/Поглед.инфо/ Споразумението, сключено в края на 2003 г., гласи, че територията на Азовско море са исторически вътрешни води на Руската федерация и Украйна. Всички кораби, плаващи под знамето на тези страни, се ползват със свобода на корабоплаване в Азовско море и Керченския проток.
Изглежда, какво би могло да бъде по-ясно и по-лесно?
Но това са само думи на хартия, които противоречат на реалните действия. Първото нарушение на договора беше събитието на 25 март 2018 г., когато риболовният кораб "Норд", принадлежащ на Керченския риболовен колхоз "1 май", бе задържан от граничната служба на Украйна и конвоиран в Бердянск.
По-късно отделът на Федералната служба за сигурност на Крим инициира дело срещу украинските граничари. Русия предприе мерки и обеща да въведе флот в Азовско море, за да осигури безопасното движение на корабите.
Украинските власти решават да играят и губят, след инцидента, руските гранични служители започнаха да инспектират всички кораби, които се движат под украински флаг. В резултат на това, поради действията на самата Украйна, страната губи 100 милиона гривни всеки месец. В края на краищата, никой не рискува да отиде на пълна проверка, и следователно почти всички украински кораби са празни в пристанищата, по-специално, корабите с металургична продукция.
През октомври Европейският парламент прие резолюция относно Азовско море. Документът съдържа "настоятелен призив към върховния представител за външната политика, заедно с държавите-членки на ЕС в Съвета, да дадат да се разбере, че целевите санкции срещу Русия ще бъдат засилени, ако конфликтът в Азовско море допълнително се влоши".
С издаването на резолюцията, Европейският парламент играе в полза на Украйна. Киев, с надеждата за подкрепа от страна на "силен играч", дори промени намерението си да излезе от нашето съглашение за Азовско море. Разбира се, ако те са инициаторите на нарушение на договора, тогава то ще удари силно върху образа им на жертва.
Самата Русия трябва да направи всичко, така че Киев има повод за поредните санкции и призив за помощ.
Освен това не е в интерес на "страната на просяк" да напусне договора, който все още ги храни.
В Русия тази ситуация се пренебрегва, все още не са предприети сериозни мерки, с изключение на Черноморския флот, въведен в морето.
Превод: М.Желязкова