/Поглед.инфо/ В своята встъпителна реч президентът Тръмп ясно и убедително означи своята политическа и икономическа стратегии, които той ще провежда през следващите четири години. Настроените против него журналисти, редактори, учени и специалисти, пишещи на страниците на Financial Times, New York Times, Washington Post и Wall Street Journal постоянно се занимават с програмата на президента, както и с неговата критика съм действащите и бивши политици.
Ще започнем със сериозно обсъждане на критиката на Тръмп спрямо политическите аспекти на съвременните политически аспекти и съвременните икономически проблеми и ще се постараем да прегледаме предложените алтернативи и техните недостатъци.
Критиката на президента Тръмп към управляващата класа
Централно място в критиката на Тръмп към настоящия управляващ елит заема неговото негативно влияние под формата на глобализацията върху производство на САЩ, търговията, данъчния дисбаланс и върху пазара на труда. Тръмп извежда данни, че американското промишлено развитие на капитализма рязко е изместило прилагането на инвестициите, иновациите и печалбите извън границата като пример за негативното влияние на глобализацията. 20 години много политици и експерти оплакваха загубата на добре платените работни места и застоя в местната промишленост, което става част от предизборната им риторика или речи пред публиката, но никой не предприемаше ефективни действия срещу тези най-зловредни последствия от глобализацията. Тръмп осъди тези „празни приказки без действия“, обещавайки да сложи край на празните речи и да осъществи крупни промени.
Президентът направи своя мишена тези, които внасят евтини стоки от чужди производители на американските пазари, подбивайки производителите и работниците от САЩ. Неговата икономическа стратегия, отделяща първостепенно внимание върху американската промишленост, предвижда критика върху пренасянето на акцента от производствения капитал към финансовия и спекулативния, както бе при предишните администрации. Обръщението му при встъпването му в длъжност, насочени против елита, предал на забвение промишления Среден Запад на САЩ (наричан днес „Ръждивият пояс“) заради Уол Стрийт, съответства с обещанието му към работническата класа: „Слушайте тези думи! Вас повече няма никога да ви игнорират“. Тръмп определи управляващата класа като „свине в корито“.
Политико-икономическата криза на Тръмп
Президентът Тръмп извежда на преден план преговорите със задокеанските партньори и съперници. Той нееднократно критикува „безумната подкрепа “ на медиите и на политиците към нерегулируемостта на пазарите и агресивния милитаризъм, като подкопаващи способността на страните да водят преговори за взаимноизгодни сделки.
Имиграционната политика на президента Тръмп е тясно свързана с неговата стратегическа политика за заетост „Америка на първо място“. Масовият приток на имигранти се използва за подбиване на заплатите на американските работници, право на труд и стабилна заетост. За първи път това се забелязва в месопреработвателната промишленост, а след нея последваха текстилния отрасъл, птицевъдството и строителството. Предложението на Тръмп е да се ограничи миграцията, за да позволи на американските работници да балансират между труда и капитала и да укрепят влиянието на профсъюзите при преговорите за заплатите, условията на труда и социалните придобивки. Критиката на Тръмп към масовата имиграция е основана на това, че така в някои сектори би станал възможен наемът на опитни американски работници, ако бъдат вдигнати заплатите, условията на труд подобрени, което би им позволило да поддържат достоен и стабилен стандарт на живот за своите семейства.
Критиката на Тръмп срещу политическите постижения на предишните администрации
Тръмп посочва търговските споразумения, довели до колосалното превишаване на разходите над доходите и достига до извода, че американските преговарящи са претърпели провал. Той твърди, че предишните президенти на САЩ са подписали многостранни споразумения, стремейки се да осигурят военните съюзи и бази с цената на отстъпване на позиции в преговорите по икономическите съюзи, свързани със създаването на работни места. По време на своето президентство той обещава да промени уравнението: да прекъсне или отново да проведе преговорите по сключените при неизгодни условия икономически договори, едновременно съкращавайки военните задължения на САЩ зад граница и иска от съюзниците в НАТО да увеличат собствените си бюджети за отбраната. Едва поемайки поста Тръмп отмени Транстихоокеанското партньорство и покани на среща Канада и Мексико, за да проведат нови преговори по Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА).
