/Поглед.инфо/ Защо днешната ситуация в политическия живот предизвиква такова раздразнение на практика сред всички: сред политиците, сред експертите и дори сред обикновените хора? Защо те се нервират по повод случващото се, защо постоянно наричат едни или други политици „луди“ или „психари“, защо политиците извършват съвършено диви от гледна точка на нормалния живот постъпки (като провокацията със Скрипал, която англичаните устроиха).

Защо ли? Е, да, кризата, но това не е първата криза през нашия век. По-точно тя е по-голяма от много предишни, но голяма част от населението (в това число и политиците) съвършено не разбират това. Засега, при всеки случай. Но какво се е случило с хората, че те чувстват, чувстват дотолкова, че крайно болезнено реагират понякога на най-невинните раздразнители (грубо казано, какво заставя правителството на Мей да се заеме с толкова глупава провокация?). Отговорът общо казано ни е разбираем, макар и мащаба на съответните явления, разбира се, да се недооценява дори сега. И тези отговор и разбиране се състоят в това, че този мир, в който хората живеят вече няколко поколения се руши.

Много добре помня ситуацията от края на 80-те. В института, в който работех ден преди заплатите в един момента парите свършваха, хората се опасяваха, че няма да ни ги платят. Тогава казвах, че докато в страната е установена съветска власт, такова нещо не може да се – да не платят заплатите на хората. Така се и случи, на следващата сутрин пари в касата имаше. И затова случилото се вече след няколко години стана, от психологическа гледна точка страшен удар. Макар и сред нас тогава да имаше живи (и дори напълно бодри) хора, помнещи войната и съответната разруха. Но младежта вече не им вярваше. Макар и умната Медея Михайловна Месхи, погледнала в края на 80-те години някакъв репортаж от Близкия изток, с мъка заяви:

„И в Тбилиси скоро ще се случи същото“.

Та така, западният свят днес се намира в същото състояние като СССР в края на 80-те . При това работи същият икономическият механизъм, макар и засега не може да им го обясним. Но умните хора (а тях винаги ги има) усещат, че нещо се надига, при това много тежко. Дори същото време е изминало, както и при нас от края на войната до идването на Горбачов – 40 години, а при тях от кризата през 70-те до началото на явните проблеми – около 38 години. Тоест има още хора, които помнят що е било дотогава, но не могат да направят нищо: младите поколения просто не им вярват, те не са виделия „стария“ живот.

Мога да дам само един пример. Тези многочислени хотели по бреговете на топлите морета, в които толкова обичат да живеят нашите туристи са построени след 1981 г., когато в резултат на стимулирането на частното търсене в процеса на провеждането на политиката на „рейгъномиката“ рязко се увеличава числеността на „средната“ класа. Наистина, кой днес, който днес е под 50 години, днес ще повярва, че преобладаващата част от населението на Западния свят до самото начало на 80-те години по принцип не може да си позволи да ходи на курорт! Но може да се напомни, че в нашата страна задграничен паспорт имаше не толкова голяма част на населението, а по курорти ходеше още по-малка част.

Та така, основният проблем на кризата ще стане рязкото падане на стандарта на живот на населението. При това, защото е натрупан колосален дълг, това падение може да бъде и по-силно от равнището, което днес е формално възможно според реално разполагаемите доходи. Но дори и ако дълговете просто бъдат отписани, то трябва да се разбере, че, да кажем в САЩ, днешните доходи на населението съответстват по покупателна способност на ситуацията от 1957 г… да, тогава те живеят по-добре отколкото ние (вицепрезидентът на САЩ Ричард Никсън посещава в края на 50-те години в Москва изложение на образци на битова техника, които тогава са рекламирани в САЩ, желаещите могат да видят в интернет съответните снимки), но все пак, няма да достигнат до това равнище, с което са свикнали през последните десетилетия.

И ето това е основната причина за тази истерия, която днес може да видим сред политиците, особено сред младите. Струва им се, че все още могат да живеят така, но рязкото съкращаване на „средната“ класа ще доведе до това, че ще се загуби привичния електорат: бедните хора няма да гласуват за днешните либерални популисти. А засега нова политика не се допуска на власт, което създава високо напрежение, защото те са принудени, за да пробият през контролираните от либералите медии, да се водят доста рязко.

Трябва да се разбере, че ще изчезне не само „средната класа“ в този вид, както я разбираме, а ще възникнат и съвършено нови групи (една от тях някога я наричах „новите“ бедни, тоест хора с психологията и образованието на „средна“ класа, но разбиращи, че те никога няма да се върнат до позициите на средната класа, именно тези хора в нашата страна Гайдар и Чубайс смятаха, че е възможно да изтребят физически, в това число и с глад, но в политическия живот на Запада такива мисли днес са не съвсем коректни), които нямат изобщо представителство в политическата среда. Но усещането, че единната и напълно затворената дотогава политическата среда на електората започва да с „разкъсва“, образувайки все по-сериозни пукнатини, също не допринася за стабилността на политическата среда.

Ще повторя още веднъж, че това, което се случва в политическата среда на Запада до безумие напомня на това, което се случва в СССР в края на 80-те години. И предвид мащаба и отсъствието на алтернативи, които СССР имаше (тогава ни се струваше, че връщането към капитализма ще ни даде някакъв позитив), ситуацията там ще бъде дори по-лоша, отколкото бе при нас. И ще доведе до същите луди 90-ти години… Не е странно, че те там са нервни!

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели