/Поглед.инфо/ Лидерите на Русия, Китай и Турция се опитват да върнат бившето имперско величие в своите страни, пише наблюдателката на El País Кристина Мансано. Междувременно САЩ, въпреки огромната си власт, вече няма да могат отново да станат безспорен световен лидер, смята авторът на статията.

Начело на Русия, Китай и Турция стоят трима души, които искат да върнат имперското величие в своите страни, пише директорът на ресурса Esglobal Кристина Мансано в статията си „Реваншът на империите“ за вестник El País. И това се случва на фона на това как Европа не може да се уповава на способността си да бъде световна държава, а САЩ са объркани заради Доналд Тръмп.

В деня, когато Владимир Путин обяви, че разпадането на СССР е „най-голямата геополитическа катастрофа на века“, това открито раздразни някои чуждестранни наблюдатели. Тогава можеше да изглежда, както пише авторът, че “бившият ръководител на КГБ” е бил обхванат от носталгия по изгубения комунизъм, но всъщност тази фраза демонстрира амбициите на руския лидер: той иска да върне на страната си подобаващото място сред великите държави.

Изглежда, че на Запада винаги му е било трудно да забележи оскърбената гордост и унижение, породени от отношението му към Русия. Пикът на това унижение за Путин беше разширяването на НАТО и включването в блока на онези европейски страни, които на времето бяха в орбитата на влиянието на СССР, при това, това беше направено в нарушение на предишни обещания. Ето защо възникна необходимостта от силен и решителен лидер, способен да поправи историческите грешки.

Подобна е ситуацията и с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва статията. Само президентът на Турция смята, че след десетилетия прострация той все пак е успял да върне на турския народ миналата гордост.

А в случая с председателя на КНР Си Цзинпин става дума просто за това, след два века премеждия, Китай да заеме законното си положение в света.

Разбира се, тези нови претенденти за званието империи изграждат своето господство не върху разширяването на своите територии, както това е било преди, а върху успехите във военната сфера. Китай решително е настроен да стане голяма търговска и икономическа световна сила, което не пречи на Пекин да превъоръжава армията си.

Русия крие икономическите си проблеми зад имиджа на военна сила, но разширява влиянието си чрез „мека сила”, която преследва различни цели. Така например, привлича вниманието проникването на Москва в Латинска Америка. В информацията и дезинформацията Русия е намерила две мощни оръжия. Другите й инструменти са износът на нефт и газ, както и ядрените технологии, се казва в статията.

Преди няколко години Турция започна безпрецедентна дипломатическа дейност, която не се ограничаваше само до съседните страни. Преди всичко, Анкара се прояви в африканските страни, в които отвори свои посолства и с които разшири авиосъобщенията. Сега изглежда, че Ердоган се е отказал от идеята да стане „нов лидер на демократичния ислям“, но все още е готов да използва единствения си значим геополитически коз - страната му служи като мост между Европа, Близкия изток и Централна Азия.

"И какво означава всичко това за настоящата променлива геополитическа ситуация?", задава въпрос авторът.

За начало, пише Кристина Мансано, това е още едно потвърждение на факта, че биполярността на Студената война и образувалата се след нейния край еднополярност вече са в миналото. И това се случи не само защото "скритата империя", която САЩ винаги са били, предава позициите си, а защото другите участници в представлението изявиха желание сами да изиграят ролите си.

В такава обстановка на смяна на хегемонията идват отношенията между равни или почти равни. Възникват нови алианси, създавани за конкретни цели и се появяват нови инициативи, където традиционните връзки се рушат или просто не вървят в крак с времето. Това можеше да се наблюдава от примера за доброто взаимно разбирателство между Китай и Русия в Централна Азия и Арктика, както и за примера за това, каква роля играят Москва и Анкара в решаването на сирийския конфликт.

В тази нова геополитическа ситуация идеологическият компонент, характеризиращ разкола между блоковете по време на Студената война, остана далеч в миналото. Въпреки цялата си власт, Китай очевидно не е заинтересован от разпространението на комунизма извън страната.

У хората се създава впечатлението, че световният ред е станал по-малко стабилен, отколкото преди, и че поради това възникват нови неопределености. Но всъщност всичко не е съвсем така. Взаимозависимостта между страните е толкова силна, че те по-скоро ще търсят прагматични решения, отколкото ще отидат на преки сблъсъци, сигурна е Мансано.

Колкото и парадоксално е, най-големите съмнения в този нов сценарий предизвиква травмираният Запад, тъй като той вече не е начело на промените. Тук, от една страна са обърканите Съединени щати, които, въпреки огромната си сила, няма да могат вече да си възвърнат ролята на безспорен световен лидер, дори когато Доналд Тръмп напусне президентския пост. От друга страна, Европейският съюз, люлката на бившите империи, който така и не може да повярва в способността си да бъде световна държава”, пише накрая Кристина Мансано.

* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели