/Поглед.инфо/ Златото отново е на дневен ред. Доскоро дискусиите за завръщането на нов златен стандарт бяха такава рядкост, каквато е и самият скъпоценен метал. На Изток вече открито се говори за дедоларизация. През последните години в държави като Русия и Китай се наблюдава тенденция за увеличаване на златните резерви. Но на какво се дължи този срив на доверието в долара? Преди да се спрем на този въпрос трябва да опишем основните свойства и предимства на златото като резервна валута.
Златото е химичен елемент с атомен номер 79. То се е използвало като парично средство още в древни времена. Основите на финансовата „златна революция” обаче се полагат през XIX век, когато скъпоценният метал започва да се използва масово като обезпечаващо валутно средство посредством системата на т.нар. „златен стандарт”. До началото на 70-те години на ХХ век в света действа споразумението от Бретън Уудс. То е сключено през 1944 г. и гласи, че обменните курсове на основните световни валути са обвързани с долара, а той от своя страна – със златния стандарт. Отмяната на Бретънудската система от президента Ричард Никсън обаче постепенно отказва световните икономики от златния стандарт. Идва ерата на финансовите спекуланти. Според Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц именно тази 40-годишна епоха на кредитна експанзия, хищническо финансово спекулиране и дивашки пазарен фундаментализъм е довела след себе си над 124 икономически кризи.
Световната икономическа криза от 2008 г. доказа, че нещо в тогавашната финансова система не е било наред. И логично дебатът за златото се завърна на сцената.
Какви са предимствата на златото и златния стандарт?
За разлика от други стоки като петрола, пшеницата и кафето, чистото злато е с едно и също качество по всяко едно време, което го прави много по-неподатливо на пазарни манипулации. Въвеждането на един съвременен златен стандарт ще осигури известен саморегулиращ ефект върху икономиката. Валутите ще бъдат по-стабилни и по-неподатливи на „токсични” дейности като финансовата спекула или неразумното кредитиране. Безразборното печатане на пари ще остане в историята.
Ако бъде въведен модерен златен стандарт, това ще означава, че правителството може да печата само толкова пари, колкото може да обезпечи със златно покритие. Както вече споменахме, нов златен стандарт драстично ще ограничи възможностите на централните банки да печатат пари. Заливането на пазара с ликвидност беше дребен трик, чрез който се замазваха крещящите структурни проблеми на икономиката. За тяхното решаване се изисква много повече от изсипване на милиарди или трилиони. Един добре замислен златен стандарт би попречил на Федералния резерв другите централни банки да спекулират с лихвените проценти, както и на опитите им за създаване и поддържане на изкуствена инфлация.
Естествено един съвършено нов златен стандарт няма как да бъде копие на старата Бретънудска система. Причината за това е, че световната икономика през 2017 г. е коренно различна от тази през 1944 г. Новият златен стандарт ще изисква дейното участие на всички водещи държави и техните валути – САЩ, Русия, Китай, Индия, Япония и не на последно място ЕС.
Не трябва да забравяме, че златният стандарт е идеалната среда, в която могат да се развиват предприемачи и индустриалци, целящи да произвеждат реални стоки и услуги, чрез своята изобретателност и трудолюбие. От друга страна златният стандарт е кошмар за финансовите спекуланти и пазарните фундаменталисти, защото ще ограничи вредното им влияние върху икономиката. Със златния стандарт ще приключи епохата на създаване на примамливи, но опасни финансови инструменти. Пазарната манипулация, превърнала се в основен начин за печалба, също няма да оцелее. В своята книга „Смъртта на парите” Джеймс Рикардс описва дебата за златото като „сблъсък между предприемачи и рентиери”.
Отказ от долара и треската за злато на изток
През последните години Русия и Китай главоломно увеличават златните си резерви. Само за три години, от 2014 до 2017 г., Русия е увеличила златните си запаси с над 600 тона и те вече възлизат на 1615,22 т. Разбира се, руснаците не правят това случайно – в това отношение те имат верен съюзник в лицето на Китай. Дистанцирайки се от долара като резервна валута Русия и Китай директно заявяват, че искат да се противопоставят на неговата хегемония. За целта те ще обезпечат валутите си (и респективно икономиките си) със злато. По официални данни, Китай също се движи в подобно русло по отношение на златната си експанзия – от 1054 тона през 2014 г. до 1842 тона през 2017 г. Но за разлика от Русия, никой не знае точно с какви златни резерви разполага Китай. Не трябва да забравяме, че именно китайците са най-големият производител на злато в света.
