/Поглед.инфо/ Свалянето на Мадуро във Венецуела би било голяма победа за Доналд Тръмп в навечерието на новите избори, но подкрепата на сегашния президент от Русия спъва изпълнението на този план, пише наблюдателят на WSJ Уолтър Ръсел Мид. Както отбелязва авторът, като се има предвид колко висок е залогът за Вашингтон в тази борба, упоритостта на Русия може да се превърне в мащабна криза за региона.
Карибският регион за първи път от края на Студената война отново се превърна в „точка на съсредоточаване“ за световната политика, благодарение на противопоставянето на Москва и Вашингтон във Венецуела, пише експертът по външната политика Валтер Ръсел Мид.
Както напомня авторът, САЩ, заедно със своите съюзници, признаха за временен президент на Венецуела Хуан Гуайдо и поискаха оставката на сегашния държавен глава Николас Мадуро, увеличавайки натиска, използвайки санкции "срещу диктатора и неговите съюзници в Хавана". Въпреки това, както и призивите на Гуайдо за масова демонстрация на 1 май, която трябва да бъде най-голямата в историята на страната, Мадуро все още удържа позициите си благодарение на финансовата подкрепа на Москва и Пекин, както и на руската и кубинската военна помощ, отбелязва специалистът.
За Тръмп "всички пътища в западното полукълбо водят до Каракас", сигурен е наблюдателят на изданието. По-нататъшният упадък на системата за управление и цивилизования живот в страната ще доведе до увеличаване на броя на бежанците, незаконната търговия с оръжие и наркокартелите, а също така ще "позволи на сили като „Хизбула“ да проникнат дълбоко в региона". В същото време връщането на страната към стабилност "под ръководството на правителство, което подкрепя бизнеса" ще помогне за възстановяването на икономиката и ограничаването на мощта на наркокартелите, а възстановяването на венецуелската отрасъл за добив на нефт ще спомогне за стабилизирането на енергийните пазари и "съществено ще увеличи лостовете на на влияние на САЩ както върху Русия, така и върху Иран." Освен това, както експертът отбелязва, свалянето на Мадуро би било "голяма политическа победа" за администрацията на Доналд Тръмп.
"Русия обаче се надява отново да унижи Запада във Венецуела – така, както направи това в Сирия", смята Мид. Ако „свалянето на социалистическия режим“ удовлетвори избирателите на Тръмп и демонстрира пред неговите съветници по външната политика сериозността на намеренията му", „унизителното отстъпление“ в навечерието на изборите ще бъде сериозен удар за ръководителя на Белия дом, а екипът на Тръмп разбира колко високи са залозите.
Както отбелязва специалистът, Куба играе решаващата роля в кризата. Ако президентът Обама "под влиянието на архаичните аргументи на лявото крило" се е надявал, че нормализирането на отношенията на острова със САЩ ще принуди Хавана да се оттегли от Каракас, в действителност не му е било съдено да се случи. "За Куба Венецуела замени Съветския съюз като източник на субсидии, без които социалистическата система на острова не можеше да осигури на населението дори и жизнен минимум", отбелязва авторът.
Така „продължаващият колапс на венецуелската икономика“ означава, че катастрофа заплашва и кубинския режим и от гледна точка на администрацията на Тръмп, това е „исторически шанс“. "Ако Куба - чието правителство отправи предизвикателство към САЩ от времето от Айзенхауер до Рейгън и по-късно – се откаже от социализма при Тръмп, престижът на президента в родината му и в чужбина ще се издигне до небето", обяснява Мид.
Надеждата за "исторически победи" в Куба и Венецуела, както и страхът от поражение, което може да се окаже твърде скъпо, принудиха администрацията на Тръмп да приложи най-строгите санкции в историята на САЩ. Например, Вашингтон се надява, че санкциите срещу венецуелската централна банка "няма да й позволят да финансира правителството на Мадуро", с помощта на средствата, получени от продажбата на златните резерви на страната или заеми от международните финансови структури.
Администрацията планира да засили натиска върху Куба чрез ограничаване на туризма и прехвърляне на средства от САЩ, както и на санкции срещу венецуелски компании, които доставят нефт на острова. Освен това правителството на САЩ планира да позволи на гражданите си да съдят чуждестранни корпорации в американските съдилища за използването на имуществото, конфискувано от „режима на Кастро“, както и да забранят на ръководителите на тези компании и техните семейства да влизат на територията на САЩ. Както отбелязва авторът, последните новини забележимо „разбудиха” американците от кубински произход, настроени против комунистическия режим.
Като се има предвид, че съюзниците на САЩ в Европа и Канада вече негодуват от екстериториалните санкции, наложени от САЩ върху Иран, решимостта на Вашингтон да продължи "натиска" показва високата степен на важност на венецуелския въпрос за администрацията, убеден е експертът. „Ако Русия продължи да подкрепя Мадуро, кризата може да се разрастне значително. И отново - 60 години след като Фидел Кастро стигна до властта - в нейния център ще се окаже Куба”, заключава Мид.
Превод: М.Желязкова