/Поглед.инфо/ САЩ са много фундаменталистка, религиозна страна – една от най-екстремистките в света, твърди Ноам Чомски – вероятно най-известният политически дисидент на нашето време.

САЩ са много фундаменталистка, религиозна страна – една от най-екстремистките в света, твърди Ноам Чомски – вероятно най-известния политически дисидент на нашето време.

„И това е така от нейното създаване“, счита известният лингвист, обяснявайки тази видимо ултрарелигиозна същност на САЩ и нейното въздействие върху електоралната политика в интервю за сп. „Дъ уайър“.

Няма толкова много страни в света, където две-трети от населението чакат Второто пришествие, твърди Чомски, посочвайки също, че половината от тях очакват това да се случи в рамките на техния живот. „А вероятно една-трета от населението вярва, че светът е създаден преди 10 хил. години и то такъв, какъвто е днес. Подобни неща са твърде странни, но това е истината в САЩ и тя е такава за дълъг период от време.“

Религиозният фундаментализъм обаче, се превърна в политическа сила доста по-скоро, свързвайки „религиозния фундаментализъм“ в страната с онова, което наблюдаваме в сегашната предизборна кампания – мобилизацията на религиозната десница и растящата популярност на републиканския кандидат Доналд Тръмп.

87-годишният Ноам Чомски показва слаби следи на умора или цинизъм. Седнал в препълнения с книги свой кабинет в Департамента по лингвистика и философия на Масачузетския технологически институт – където той преподава повече от половин век, той говори бавно, с професионално поставени паузи. В стаята има няколко растения по ъглите, осветени от слабото зимно слънце. Там е и Рокси – кротката кокершпаньолка на личния му асистент – Чомски я нарича котка. Рокси джавка отвреме на време, фиксирайки понякога любопитния си поглед върху гостите.

Дисидентските възгледи на Чомски може и да са формирали политиката на няколко поколения, но нищо в неговото излъчване не подсказва стереотипната представа за „мърморещия интелектуалец“. Той се шегува с колегите си и е доста щастлив, когато те си правят шеги с него. „Ти си започнал да наподобяваш Бертранд Ръсел.“, шегува се с него помощничката му Бевърли Щол, получила внезапно просветление в тази посока, виждайки сходството между шефа си на фона на огромния черно-бял портрет на философа на стената. „Наистина ли?“, попита той с насмешка, която едвам се чува. Аз също се озадачих, сравнявайки го с Ръсел. Ако се вгледате в сребристата им коса – те наистина си приличат, особено с къдриците на Чомски около ушите му и острите им носове.  

През последните шест месеца Чомски коментира нашироко президентската кампания в САЩ през 2016 г. От една страна, кандидатът на Демократическата партия Бърни Сандърс, който постави на масата проблема за неравенството, привлича значителна подкрепа. Той успя да събере 33 млн. дол. за кампанията си предимно с малки вноски, надминавайки всички досегашни рекорди за брой донори в кампанията. От другата страна – на републиканците -  човек като Доналд Тръмп води в анкетите.

Според Чомски тези противоречиви тенденции отразяват един и същи феномен. „Това е нещо, което откриваме и в Европа. Въздействието на неолибералните програми върху предишното поколение почти навсякъде ограничи демократичното представителство, наложи стагнация и понякога дори доведе до спад на участието на мнозинството и до концентрирането на богатството в много тесен кръг от хора, което разбира се, повлия от своя страна на политическата система и начина на нейното функциониране“.

И това се вижда по различни начини, в различнистрани, но някои от тези тенденции са общи. В Европа, основните, традиционалистки партии – християндемократи, социалдемократи западат. „В периферията на политическия спектър се наблюдава засилена активност и по-голямоучасти – и вляво, и вдясно. Нещо подобно се случва и тук - в САЩ“.

Постоянно растящият гняв сред широки слоеве на населението и омразата към институциите са видими и очевидни. „Съществува огромно количество гняв и съществуват добри причини да това, ако погледнете какво се случва с хората“. Цитирайки скорошно проучване в САЩ, което показва растящата смъртност след по-необразованите американци, бели мъже на възраст 45-55 години, Чомски посочва, че „подобно нещо просто не се случва в развити страни“.

