/Поглед.инфо/ Военните аналитици от САЩ се изплашиха: руският свръхзвуков ракетоносач-бомбардировач Ту-22М още към края на тази година ще бъде снабден с крилата ракета Х-32, след което военните обекти от страните в НАТО ще се окажат под заплахата на неотразим удар. Паниката им не е напразна. Освен това новата ракета може да крие още редица изненади, неприятни за Пентагона.

Предшественицата на Х-32 – масивната крилата ракета Х-22 дълго време се смяташе за проклятие за целия военноморски флот на САЩ. Тя бе „специално разработена за унищожаването на самолетоносачи“, подчертават американските анализатори. А новата ракета навярно има „по-широк кръг бойни задачи“ като унищожаването на мостове, военни бази, електростанции и други стратегически инфраструктурни обекти.

Според експертите на изданието The National Interest, Пентагонът няма с какво да противостои на това оръжие.

За военните експерти на САЩ е характерна странна черта. Говорят за страшната заплаха от страна на руснаците и се паникьосват сами, но при това недооценяват размаха на руските фантазия и коварство. Какво значи „ракетата са я разработили специално за унищожаване на самолети“? Не са ли твърде много за самолетоносачи?

Множество разнообразно оръжие цели унищожаването на самолетоносачите още от времената на СССР, но всичкото то може с успех да се използва в много други области. Руското въоръжение по принцип се отличава с универсалност. Например, руските машини  ЗИЛ могат да влачат по релси ешелони не по-зле от локомотиви. Нашите системи за разминиране не само унищожават минните полета, но и се превръщат в чакъл цели улици. Ширината на колелата на нашите УАЗ-ове е приспособена за танкова верига и т.н. и т.н. Така че крилатата ракета Х-22 , а след нея и новата Х-32 са истински кладенец от тайни в план военни възможности.

 

Чума и на двата ваши континента

Подготовката на съветския съюз за нова световна война започва още в средата на 20-те години.  Никой тогава не знае със сигурност каква война ще е тя и кое оръжие ще стане приоритетно. Специалистите могат да оперират единствено с хипотези и с предположения. Но на военните е необходима конкретност: врагът убива не от въображаемо оръжие, а от конкретна картечница.

Не се знае дали това е добре или зле, но Генералният щаб на млада Съветска Русия започва да се готви за всяко развитие на ситуацията, тоест за всички войни едновременно. Така например се появява новото 15-то Главно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР: биологическа война. Според неговата концепция врагът не е задължително да се бие челно – може да се действа като вирус, който се внедрява в клетката, а след това използва нейните ресурси за собствени цели. Тоест може да се изведе от строя тилът на вражеската държава, без да се убиват гражданите ѝ, а отправяйки ги по аптеките и леглата не чрез смъртоносни и неизлечими, но чувствителни заболявания, които да ги лишат от възможността да работят пълноценно. Например кланична треска, и туларемия.

Вече след Втората световна война, когато ракетостроенето прави своите първи крачки, НИИ за особено чисти биопрепарати от Ленинград измислят един от най-надеждните способи за пренасяне на инфекциите до „целевата аудитория“ – крилатите ракети Х-22. Предлага се да се пускат на далечни разстояния със стратегическите бомбардировачи Ту-22М. Следвайки релефа на местността ракетата достига до целта си и започна да разпръсква бойното вещество. Това са хиляди литри биологично оръжие.

Практическата дейност над Х-22 започва след постановлението на ЦК на КПСС и Съвета на министрите от СССР от 17 юни 1958 г. Разработва се ракета в два варианта – срещу точкови цели (например срещу армейските групировки на противника) и за удар по площ – цели населени места. За унищожаването на самолетоносачите се мисли на последно място.

