езици в началото на 90-те години бе разформирован и се превърна в един от факултетите на Военния университет. Опитът на Сирия е нагледен пример за това. При това двутомен арабско-руски и руско-арабски военен речник е издаден едва през 2013 г. и то в много нисък тираж.

Случаят с Хелзинки може да се признае за редовен. Той привлече към себе си внимание именно заради изключително завишените очаквания от срещата. Нищо катастрофално всъщност не се е случило, макар и Държавният департамент на САЩ да трябва да се замисли за повишаването на квалификацията на сътрудниците си.

Превод: Поглед.инфо