„Това е отражение на депресията, чувството за безнадежност, загриженост, че всичко е изгубено – нищо не зависи от нашия живот, нищо хубаво не ни чака, така че нека поне изразим нашия гняв“. Пропагандната система в САЩ, в Англия, в континентална Европа е съградена така, че да фокусира този гняв срещу хората, които са дори още по-засегнати и в по-голяма мизерия от нашата – „имигрантите“, „злоупотребяващите със социалната система“, синдикатите и всички онези, които според вас получават онова, което вие не можете да получите“.

Така Чомски стига и до феномена „Доналд Тръмп“. Гневът, който той извади на преден план не е фокусиран срещу онези, които са наистина отговорни – жадния за власт частен сектор или пък големите финансови институции, които се издържат основно от данъкоплатците. „Но те не гледайте към тях, погледнете към хората, които са дори под вас – като майката със зависимите от дохода й деца, живееща на помощи за храни, те е онази, която е проблемът. Някои от имигрантите, които бягат от разрушенията, които САЩ причини в Централна Америка и които се опитват да оцелеят – погледнете ги – точно те са феноменът Тръмп“, твърди политологът, представяйки своя прочит на растящата омраза в речите на Тръмп, които предизвикват резонанс сред големи части от населението на САЩ.  

Данните, с които разполага, със сигурност не са достатъчни. Често се казва, че става въпрос за разгневени неквалифицирани работници.мъже, но сред тях има и хора с по-големи доходи. Сред тях има квалифицирани „бели якички“, хора с дребен собствен бизнес и хора, които са били изхвърлени от системата.  „Вие може да разберете неговата популярност – и в двата края на политическата система. Тя произлиза от сходни корени, но е насочена в различна посока“.

Друга група, на която лидери като Тръмп се опитват да се харесат са по-примитивни хора. Именно те използват фразеологията „те искат да ни отнемат страната“. „Те“ са малцинствата, имигрантите, другите. „Това беше една хубава англо-саксонска страна, но нея вече я няма“. Това чувство, според Чомски, превръща САЩ в страна с все по-нарастващо с уплахата си население, вероятно най-изплашената нация в света. „Това беше най-сигурната страна в света доста дълго време, но ако сега погледнете страха наоколо, ще видите, че той е навсякъде. Страхът от Ислямска държава в САЩ днес вероятно е по-голям от този в Турция“. Това чувство на дълбока несигурност обяснява и „налудничавата култура на носене на оръжие“.

Дори елитът на Републиканската партия – основно банкерите и корпоративните ръководители, които управляват страната – не може да се освободи от кандидати като Тръмп. При предишните случаи с Майк Хакъби и Рик Санторум партийната върхушка успя да „ги смачка“ използвайки реклама и други средства. „Това са първите избори, в които те не могат да го направят. Те са учудени, те са разочаровани и републиканската върхушка е в безпътица“.

И всичко това, според Чомски, стана, защото гневът срещу Вашингтон, който всъщност е антикорпоративно чувсгво, е толкова силен. „Можете да го видите днес – като например във Върховния съд, който вероятно съвсем скоро ще премахне онова, което е останало от синдикатите в обществените услуги“.

Това чувство е популярно в по-голямата част от страната, твърди Чомски, където хората питат защо „пожарникарят ще получи пенсия, след като аз не мога да си намеря добра работа“.  „Е, причината е, защото той е приел да получава по ниска пенсия и поради това има пенсия. Всичко това се нуждае от мислене и организация. В общество на изолирани хора, където всеки човек е насаме със своята Фокс нюз и своя Айфон хората не разбират какво се случва. Това се случва тук точно по този начин, случва се и в Европа по други начини, но аз мисля, че тези феномени са много реални“.

В интервюто Ноам Чомски коментира и Бърни Сандърс. Според него, Сандърс отговаря на въжделенията на голяма част от населението, което е в основата си традиционно с прогресивни разбирания. „Въпреки че сам нарича себе си социалист, той има предвид, че е „ню-дилър““ (привърженик на реформите на „Новия курс“ на президента Франклин Рузвелт от 30-те години на ХХ в.)

