/Поглед.инфо/ На 11 декември Камарата на представителите на САЩ прие резолюция против строителството на газопровода „Северен поток-2”, изказвайки опасения, че увеличението на притока руски газ към Европа „ще засили контрола на Москва” над доставките на енергийни носители. Резолюцията е приета на основата на закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции” (Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act – CAATSA), подписан он президента Тръмп на 2 август 2017 г.

Планираното въвеждане в строй на руско-германския газопровод бе сметнат от конгресмените като радикална крачка назад за енергийната сигурност на Европа и интересите на САЩ. Резолюцията съдържа не само призив към президента Доналд Тръмп „да използва всички налични средства за подкрепа на европейската енергийна сигурност”, но и призив към европейските правителства да се откажат от участие в проекта.

Конгресмените явно отказват да приемат фактите в истинската им светлина и да наричат нещата с техните си имена.

Правителствата не участват в строителството на газопровода. В проекта участват пет големи европейски компании (OMV, Shell, Engie, Uniper и Wintershell) и всяка от тях влага в строителството на „Северен поток-2”по 950 милиона евро. Има основания да се смята, че в тези компании разбират своя интерес не по-лошо от американските конгресмени. Междувременно за енергийните компании – партньори на „Газпром” по проекта и поръчителите, изпълняващи поръчките, свързани със строителството, заплахата съществува. В деня на приемане на резолюцията от Конгреса, помощник-държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фалън заяви за несъвместимостта с трансатлантическите ценности да се води бизнес с Nord Stream (Международната компания – оператор на строителството на газопровода „Северен поток-2”). „Позицията на САЩ е достатъчно ясна. Ние сме против „Северен поток-2” и призоваваме всички страни да излязат от проекта”, заяви Фанън.

Предвид, че в Европейския съюз има правителства, които споделят тези мисли (Полша, страните от Прибалтика, Словакия, която е притеснена от перспективата да прекъсне газовият транзит през Украйна и намаляването на собствените доходи от транзита), резолюцията на Конгреса стана обръщение не към европейските страни изобщо, а към Германия. Това е същата линия, която президентът Тръмп обяви през юли 2018 г., наричайки Германия, която има интерес от стартирането на СП-2, „заложничка” на Русия.

И в самата Германия положението не е просто. В Страсбург на 10-13 декември се проведоха пленарни заседания на Европарламента и на 12 декември се проведоха изслушвания по споразумението за асоциация с Украйна. В резолюцията по доклада „За осъществяването на Договора за асоциация на ЕС-Украйна” бе внесена точка 79: „ЕП отново показва решаващата роля, която Украйна играе в мрежата за снабдяване на Европа с енергийни ресурси, осъжда строителството на газопровода „Северен поток-2”, защото става дума за политически проект, който заплашва европейската сигурност и усилията по диверсифициране на енергийните доставки. Нужно е този проект да се откаже”.

Понеже проекторезолюцията, за която гласува Камарата на представителите бе внесена в Конгреса още лятото, не е трудно да разберем, че гласуването в декември е реакция спрямо инцидента в Керченския пролив. Това е свързано с резултатите от междинните избори от 6 ноември, след които Нанси Пелоси, лидер на фракцията на Демократическата партия в долната камара обеща, че „утре в Америка ще настъпи нов ден”. На дневен ред на „новия ден” влиза засилването на антируската риторика и антируската политика.

Но има съществена разлика между гласуването в Камарата на представители на Конгреса на САЩ и гласуването в Европарламента: ако в първия случай резолюцията е приета с двупартийно мнозинство и е подкрепена единодушно от Долната камара, то във втория случай разпределението на силите е различно: при 433 подкрепили резолюцията, 105 евродепутати гласуват против и 30 се въздържат. Американското единодушие по въпроса за руско-германския газопровод се коментира от известния германски политолог Алексадър Рар: „Питам се, какво отношение може да има американският Конгрес към енергийните въпроси от европейски мащаб”.

Нелогичността на приетата от ЕП резолюция е забележителна: Европа се притеснява от зависимостта от руски доставки, но не се притеснява от основната роля на Украйна в системата на европейското енергоснабдяване. Проекторезолюцията е представена от евродепутат от Германия, християндемократът Михаел Галер, повторил обвиненията към Русия, че тя дестабилизира Украйна и твърдящ, че само нуждата от газов транзит спира Русия от „наистина сериозна агресия срещу Украйна”.

Подобни идеи се внушават постоянно на европейците. Още през октомври в Европарламента бе приет доклад с искане да се спре строителството на газопровода. Неговите автори твърдят, че удвояването на пропускателната мощност на газопровода, доставящ руския газ в Западна Европа без посреднически услуги от страна на източноевропейските държави не отговаря на общоевропейските интереси в диверсификация на вноса на това гориво. Тогава ЕП се изказа в полза на изучаването на възможностите на вноса на ВПГ и подкрепата на „северно-южния” газов коридор (тоест доставки в Европа на газта, който Полша има намерение да внася от САЩ и Норвегия). Това противопоставяне (строежът на терминалите за втечнен газ срещу проекта СП-2” е формулирано още пролетта на 2016 г.от комисията по промишлеността на ЕП, призовал ЕК да увеличи подкрепата към строителството на терминали.

Под такъв натиск правителството на Германия даде да се разбере, че разглежда възможността за своето участие във финансирането на строителството на първия на територията на страната терминал за втечнен газ. Разглеждат се планове за строителството на три терминала. Но и досега Берлин отстоява своята позиция по „Северен поток-2”, отказвайки да поставя прътове в колелата на участниците на проекта. Макар и гласовете на противниците на СП-2 силно да звучат и в Германия. Това е християндемократът Елмар Брок (ръководител на фракцията в ЕП, към която принадлежи и Михаел Галер), това е Норберг Рьотген (председател на комисията в Бундестага по външна политика), това е върхушката на Зелената партия, осолено Райнхард Бютихофер. Германските медии налагат на читателите мнението, че СП-2 е „геополитическа катастрофа за Германия”, а други изказват противоположното мнение, че „Ако Тръмп бе германски политик, то в случая със СП щеше да каже Germany First!”, затова и Берлин трябва да запази проекта.

В момента строителството на газопровода в Балтийско море върви с пълен ход. Положени са 300 км. тръби (четвърт от общото протежение), работата в плитчините край бреговете на Германия е близо до приключване, два кораба полагат тръби на дълбоките участъци. Очаква се към края на 2019 г. тръбопроводът да влезе в експлоатация.

Превод: В.Сергеев