Програмата на Тръмп е забележима с плановете за инфраструктурни проекти на стойност от стотици милиарди долари, в това число и строителството на предизвикващите горещи спорове петроло- и газопроводи от Канада и Мексиканския залив. Очевидно е, че тръбопроводите нарушават съществуващите договори с коренните народи и заплашват да доведат до полемика около екологическите въпроси. Въпреки това, изведените сред приоритетите използване на произведени в Америка строителни материали и изискването за наем единствено на американски работници за неговата противоречива политика ще създава основа за подготовката в Америка да добре платени работни места.
Ударението върху инвестициите и работните места в САЩ напълно се разминава с практиката на предишните администрации, при които президентът Обама се съсредоточи върху воденето на многочислени войни в Близкия изток, увеличавайки държавния дълг и търговския дефицит.
Встъпителната реч на Тръмп съдържаше твърдо обещание: „Американската битка се прекратява от сега!“. То намери отклик у огромна част от работническата клас и стана открито предизвикателство пред самите „архитекти на глобализацията“, унищожавали работните места четири десетилетия поред. „Битката“ носи двойно смислово натоварване: повсеместното измиране в резултата на унищожението на работните места вътре в страната от Обама и от другите преди него, което води до упадък и банкрут на селскостопанските общности, малките градове и градските общности. Тази вътрешна „битка“ е втората страна от медала на провежданата от тях политика за провеждане на безкрайни войни зад границата, разпространяващи клането и на други континенти. Последните 15 години политическото ръководство способства измирането вътре в страната, допускайки разпространението на епидемията наркозависимост (до голяма степен свързана с безконтролното отпускане с рецепта на синтетични опиоиди), убиващи стотици хиляди най-вече млади американци и разрушавайки живота на милиони. Тръмп обеща най-накрая да прекрати „битката“, отнемаща живот. За жалост той не наложи отговорността върху лобито на фармацевтите и на медицинската общност заради ролята им в разпространяването на наркотичната зависимост по всички ъгълчета на икономически опустошена селска Америка. Тръмп критикува по-рано избраните чиновници за това, че са одобрили огромните военни субсидии за „съюзниците“, едновременно с това пояснявайки, че неговата критика не е се отнася до политиката на американските военни доставки и няма да противоречи с обещанието му да „укрепи старите съюзи“ (НАТО).
Тръмп и лъжата: журналистите „боклукчии“ и „диванните“ милитаристи.
Сред най-неистовите примери за истерията на медиите относно „новите принципи на икономиката“ срещу Тръмп има последователни и язвителни фалшиви новини, измислени, за за затъмнят мрачната национална реалност, с която Тръмп обеща да се справи. Ние ще обсъдим и сравним статиите, публикувани от журналистите „боклукчии“ и ще представим по-точна версия на ситуацията.
Вдъхващите уважение журналисти-„боклукчии“ от из Financial Times заявиха, че Тръмп възнамерява да „унищожи световната търговия“. Всъщност Тръмп постоянно говори за мнението си да я разшири. Тръмп предлага световната търговия на САЩ да се увеличи със стоки, произвеждани в страната, а не в чужбина. Той иска възможност наново да се проведат преговори по многостранните и двустранни търговски споразумения, за да се гарантира по-голям паритет с търговските партньори. При Обама САЩ налагаха търговски тарифи по-агресивно от която и да е друга страна от Организацията на икономическо сътрудничество и развитие.
Журналистите „боклукчии“ лепнаха на Тръмп етикет на протекционист, бъркайки неговата политика на реиндустриализация с автархия. Тръмп ще подкрепя вноса и износа, запазвайки откритата икономика, увеличавайки ролята на САЩ като производител и износител. САЩ ще започнат да подбират и по отношение на вноса. Тръмп предлага да се укрепи влиянието на износителите-производители и на вноса на суровини и първостепенни технологии, същевременно намалявайки вноса на автомобили, стомана и битови стоки.
Съпротивата на Тръмп срещу глобализацията се изразява от „боклукчиите“ от Washington Post като страшна заплаха за“ икономическия ред, установен след Втората световна война“. Всъщност обширните промени вече са погребали останките от стария ред и опитите той да се върне водят до кризи, войни и още по-голям упадък. Тръмп е осъзнал остарялата природа на стария икономически ред и заяви, че времето за промени е узряло.