Според Чомски Сандърс е типичен демократ-рузвелтарианец, което в днешния политически спектър означава доста вляво. Президентът Айзенхауер някога казваше, че всеки, който поставя под съмнение мерките на Рузвелт – серия от вътрешни реформи в отговор на Великата депресия от началото на 30-те години – е просто извън политическата система. „На практика днес всеки ги поставя под въпрос, Сандърс е необичаен с това, че той ги защитава“.

Преди време Чомски заяви, че кампанията на Сандърс е важна с това, че повдига някои важни икономическивъпроси, но че сенаторът няма да може да направи много, ако бъде избран за президент – „което е малко вероятно при системата на купени избори“ – тъй като Сандърс би бил на практика сам без подкрепа от Конгреса.

Позиционирайки постигнатото от Сандърс в по-широките политически трансформации в САЩ и в света, Чомски  счита, че едно от нещата, които са се случили в неолибералния период, в Европа също, е, че всички партии завиха надясно. „Днешните демократи, т. нар. Клинтанови демократи са почти онова, което някога се наричаше умерени републиканци. А що се отнася до републиканците, те просто излязоха извън границите на спектъра. Те са толкова отдадени да служат на парите и на корпоративния сектор, че те просто не могат да съберат гласове за собствените си програми“. За да се опитат дори само да останат в политическата система, те се опитват да мобилизират части от населението, които винаги са съществували, но почти никога не са били политически организирани – християните – евангелисти“.

Що се отнася до ролята на държавата, за да се осигурят публичните услуги, за което често се говори по време на предизборните кампании в САЩ, проф. Чомски счита, че мненията на хората са разнопосочни и нюансирани, често оцветени от расистки идеи.

Дори хората, наричащи себе си консернатори, заявяват, че те искат повече федерални разходи за образование, здравеопазване, но не и за социални осигуровки, които, според него са били „демонизирани от Рейгъновия расизъм“. Чуждестранната помощ предоставя друг интересен казус. „Когато запитате хората какво мислят за чуждестранната помощ, те ви казват, че е твърде голяма и че ние даваме всичко даром на народи, които не го заслужават. Когато ги запиташ какво точно е чуждестранната помощ, те говорят за неща, които далеч я надхвърлят.  Когато ги запиташ каква би следвало да бъде, те заявяват, че трябва да бъде много по-голяма от сегашната. Нещата са устойчиви във времето, и то за дълъг период“.  
Чомски нарича американската здравна система „международен скандал“ и резултат точно от настъплението на неолиберализма. Нещо подобно се случвало и във Великобритания. Националната здравна служба в Англия е вероятно най-добрата в света. Сега те се опитват да я разрушан и да я превърнат в подобие на американската система, която е една от най-лошите в света“.

Американската здравна система е двойно по-скъпа на глава от населението спрямо съпоставими страни и има едни от най-лошите резултати. Причината, според него, е очевидна. Тя е приватизирана и крайно неефективна. В нея има огромна бюрокрация. А компаниите се интересуват само от печалбата, но не и от здравето на хората. „Запитайте хората какво мислят. Години наред, хората подкрепят създаването на национална здравна система. Когато Обама направи своето предложение като почти две-трети от населението се обявява за т. нар. „публична опция“. Но, въпреки общественото мнение, националната здравна система даже въобще не се обсъжда“.

Предложението на Обама, което е умерено подобрение на скандалната система се отхвърля от мнозинството от населението, защото то я вижда през очилата на пропагандата, че правителството посяга на техните здравни права. „Всъщност, интересно е, че тя се нарича „Обамакеър“ дори от демократите, дори от неговите поддръжници. Защо я наричат така? Медикеър беше система, въведена от администрацията на Джонсън. Защо никой не я нарекоха Джонсънкеър? Всичко е просто отражение на откровения расизъм“. И всичко това стана очевидно по времето на президентството на Обама. „Голямата омраза към Обама, която е немислима, е истински очебиен расизъм. Все още голяма част от републиканците вярват, че той е роден някъде другаде – в Кения, а така също, че е мюсюлманин“.

„Всъщност, последните анкети показват, че около четвърт от републиканците мислят, че той може би е анархист. Това се свързва с фундаменталистките, религиозни приказки за Армагедон, Антихриста и Исус, които се бият помежду си и че спасените души може да се възнесат в небесата, дори може би в рамките на нашия живот. Това е с огромно значение в САЩ. Именно там е базата на републиканците днес“.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели