/Поглед.инфо/ Има такава форма на интервю: изпраща ви въпроси, на които отговаряте. При това този, който взема интервюто, може дори да не види този, от който иска да коментира интересуващите го теми.

А защо да не пробваме така с тези, които са си тръгнали от живота, но са оставили след себе си мисли, дела и постъпки?

Нали основната тайна на битието се състои в това, че всички събития в една или друга форма вече са се случвали. Проблемите, тенденциите, правилата и последствията. Всичко това го е имало и преди. В неголяма поправка от времето, същността на събитията и тревогите на човечеството на практика не са се променяли.

Ето защо решихме да зададем няколко въпроса на… другаря Сталин. Отговорите са негови думи, произнесени в периода на неговата политическа и държавническа дейност.

Сега мнозина говорят за кризата на световната икономическа система. Как мислите, могат ли тези фундаментални проблеми да бъдат разрешени?

- Ако капитализмът можеше да приспособи производството не към получаване на максимални печалби, а към систематично подобряване на материалното положение на народните маси, ако можеше да обръща печалбите не към удовлетворението на паразитните класи, не към усъвършенстване на методите на експлоатацията, не към извозването на капитала, а към системен подем на материалното положение на работниците и селяните, то тогава нямаше да има кризи. Но тогава и капитализмът не би бил капитализъм.

За да се унищожат критите, трябва да се унищожи капитализмът.

(„Политически отчет пред Централния комитет на XVI конгрес на ВКП(б)“, т.12 стр. 244.)

Мнозина днес се удивяват от поведението на САЩ – най-силната държава на Запада започва да се бори срещу собствените си съюзници и въвежда срещу тях оградителни мита. Какво значи това?

- Не може да има никакво съмнение, че във връзка с развиващата се криза борбата за пазари за излишъци, суровини, износ на капитал ще се засилва с всеки месец, с всеки ден. Средствата на борбата са митническата политика, евтините стоки, евтините кредити, прегрупирането на силите и новите военно-политически съюзи, ръстът на въоръжението и подготовката към нова империалистическа война и накрая – война.

(„Политически отчет пред Централния комитет на XVI конгрес на ВКП(б)“, т.12 стр. 248.)

Каква според вас днес е опасността от голяма война?

- Говорих за кризата, обхванала всички отрасли на производството. Но има един отрасъл, който не е обхванат от кризата. Този отрасъл е военната промишленост. Тя постоянно расте, въпреки кризата. Буржоазната държава бясно се въоръжава и превъоръжава. За какво? Разбира се, не за беседи, а за война. А войната е нужна на империалистите, защото е единственото средство за преразпределение на света, за преразпределение на пазарите на излишъци, източниците на суровини, сферите за прилагане на капитала…

Това значи, че опасността от война ще се засилва с ускорени темпове.

(„Политически отчет пред Централния комитет на XVI конгрес на ВКП(б)“, т.12 стр. 249.)

Какво бихте посъветвали правителствата на Украйна и Прибалтика, които все едно специално разпадат недоволството на част от своите граждани, въвеждайки ограничения върху употребата и изучаването на руския език?

- Какво вълнува особено националното малцинство? Малцинството е недоволно не от отсъствието на национален съюз, а от отсъствието на право на роден език. Дайте му да използва роден език и недоволството ще си отиде от само себе си.

Малцинството е недоволно не от отсъствието на изкуствен съюз, а от отсъствието на родно училище. Дайте му такова училище и недоволството ще загуби всякаква почва. Малцинството е недоволно не от отсъствието на национален съюз, а от отсъствието на свобода на съвестта, движение и т.н. Дайте му тези свободи и то ще престане да бъде недоволно.

И така, националното равноправие във всички аспекти (език, училища и т.н.) са необходима точка в решението на националния въпрос. Необходим следователно е и общодържавен закон, създаден на основата на пълната демократизация на страната и забраняващ всички, без изключение, видове национални привилегии и каквото и да е изтласкване или ограничение на правата на националните малцинства.

(„Марксизмът и националния въпрос“, т. 2, стр. 362).

Доколко суверенни са при решаването (и създаването!) на проблеми повечето днешни държави по света?

- Така наричаната независимост на така наричаните независими Грузия, Армения, Полша, Финландия и т.н. са само лъжлива външност, която прикрива пълната зависимост на тези, с позволение да кажем, държави от една или друга група империалисти.

(„Политиката на съветската власт по националния въпрос в Русия“, т.4, стр. 353).

Двата основни проблема на нашата страна изобщо не са глупаците и пътищата. А… образованието и медицината. Колкото и да се занимава с тях обществото, то винаги е недоволно от резултатите и иска промени в тази сфера. В СССР, както сега разбираме, имаше прекрасна система за образование и много добра медицинска система. Но към началото на перестройката от тези сфери бяха недоволни всички. Започнаха т.нар. „реформи“. Съгласни ли сте с това?

- Трябва да се отбележи още един факт, но вече с отрицателен характер. Имам предвид недопустимото явление, че педагогическите и медицинските факултети все още се намират на хартия. Това е голям недостатък, граничещ с нарушаване на интересите на държавата. С този недостатък трябва да се сложи край. Колкото по-скоро бъде направено това, толкова по-добре.

(„Отчетен доклад от XVII конгрес на партията за работата на ЦК на ВКП(б)“, т. 13, стр. 339.)

През септември 2018 г. в Русия ще се проведат поредните избори на различно равнище. Какво мислите по този повод?

- Приближават изборите в районните думи. Списъците на кандидатите са приети и публикувани. Избирателната кампания тече в пълен ход. Списъци представят най-разнообразни „партии“: действителни и мними, стари и новоизпечени, сериозни и играчки. Пъстротата и причудливостта на флаговете е невъобразима.

(„Общинска кампания“, т.3, стр. 67)

На изборите за Думата, дори и на президентските избори ние виждаме кандидати, които след това не виждаме и не чуваме до следващите избори. Защо се случва така?

- Те нямат принципиални програми. Избирателите така и не научават какво искат тези групи, подканящи да се гласува за тях. Те нямат общински платформи. Избирателите така и не разбират какви подобрения искат те в областта на градското стопанство, заради какво трябва да се гласува за тях. Те нямат минало, защото не са били в миналото.

Те нямат бъдеще, защото ще изчезнат след изборите като ланшния сняг. Те възникват единствено покрай изборите и живеят докато има избори: нека се доберат до някоя районна дума, а след това и потоп. Това са боящите се от светлината и истината безпрограмни групи от буржоазията, стараещи се по контрабанден начин да вкарат своите кандидати в районните думи. Целите им са тъмни. Пътят им е тъмен.

(„Общинска кампания“, т.3, стр. 76)

Какво да се каже при изчитането на това?

Колко години са изминали и все същото – нали статията „Общинска кампания“ е публикувана във вестник „Правда“ в края на май 1917 г…

Най-неправилното е да се мисли, че проблемите на днешния ден са уникални и неповторими. Четете класиците и великите хора на миналото.

Всичко все някога се е случвало.

Миналото често таи отговорите на бъдещите въпроси!

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели