/Поглед.инфо/ В Германия се провеждат нови арести на членове на неонацистки организации. С какво е свързан ръстът на крайнодесните настроения в Европа днес? Забравени уроци от Втората световна война?

Знаем, че на германците в течение на десетилетия внушават и ще продължат да внушават комплекс за вина за Втората световна война. Затова за редовния немец нацизмът и неонацистите са нещо забранено и позорно. Те имат еднозначно отрицателно отношение към този период от своята история и идеология. Но винаги се намират неголеми групи хора, които харесват тези човеконенавистнически принципи и отнасящата се към тях символика. Затова винаги е имало неголям процент неонацисти в германското общество, но те оказват незначително влияние на общото настроение на редовите германски граждани. За подготовката на терористични действия бяха задържани шест членове на радикалната организация „Революция Кемниц”. И тук ключовото е, че те са едва шест. Не шестстотин и не шестдесет, а шест. Може да се каже, че като такъв няма ръст на неонацистките настроения, но присъства сложната ситуация с мигрантите.

От една страна всички десни партии и организации в Германия сега паразитират върху чувството на неудобство на немските граждани във връзка с наплива на мигрантите. Така „Алтернатива за Германия”, която дори и да не е нацистка, набира популярност и политическа сила. От друга страна виждаме как немските власти са създали сами тази ситуация. Защо им бе на Ангела Меркел и на ХДС да настояват за отварянето на държавните граници на Германия и да приемат милиони души? И работата не е в голямото човеколюбие в ущърб на собствената политическа кариера. Не, на германия бе оказан сериозен натиск от страна на външните сили.

Именно външните сили заставят европейските политици да приемат мигранти, да създават неудобна среда за европейците и така да предизвикват симпатии сред гражданите към другите политически сили. Засега тези сили не са неонацистки, но…засега.

Затова и ситуацията е много странна. И трябва да се види какво ще се случва след това, а и да си направим извода, че Европа се променя, а по-точно казано – Европа я променят.

Тръмп заплашва да въведе санкции срещу съюзните държави – страните членки на ЕС. Това заявление прилича на шантаж. Как ще коментирате тази ситуация?

Виждате как нещата пасват помежду си. Ето ги САЩ и техните европейски съюзници. На равни ли условия съществуват тези съюзници? Да вземем например отново Германия. В какво се крие основното различие между САЩ и Германия? В това, че американските войски са на територията на Германия, докато на територията на САЩ няма германски войски и германски бази. И тук става очевидно коя от тези страни е водеща и коя водена.

Оттук излиза и тази открита прямота на Тръмп, който оглася тези неща, които по-рано се решаваха зад кулисите.

А какво става със свободния пазар? С либерализма? Със свободното протичане на капитал и работна сила? Оказва се, че това са дреболии. Всичко се захвърля в момента, когато американците са заети с това, което наистина искат: да запазят своята хегемония. И ако за това трябва някой да бъде хвърлен отвъд борда , той ще бъде изхвърлен. Това е новата политика на САЩ. Подчертавам – не на Тръмп, а именно на САЩ.

Един от чиновниците в САЩ разказа, че ВМС на страната могат да блокират търговските пътища, които Русия използва за международните доставки. Доколко е реално това и може ли Русия да отговори със силови методи.

Морската блокада са определени действия на флота и държавите, които се осъществяват в две ситуации. По време на въплъщаване на практика на разпореждане на Съвета за сигурност на ООН, например, както бе с иракския петрол и второ – по време на война.

Затова сега, когато деец от САЩЩ говори за осъществяването на морска блокада, възниква въпрос. Ама вие какво, война ли обявихте на Русия? Силно се съмнявам.

В другия вариант ние сме членове на Съвета за сигурност на ООН и съответно имаме право на вето. Така че е съвършено очевидно – морската блокада в този вариант не може да ни бъде обявена.Така миналата седмица в ООН се изказаха лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Турция и други всички, като по команда, говориха едно и също нещо – „Съветът за сигурност на ООН, а и изобщо и ООН, се нуждаят от реформа” . И тук особено откровено се изказа президентът на Франция Макрон, който в прав текст заяви за изменяне на принципа на правото на вето. Тоест да се забрани правото на вето в случай на, цитирам, „масова жестокост”.

Тоест, ако например в Сирия се случи някаква провокация, Доналд Тръмп пише в „Туитър”, че виновни са Башар Асад и Русия, ООН трябва незабавно да реагира, а право на вето няма.Нали ще бъдат открити „масови жестокости”, дори и да нямат доказателства.

Всичко това всъщност означава нагло преписване на нормите на международното право, остава се място единствено на правото на силния.

Затова и смятам, че към това толкова глупаво заявление трябва да се отнесем напълно сериозно. Защото иначе те ще постигнат това, което искат.

Какво се случи преди 25 години в Москва и как оценявате събитията от октомври 1993 г.?

Нека започнем с основните факти? Имаше две противостоящи страни на конфликта: от една страна – президентът Елцин, а от друга Върховният съвет, Конгресът на народните депутати, вицепрезидентът и Конституционния съд. Тоест това бе противостоене на цялата власт срещу Елцин и Черномирдин. Юридически прав бе Върховният съвет, защото президентът на 21 септември издаде указ, с който всъщност отбеляза началото на държавен преврат.

Оказа се, че има два центъра на сила, всеки от които говори за нелегитимността на другия. Това послужи за начална точка за гибелта на хората и конституционната криза. Всъщност ние наблюдавахме аналогична ситуация в Киев през 2014 г., където разликата бе, че юридически там прав бе президентът, а не обратното. Ако продължим с паралелите между събитията в Москва през 1993 г. и в Киев през 2014 г. ще открием, че победиха тези сили, които нямаха никаква легитимност, но са активно подкрепяни от Запада.

Някой изобщо вярва ли, че Елцин е дал заповед танковете да стрелят по парламента, без да е получил одобрение за това от Вашингтон. Нали той първо позвъня на президента Буш и докладва за подписването на Беловежкото споразумение.

Може и да се спомене за „неизвестните” снайпери, които действаха и в Украйна през 2014 г. и в Русия през 1993 г.

Историята не търпи условно наклонение и не може да знаем как би се развила страната, ако бе победил Върховния съвет, който също в никакъв случай не е бил доблестен защитник на всичко хубаво от всичко лошо.

Можем да си направим от това само един извод – никога повече гражданите на Русия не трябва да се стрелят един-друг. И политиците, които подтикват към това, трябва да се презират.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели