/Поглед.инфо/ През последните две години основният фактор на външното въздействие върху икономиката на Китай станаха ограниченията на китайските инвестиции и въведените в Америка митнически ограничения върху вноса на китайски стоки. По тези проблеми текат преговори, но все още е рано да се говори за резултати. Преминалият между 7 и 9 януари в Пекин пореден кръг на американско-китайските преговори на равнище заместник-министри се коментира от страните с внимателен оптимизъм.
Дългосрочните последствия от митническия конфликт между Китай и САЩ все още не са се проявили напълно. Въпреки повишаването през 2018 г. на американските мита върху китайския внос, той продължава да се увеличава: приключили сделките по предишните мита, американците разширяват покупките на американски стоки преди повишаването на митата.
Положителен външен фактор за икономиката на КНР е влизането след дни в сила на споразумението за всестранното и прогресивно Транстихоокеанско партньорство. След излизането на САЩ от първоначалната версия на този проект, иницииран от Обама, споразумението се лиши от антикитайска насоченост и сега се подкрепя от Пекин. Нормите и правилата на споразумението допускат създаване на зони за свободна търговия на това обединение с КНР, което е важно за разширяването на достъпа на китайските производители на пазарите на страните-членки на споразумението.
Що се отнася до вътрешноикономическите проблеми, то основният от тях за Китай е рискът от дефлация на фона на забавяне на икономическия ръст. Китайските икономически власти се опасяват, че признак на тази тенденция е снижаването на цените в края на 2018 г. и спада на потреблението на вътрешния пазар. А залагането на разширяване на вътрешния пазар и вътрешното потребление в Китай е признато за важно средство за преодоляване на проблемите, създадени от страната отвън, най-вече в САЩ.
През ноември 2018 г. в Китай се забави оборотът на потребителските стоки, но като цяло потребителският пазар запази тенденцията си за ръст. Властите се стремят да поддържат умерено високи темпове на икономически ръст. През 2019 г. са планирани темпове на икономически ръст на БВП от 6,5%. Ако се вземе предвид, че през 2017 г. темповете на ръст на БВП на Китай се увеличават до 6,9% (през 2016 г. – 6,7%), се оказват по-добри от официалната прогноза от 6,5%, а по предварителни данни през 2018 г. ръстът на БВП е бил 6,6% (при план 6,5%), то планът за ръста на икономиката за 2019 г. ще бъде най-вероятно изпълнен.
Сега ръководството на КНР предприема последователни мерки за стимулиране на растежа на реалния (производствен) сектор. Важно място тук се дава на паричната политика. Основните мерки на Народна банка на Китай (НБК) са насочени към създаване на условия за приток на допълнителни пари в икономиката. За тази цел беше решено да се намали задължителния резерв за банките с 1%, за да се увеличат източниците на кредитно финансиране за промишлените и селскостопански предприятия. Очаква се това да добави почти 800 млрд. юана (118 млрд. Долара) към икономиката. В същото време, НБК ще запази системата на заемите при облекчени условия.
В интерес на малкия бизнес ще се увеличи делът на прякото финансиране. Тези мерки се допълват от намаляване на свръхкапацитета и продължаване на реформата на държавните предприятия, която играе важна роля при попълването на местните бюджети и в регулирането на ценообразуването. Като цяло, според председателя на НБК И Ган, паричната политика на Китай ще остане „не прекалено рязка и не твърде слаба” и ликвидността на пазара ще остане на достатъчно високо ниво.
Ще бъде засилена защитата на правата на интелектуална собственост. Това е ключовото искане на Съединените щати в претенциите им към Китай, но Пекин изхожда от собствения си интерес - гарантираните права на интелектуална собственост стимулират фундаменталните изследвания и НИРД. В Китай са наясно с това - партията и правителството си поставят за цел да постигнат технологична независимост до 2025 г. и да достигнат челните редици във всички водещи области на научно-техническия прогрес.
Необходимостта от намаляване на излишния капацитет при строителството на жилища (този отрасъл има значителен принос за икономическия растеж) затруднява запазването на планираните темпове. Тук държавата финансово ще помогне за предотвратяването на масовите банкрути на строителните компании и банки, едновременно „охлаждайки” пазара на недвижимо имущество.
През 2019 г. ще продължи и отварянето на китайския пазар за чуждестранен внос и чуждестранни инвестиции, но в тясна връзка с повишаването на конкурентоспособността на производствените сектори на китайската икономика.
Като се има предвид, че неблагоприятната външна среда ще продължи и през 2019 г., правителството ще се нуждае от усилия за „осигуряване на икономически растеж в разумни граници“. В края на краищата, необходимо е да се намери баланс между поддържане на растежа, реформите, преструктурирането на дълговете на провинциите и градовете и подобряване на благосъстоянието на хората.
Решаването на належащите икономически проблеми в КНР е възможно само въз основа на съществуващата политическа система, както многократно напомня вестник Global Times, близък до ръководството на КНР. Такива напомняния са необходими, защото от претенции към китайската страна по повод „нечестната конкуренция” и държавното регулиране на икономиката, американците преминаха към претенции по отношение на държавния строй на КНР, а той не подлежи на обсъждане.
Според Global Times, Китай може да отговори положително на исканията на САЩ за по-ниски мита, праг за достъп до пазара или засилена защита на интелектуалната собственост, „но Китай не може да приеме искания, които оспорват националната система и идеологическото управление на страната”.
Превод: В.Сергеев