Може да се каже, че Пекин е в изгодна позиция, защото през август 2016 г. китайският юан беше включен в международната кошница от валути на МВФ – „Специални права на тираж” (СПТ). Специалните права на тираж включват валутите на най-мощните икономики в света, а тяхната тежест отразява относителния им дял в световната търговия. Към 1 октомври 2016 г. теглата на валутите, които определят СПТ са следните: американски долар – 41,73%, евро – 30,93%, юан – 10,92%, японска йена – 8,33%, британска лира – 8,09%.
Въпреки, че доларът все още е доминираща световна валута, включването на китайския юан в СПТ показва, че Китай е незаобиколим фактор в световната икономика. Освобождавайки се от опеката на долара, Русия и Китай ще станат по-неподатливи на пазарни манипулации от страна на САЩ. Така те ще се опитат да ограничат влиянието на финансовата спекула върху икономиките си. Не трябва да се забравя, че именно безнаказаната спекула с американския долар лежеше в основата на световната икономическа криза от 2008 г.
Заобикалянето на американския долар вече се отплаща щедро както на руската, така и на китайската икономика – търговията между двете държави се е увеличила с 34% през януари 2017 г. на годишна база. Износът на Китай към Русия се е увеличил с 29,5% и възлиза на 3,41 млрд. долара, а вносът от Русия към Китай се е увеличил с 39,3%, което се равнява на 3,14 млрд. долара.
На фона на стремглавото увеличаване на златните резерви, подемът в икономическото сътрудничество между Китай и Русия означава няколко неща. На първо място това е добър знак за руската икономика, която беше задушена от въведените срещу нея санкции от страна на ЕС. Това беше своеобразен тест за Москва колко бързо и ефективно може да преструктурира икономиката си, така че да избегне задушаващата хватка на санкциите. От регистрирания ръст в търговията между Русия и Китай става ясно, че в Кремъл имат повод за оптимизъм – преструктурирането се е случило сравнително бързо. На второ място това означава, че Китай все повече ще се стреми да бъде противовес на американската икономика. Кристално ясно е, че Москва и Пекин гледат в една посока – целта им е финансова и икономическа зависимост. Логично е да е така, на фона на все по-поляризирания свят, изпълнен с многобройни икономически, политически, социални и военни кризи. Разногласията по някои международни въпроси между Пекин и Москва от една страна, и Вашингтон от друга, са още една причина за търсене на алтернативи.
Запасяването със злато е естествена имунизация срещу нестабилността на сегашните финансови пазари, доминирани от американския долар. Русия и Китай усетиха този тренд и се превърнаха в най-големите купувачи на злато в целия свят. Нещо повече, след посещението си в Пекин шефът на Централната банка на Русия заяви, че двете държави ще задълбочат сътрудничеството си в златната търговия. По този начин Русия и Китай ще създадат своеобразен Източен златен стандарт, а посланието е ясно – край на доларовата хегемония.
Процесите, които се случват, говорят само за едно – Русия и Китай са твърдо решени да положат основите на система, целяща да отслаби доминиращата роля на американския долар. Потенциалът за създаването на разумна алтернатива на долара е голям. Политиката на увеличаване на златните резерви на Русия и Китай свидетелства за това. По този начин и в Кремъл, и в Пекин, ще бъдат готови да посрещнат евентуалните икономически сътресения, произтичащи от все по-отслабващата роля на долара.
Всичко това се случва в навечерието на създаването на нов световен финансов ред, съгласно който все повече се говори за отказ от долара като основна разплащателна валута. Страните от БРИКС, начело с Китай и Русия, смело крачат в тази посока. Голямата въпросителна е как Доналд Тръмп и САЩ ще отговорят на огромното предизвикателство.