Остарелият предишен ред и нееднозначността на „новата икономика“.
В края на Втората световна война голяма част от Западна Европа и Япония прибягват към крайно ограничително „протекционистична“ промишлена и монетарна политика за възстановяването на своите икономики. Едва след продължителен период на възстановяване Германия и Япония внимателно и избирателно либерализират своята икономическа политика.
В предишните десетилетия Русия рязко се трансформира от мощна колективна икономика в капиталистическа васално-гангстерска олигархия, а по-късно в изградена наново смесена икономика и в силно централизирана държава. Китай се трансформира от колективна икономика, изолирана от световната търговия във втората в света по мощ икономика, заменяйки САЩ като най-голям търговски партньор на страните от Азия и от Латинска Америка.
Някога САЩ контролираха 50% от световната търговия, а сега делът им е по-малък от 20%. Отстъпването от позициите отчасти се обяснява с демонтажа на промишлено развитата икономика, при който производителите прехвърлят заводите си зад граница.
Въпреки промените в световния ред, скорошните президенти на САЩ не успяха да осъзнаят необходимостта от реорганизацията на американската политическа икономия. Вместо да осъзнаят, възприемат и признаят промените във влиянието и в пазарните отношения, те се опитваха да засилят предишните модели на доминиране чрез войни, военни намеси и кървави, деструктивни политики за „смяна на режима“ – така, опустошавайки пазарите за американските стоки, а не създавайки ги. Вместо признание на потресаващото икономическо влияние на Китай и стремеж да се проведат наново преговорите за търговия и сътрудничество, те по най-глупав начин изключваха Китай от регионалните и международните пактове, достигайки до грубо сплашване на своите младши азиатски търговски партньори и започвайки политика на военно обкръжаване и провокации в Южнокитайско море. Макар и самият Тръмп да осъзнава тези промени и необходимостта да се преразгледат икономическите отношения, назначените в правителството му лица се опитват да продължат милитаристичната конфонтационна политика на Обама.
При предишните администрации Вашингтон игнорира възраждането, възстановяването и ръста на влиянието на Русия като регионална и световна държава. Когато реалностите все пак излязоха наяве, предишните администрации на САЩ засилваха намесата си в делата на бившите съюзници на Съветския съюз и ускориха създаването на военни обекти и провеждането на военни игри на границите с Русия. Вместо да задълбочава търговските отношения и инвестиции в Русия, Вашингтон прахоса милиарди за санкции и военни разходи – в частност, подстрекавайки насилствения пучистки режим в Украйна. Политиката на Обама по поддръжка на насилственото вземане на властта в Украйна, в Сирия и в Либия бе мотивирана от неговото желание да сваля правителства, дружествено настроени към Русия – опустошавайки тези страни и в резултат засилвайки стремежа на Русия да се консолидира, да защити своите граници и да формира нови стратегически съюзи.
В самото начало на своята кампания Тръмп осъзна реалностите на новия свят и предложи да промени същността, символите, риториката и отношенията със съюзниците и съперниците в допълнение към „новата икономика“.
· Първото и основното нещо, на което Тръмп обърна внимание са опустошителните войни в Близкия изток. Той разбира пределите на военната сила на САЩ – те не могат да се занимават с многочислени и безкрайни завоевателни походи и окупации в Близкия изток, в Северна Африка и Азия, без да платят за това огромна цена вътре в страната.
· На второ място Тръмп призна, че Русия не представлява стратегическа военна заплаха за САЩ. Освен това правителството на Русия при Путин желае да си сътрудничи със САЩ, за да нанесе поражение на общия враг „Ислямска държава“ и нейната терористична мрежа. Русия освен това е склонна отново да открие своите пазари за американски инвеститори, които се боят от завръщане след дългите години въвеждани от Обама, Клинтън и Кери санкции. Реалистът Тръмп предпочита да сложи край на санкциите и да възстанови плодотворните пазарни отношения.