През втората половина на 70-те години с ракети Х-22 снабдяват свръхзвуковите самолети Ту-22М2 и Ту-22М3, които могат да носят на борда си по три от тях. При това не отписват окончателно идеята за биологическото оръжие. А през 1988-1989 г. в Генералния щаб дори се разглежда вариант за замяна на ядрената бойна глава от междуконтиненталната балистична ракета Р-36М (известна като СС-18 „Сатана) с бойна версия на различни щамове антракс. След удар по територията на САЩ всички самолетоносачи биха се оказали без тил и без каквато и да е помощ от отечеството.

Не е известно докъде са достигнали родните военни биолози. Но, както пише съветският учен-химик Лев Федотов в своята книга „Съветското биологическо оръжие: история, екология и политика“, в професионалните среди има слухове за изобретяване на щам, способен да унищожава единствено мъже в зряла възраст. Тоест „цел“ на тази болест е да се изтреби професионалната армия, пощадявайки жените и децата. Това е по-хуманно от обикновените бомбардировки, още повече от ядрените бомби. Освен това е по-безопасно за инфраструктурата.

Пентагонът със сигурност не е готов за такъв вариант и едва ли е готов и днес. Нека приемем, че за него е щастие, че Русия спазва режима за неразпространяване на биологичното оръжие.

 

Аритметиката за унищожаване на самолетоносачи

Дори и ако се изхожда от това, че допълнителни изненади и особено секретни умения новата разработка няма да има, тя си ги има и така достатъчно. И ако експертите от Пентагона особено преживяват именно за самолетоносачите си, можем да се върнем непосредствено на тях.

Армията на САЩ има 11 самолетоносача. Всеки Ту-22М3 може да носи на борда три крилати ракети Х-22. Получава се, че за унищожението на всички американски самолетоносачи са ни необходими само четири бомбардировача Ту-22М3. При това една ракета ще остане неупотребена.

Русия има около 40 бомбардировача Ту-22 в различна степен на модернизация и скоро 30 машини ще станат Ту-22М3. Ракетите Х-22 още повече. Това с лихвите стига за унищожаването на напълно всичко, което плава под американски флаг.

В сравнение с предшественицата си, новата крилата ракета  с въздушно базиране клас „въздух-повърхност“ Х-32 е по-силна и умна. Обхватът ѝ е 1000 км, а скоростта 5,4 хил. км/ч. И тя е по принцип неуязвима за американското зенитно оръжие.

Както подчертава капитанът първи ранг Константин Сивков, Х-32 лети на височина от 40 км, което е със 7 км. над горната граница на зоната за поразяване на американските зенитни ракети. Освен това Х-32 е два пъти по-бързо – 1500 срещу 800 метра в секунда. Нейният полет се извършва в диапазона 3,5-4,6 от скоростта на звука. Тоест 1100-1500 метра в секунда. Това е по-бързо от куршума на картечница.

Разбира се, ако е много нужно, Х-32 може да се насочи и към самолетоносач. Далечината на прехващане на палубната авиация на САЩ се колебае в границите на 700 км. от самолетоносача. Така Ту-22М3 мое без каквито и да е щети да пусне Х-32 от разстояние 800 км. и никой няма да се усети.

Детайлните разчети за унищожаването на ударните групировки на потенциалния противник вече съществуват. Например крайцерът тип „Тикондерога“ или ескадреният миноносец тип „Харли Бърк“ могат да свалят една или две ракети Х-32. Съответно корабната ударна група от два крайцера или ескадрени миноносци може да бъде унищожена от три самолета Ту-22М3 с ракети Х-32.

Залп от 24 ракети Х-32 по самолетоносачна ударна група гарантирано ще стане фатален и за самолетоносача и за съпровождащите го кораби. А 72 ракети Х-32 могат да потопят две самолетоносачни групировки.

Ако ракетите се снабдят с ядрени бойни части ще стане окончателно разбираемо, че не става въпрос за някакви си самолетоносачи. А за неуязвима ракета, която е способна да води различни войни с различни щети за врага.

От тук възниква въпросът: не харчат ли твърде много пари американските данъкоплатци за нежизненоспособни самолетоносачни ударни групи.

Превод: Поглед.инфо