/Поглед.инфо/ В продължение на два дни израелските военновъздушни сили провеждат ракетни удари на територията на Сирия. По време на дневната акция на 20 януари ПВО на сирийските летища в Дамаск свалиха от седем до десет ракети, изстреляни от израелски изтребители от ливанското въздушно пространство. Нито един от обектите, избрани за нападението, не е бил ударен, а в нощта на 20-21 януари нападението е било повторено от още по-мощни сили.

Този път в него бяха включени не само крилати ракети, но също и баражиращата ракета SkyStriker, произведена от Elbit Systems, така наречените „камикадзе дронове“. Тези безпилотни самолети бяха използвани за потискане на сирийската противовъздушна отбрана и, съдейки по видеоклиповете, публикувани от AOI, те ударили един от комплексите „Панцир-С“ и позицията на друга ПВО-система, съдейки по всичко „Оса“, при това небоеспособна.

SkyStriker е малък безпилотен летателен апарат с ниска скорост (до 190 км / ч) с избутващо витло и електромотор. Теглото му е 35 кг, а бойната глава тежи от 5 до 10 кг. SkyStriker може да бъде във въздуха до два часа. Управляващият „дрона“ оператор“ в режим на телевизионно предаване може да го насочва към целта и практически до сблъсъка с нея може да отмени атаката. Ако по време на полета е  възможно да се намери прилична цел, БЛА може да се върне и да се спусне на земята с помощта на парашут. Използването на тези боеприпаси през деня представлява определен проблем, тъй като е уязвим дори и от огън от малки оръжия, но през нощта „рояк“ от такива „камикадзета“ срещу позициите на противовъздушната отбрана може да бъде сериозен проблем.

Какви обекти са били засегнати от нощната атака не е ясно. Сирийското военно командване не коментира материалните загуби, но потвърждава смъртта на четирима свои войници, трима от които може да се окажат оператори на системата за противовъздушна отбрана „Панцир-С“. Израел също отказва да коментира, но за всеки случай сирийското ръководство открито предупреждава за ответни действия: „Предупреждаваме сирийските въоръжени сили срещу опити да наранят израелската армия или територия“, коментира израелското министерство на отбраната. Израелците твърдят, че иранските подразделения „Ал-Кудс“ в Сирия са станали обект на техните нападения. Поразени ли са те или не - не е известно.

Почти веднага тези доклади предизвикаха цяла вълна коментари от всякакъв вид домашни експерти, които, както винаги, се фокусираха върху темата за ефективността или неефективността на сирийската противовъздушна отбрана.

„Ах, унищожиха още един „Панцир“! „Най-добрият руски комплекс загуби пред израелската ракета…“

А сега някои статистически данни - през последната година Сирийската противовъздушна отбрана прихвана повече от 250 крилати ракети и „безпилотни самолети“, пуснати от Израел, като загуби само една система за противовъздушна отбрана „Панцир-С“. Резултатът преди това беше невероятен. Преди няколко години израелски бомбардировачи проникваха дълбоко във въздушното пространство на Сирия и нападаха цели почти като на тренировъчен терен. Сега тези времена са потънали в забвение. Ударите се доставят изключително от крилати ракети и без да влизат в небето на Сирия. И ефективността им падна под 25%. Повечето от засегнатите обекти след няколко дни продължават да функционират.

В същото време е необходимо да се осъзнае, че бойните способности на израелските военновъздушни сили във всички случаи неизмеримо многократно превишават бойните способности на сирийската противовъздушна отбрана.

Освен това, в стратегически план, системата за противовъздушна отбрана, която се състои изключително от ракетни системи, всъщност е пасивна отбранителна система, която може да защитава само обекти, но не може да влияе на вражеските летища, да сваля самолетите си над собствената си територия и да нарушава тяхната команда и контрол. И затова Израел предварително е в изгодна позиция. Неговото военно командване избира обекта и времето на нападението, разработва варианти на тази атака и изработва елементите на своите полигони.

Това е все едно да поставиш срещу всеки, който чете тези редове, на десетина метра от него гаменче с прашка и му разрешиш само с ръце да отбива камъчетата.

Отделна тема са подигравателните коментари, пуснати в мрежата, за неефективността на системата С-300, доставена от Русия, че тази система е безсилна срещу израелските военновъздушни сили и не е ударила нито една цел. Това не е нищо друго освен пропаганда. Всъщност системата С-300 изобщо не е участвала в отражението на това нападение, тъй като в момента нейните екипажи завършват обучението и системата просто се подготвя за застъпване на бойно дежурство.

Независимо от това, дори самото ѝ присъствие на територията на Сирийската арабска република силно ужили бойните способности на израелските военновъздушни сили, които вече не рискуват своите самолети да нахлуват в това въздушно пространство, „скачайки“ само в небето над Ливан, откъдето се крият зад постоянно натоварения въздушен коридор, който води от Европа до Бейрут и по-нататък до Багдад. Самолетите изстрелват само крилати ракети и незабавно се завръщат в тяхното въздушно пространство под прикритието на системата за противовъздушна отбрана. В резултат на това силата на ударите рязко намалява. Между другото и този път, както по-рано с руския самолет Ил-20, израелските асове се прикриват, захождайки край летището на Бейрут покрай ирански граждански самолет, които да ги закрият от ударите на далекообхватните сирийски С-200.

Ударната сила на повечето израелски ракети варира от 50 до 100 кг, а тази мощност не е достатъчна, за да изключи защитен обект. И за да извършват поразяване, трябва да се пусне залп от няколко такива ракети, което не е никак евтино за израелския данъкоплатец. Използването на по-мощните и евтини планиращи бомби, без да се влиза със собствените самолети във въздушното пространство на Сирия, вече не е възможно.

Сега Израел болезнено се опитва да намери ключове към сирийското небе. Ще изпробва „летящите камикадзета“ като средство за почистване на сирийската противовъздушна отбрана и създаване на прозорци в нея. Но такива нискоскоростни „безпилотни летателни апарати“ имат много ограничения по отношение на климатичните условия, времето на деня и са уязвими към артилерийски огън, който може да даде втори живот на такива привидно остарели системи като ЗСУ „Шилка“, които присъстват в определено количество в сирийския арсенал. Създаването на комбинирани части с различен тип ПВО-системи е въпрос на време.

Превод: В.Сергеев