· На трето място за Тръмп е очевидно, че войните на САЩ в Близкия изток са довели до чудовищни разходи с минимални печалби за американската икономика. Той възнамерява да засили пазарните отношения с регионалните икономически и военни държави като Турция, Израел и монархиите от Персийския залив. Тръмп не се интересува от Палестина, Йемен, Сирия или от кюрдите – там няма възможности за инвестиции и търговия. Той игнорира огромното икономическо и военно влияние на Иран. Също така Тръмп предлага да се проведат отново преговорите по неотдавнашното споразумение на шестте страни с Иран, за да подобни позициите на САЩ в тази сделка. Кампанията му на враждебна риторика срещу Техеран може да е измислена заради успокоените на Израел и влиятелната вътрешна „произраелска“ пета колона. Остава да се наблюдава дали Тръмп ще продължи с демонстрацията покорност пред ционисткия експанзионистичен проект на Израел, едновременно стремейки се да включи Иран в своята програма за регионалните пазари.
Журналистите „боклукчии“ заявяват, че Тръмп е одобрил нова войнствена позиция срещу Китай и заплашва да започне „протекционистична програма“, която в резултат ще тласне разположените от другата страна на Тихия океан страни към сближаване с Пекин. А всъщност Тръмп, оказва се, възнамерява отново да проведе преговори и да засили обемите на търговията чрез двустранни споразумения.
Тръмп най-вероятно ще „удържа, но не и разширява“ започнатото от Обама военно обкръжение на морските граници на Китай, което заплашва жизненоважните маршрути на морската търговия. Въпреки това, за разлика от Обама, Тръмп ще води преговори по икономическите и търговските отношения с Пекин, смятайки Китай за основна икономическа държава, а не развиваща се страна, целяща защитата на своята „неразвита промишленост“. Реализмът на Тръмп отразява новия икономически ред: Китай е развита, много конкурентна световна икономическа държава, която изпреварва САЩ в състезанието частично заради запазването на държавните субсидии и стимули на своя по-ранен стадий на икономическо развитие, което води до значителни диспропорции. Тръмп като реалист разбира, че Китай предоставя великолепни възможности за търговия и инвестиции, ако САЩ успеят да осигурят взаимноизгодни споразумения, които да доведат до по-благоприятен активен баланс на външната политика.
Тръмп не иска началото на „търговска война“ с Китай, но му трябва да възстанови САЩ като износители, за да въплъти на практика своята вътрешноикономическа програма. Преговорите с китайците ще бъдат много сложни, защото водещите американски вносители са настроени против програмата на Тръмп и са застанали на страната на огромната ориентирана към износа управляваща класа на Пекин.
Освен това банковите елити в Уол Стрийт молят Пекин да влязат на китайските финансови пазари, а финансовият сектор е нежелан и нестабилен съюзник на ориентираната към износа политика на Тръмп.
Заключение
Тръмп не е протекционист и не е противник на свободната търговия. Тези обвинения на журналистите „боклукчии“ нямат никакви основания. Тръмп не е против империалистическата американска външна икономическа политика. Но Тръмп е пазарен реалист, разбиращ, че военното завоевание е твърде скъпо и в реалностите на съвременния свят е икономически пагубно за САЩ. Той разбира, че страната му трябва да се трансформира от доминираща финансова и внасяща икономика в икономика на производството и износа.
Тръмп разглежда Русия като потенциален икономически партньор и военен съюзник в рамките на приключването на военните кампании в Сирия, Ирак, Афганистан и в Украйна и особено в нанасянето на поражението срещу терористичната заплаха „Ислямска държава“. Той смята Китай за мощен икономически конкурент, използващ преимуществото на старомодните икономически привилегии и иска да преразгледа търговските споразумения в съответствие с настоящия баланс на икономическото влияние.
Тръмп е капиталист-националист, пазарен империалист и политически реалист, поставящ на втори план правата на жените, законодателството за измененията на климата, договорите с коренното население и правата на имигрантите. Назначените в кабинета му лица и неговите колеги-републиканци в Конгреса се ръководят от милитаристична идеология по-близка до доктрината Обама-Клинтън, отколкото до новата програма на Тръмп „Америка на първо място“. Той е изпълнил кабинета си с войнствени империалисти, териториални експанзионистки и с потопени в илюзии фанатици.
Предстои да се види кой ще спечели в краткосрочен и кой в дългосрочен план. Но е ясно, че либералите, продажните драскачи от Демократическата партия и привържениците на уличните бандити-черноризци на Малкия Мусолини ще бъдат на страната на империалистите и ще намерят маса привърженици и вътре, и около режима на Тръмп.
Превод: Поглед.инфо