/Поглед.инфо/ Световната политика на дедоларизация върви вече в пълен ход и броят на страните от Азия и Европа, които търсят замяна на долара расте, заяви прессекретарят Кремъл Дмитрий Песков в програмата „Москва. Кремъл. Путин“ на телевизионен канал „Русия 1“. „Все повече и повече страни, при това не само на Изток, но и в Европа, започват да мислят как да минимизират зависимостта си от американския долар. И те разбират, че това е възможно, трябва да се направи и че всеки трябва да се спасява, както може и да го направи скоро“, заяви Песков.

Няколко дни по-рано председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, изказвайки се в Европарламента с годишен отчетен доклад за положението на ЕС, направи заявление, което без особено преувеличение може да се нарече епохално: „Ние трябва да направим повече, за да може нашата единна валута да играе своята пълноценна роля на международната арена. Абсурдно е, че Европа плаща 80% от своята сметка за вноса на енергия – 300 милиарда евро годишно – в американски долари, когато едва 2% от нашия внос на енергия идва от САЩ. Абсурдно е, че европейските компании купуват европейски самолети в долари, вместо в евро. Еврото трябва да стане лице и инструмент на нова, по-суверенна Европа“.

Речта на Юнкер пасва на тезите, които две седмици по-рано издигнаха президента на Франция Еманюел Макрон и министърът на външните работи на Германия Хайко Маас. Последният в статия, публикувана на 22 август във вестник Handelsblatt, написа: „Отдавна е дошло време на преоценим трансатлантическото партньорство: трезво, критично, дори самокритично… Като план ние предлагаме идеята за балансираното партньорство… Когато САЩ пресичат червените линии, ние като европейци трябва да възстановяваме баланса. Пресичането на ценностите и интересите, свързващата сила на което бе конфликтът между Изтока и Запада, се снижава. Днес може да се постигне баланс със САЩ единствено с тясно сътрудничество на Германия с Франция и другите европейци в рамките на суверенна и силна Европа“.

Еманюел Макрон се изказа още по-определено: „Европа повече не може да поверява своята сигурност единствено на САЩ. Днес трябва да поемем отговорност и да гарантираме сигурността и може би суверенитета на Европа… Трябва да си направим всички необходими изводи от края на Студената война. Съюзите днес са все така важни, но лежащото в тяхната основа равновесия или дори рефлекси днес се нуждаят от преразглеждане. И имаме внушаващ доверие европейски отговор: нашата стратегическа автономия… Трябва да я формираме“.

В позоваванията на Макрон за края на Студената война и необходимостта да се преразгледат лежащите в нейната основа „рефлекси“ ясно се чете мисълта, че водещите държави от Континентална Европа не виждат големи причини да се намират под васалната зависимост на САЩ: на първо място тази зависимост не се оправдава повече със „съветската заплаха“, а на второ място, за нея трябва да се плаща твърде много.

В края на Втората световна война САЩ станаха на практика единственият емисионен център на световните пари. За да може „европейските компании да купуват европейски самолети за долари“ те трябва да получат тези долари, давайки срещу тях реални материални ценности на „пазарна цена“.

Това се отнася и до тези долари, които съставят основата на международните резерви на всички страни по света. За всеки долар в златно-валутните резерви на Русия, който осигурява стабилността на рублата, е трябвало да се дават пълноценни барели и прочее плодове на труда на руснаците. Това същото може да се каже за зелените хартийки с портретите на Франклин и Грант, в които много жители на Русия, или да кажем Нигерия, съхраняват своите спестявания.

Доларът стана основният износен продукт на САЩ. Но това, което първоначално бе отлична възможност за оживяване, което осигури невиждания полет на САЩ след двете световни войни (и благодарение на тези войни!), с времето започна да дава все по осезаеми странични ефекти. Нали да се печатат хартийки стана по-просто отколкото да се произвежда конкурентоспособна продукция. В крайна сметка Америка се оказа на доларова игла, подобна на тази  на хероинозависимия.

През 2016 г. САЩ изнасят продукция за 1,32 трилиона долара, докато техният внос е в размер на 2,12 трилиона (60% повече!). Отрицателното салдо е 791 милиарда (американската външна търговия е на минус от 1976 г. насам!). Към момента държавният дълг на САЩ е превишил 21 трилиона и продължава да расте с фантастична скорост. При това цялото наличие и безналичие на долари, които „бродят“ по света и броят на които отдавна е засекретен, е също фактически външен дълг на САЩ. Ако изчезне необходимостта от тези долари като средство за международни разплащания, то няма да се ползват за тапети“, а ще ги предявят на САЩ за покупки на реални стоки и услуги. Отказът на света от долара като доминираща валута ще доведе САЩ до такава катастрофа, че нейните мащаби трудно ще са трудни за представяне.

Запазването и увеличаването на търсенето по целия свят на долари, недопускането на появата на центрове на сила, които да могат да се откажат от изплащането на доларовия дан (както Великият княз на Москва и Господар на цяла Русия Иван Трети стъпква васалитета пред хана, когато „вижда условия“ за това) – ето какво са алфата и омегата на американските външнополитически комбинации и авантюри. И досега това се удаваше на Америка.

„Но къртицата на историята рови незабележимо“ и „всяко действие ражда противодействие“. Колкото повече усилия им се налага да предприемат за запазването на американската хегемония, колкото по-силно им се налага да стъпкват законните интереси на другите, толкова по-силен у последните ще бъде стремежът да се избавят от „задължението“ да поддържат американската икономика. И изглежда е настъпил момента, когато количеството недоволство ще стане на качество. И най-тревожното за Вашингтон е, че с „антидоларовите“ и антиамериканските декларации излизат лидерите на основните съюзници на САЩ, а това всъщност открива вратите към създаването на глобална антидоларова коалиция.

Иронията се заключва в това, че решимостта на лидерите на Европа за тези изказвания е провокирана от политиката на Доналд Тръмп, основа на чиято програма е връщането към реалната икономика, при която голяма част от използваните в Америка стоки ще се произвеждат в Америка, при постепенно излизане от виртуалната икономика, когато за продукцията на изтеглените от САЩ производства Америка се разплаща със свежонапечатани долари и облигации на Хазната на САЩ. Зад Тръмп очевидно стоят тези, които отлично разбират, че тази схема се е изчерпала и в обозрима перспектива може да доведе до чудовищен крах. Но именно усилията на Тръмп по продвижването на американската продукция и защитата на вътрешния пазар на САЩ станаха катализатори на настоящите кризисни процеси. Както се казва, когато причините назреят, подови се появяват един след друг.

Разбира се, това не значи, че крахът на долара е въпрос за утре или за вдругиден. Процесът на дедоларизацията ще бъде дълъг и сложен. Той ще се съпровожда с маневри, комбинации и машинации, някои от които наистина резки. Сривът на долара, а заедно с нео на САЩ не е нужен никому. Падането на най-голямата икономика на света неизбежно ще доведе до най-тежка световна криза, а и никой не би желал принадлежащите му доларови активи за миг да станат на нищо.

„Мекото кацане на долара, постепенното му преминаване в списъка на просто една от световните резервни валути при засилване на реалния сектор на икономиката на САЩ, което да избави Вашингтон от нуждата да мъти водата по цял свят, би било най-добрият изход за всички. Но стига ли им мъдростта на световните лидери, за да намерят този път?

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели