/Поглед.инфо/ Помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите за Европа и Евразия Уес Мичъл преди дни заяви, че Украйна и Грузия са „западни държави“. По-рано дипломатът смени на този пост друга интересна фигура – Виктория Нюланд, положила немалко усилия да дестабилизира ситуацията в Киев и да форсира т.нар. „Революция на достойнството“.

Забележително е, че толкова свое странното изявление Уес Мичъл побърза да огласи в момент, когато много страни в Кавказ като цяло и по-специално Тбилиси изразиха желание за максимално укрепване на отношенията с официална Москва. Съвсем очевидно е защо на територията на Абхазия, Грузия и Нагорни Карабах започват да се провеждат демонстрации на опозицията: аналогична ситуация се наблюдаваше през 2014 г. в Украйна, когато безбройни маси националисти и радикали престанаха да бъдат контролирани и буквално заляха улиците на Киев с кръв.

Модифицирания метод за действие на САЩ в момента предполага не силов, а „демократичен“ процес за смяна на властта: ефективността на метода в пълна мярка бе потвърдена от последните събития в Армения, когато на власт се качи опозиционерът Никол Пашинян.

Преди дни много медии съобщиха за това, че грузинските власти имат планове за създаване на специална инициативна група, която да работи за налагането на диалог между Тбилиси и Москва. На практика за първи път през последните 10 години Грузия се замисля над нов курс на затопляне и разработки на дългосрочни позитивни отношения с Руската федерация.

Заедно с това подробностите за трагедията, настъпила през декември 2017 г. в грузинската столица, станаха известни. Тогава бяха убити двама юноши: събитието стана спусък за нова вълна от протести и по-сериозни искания на активистите: пълна смяна на правителството. Американската следа се проследява с невъоръжено око: на 6 юни 2018 г. следствената комисия по разследването на описаното дело бе оглавено от Давид Бакрадзе – член на партия „Европейска Грузия“, когото нестопанската организация на САЩ „ИРИ“ смята за не повече и не по-малко от бъдещ президент на страната. Ако виновниците за трагедията не бъдат установени, опозицията заплашва да започне нов протест в Тбилиси.

В Република Нагорни Карабах влошаването на ситуацията се е случва точно когато новият премиер на Армения, Никол Пашинян е поел инициативата да се промени формата на диалога с Азербайджан в опит за намиране на общи интереси на регионите. В действителност, това е класически трик: толкова прост начин да се откаже от Минския формат, осигурявайки по този начин на Вашингтон право да бъде нещо като „модератор“ на процеса на помирение и на по-нататъшното определянето на статута на Нагорни Карабах.

Руската федерация се изказа остро срещу прекратяването на дейността на Минската група на ОССЕ: напълно е ясно, че САЩ всъщност използват Армения като личен геополитически инструмент, който ще бъде пуснат и Република Нагорни Карабах. И именно там Москва има водеща роля и има най-приятелски отношения с региона. Вашингтон случайно бе „забелязан“ в Майдана на територията на Армения, затова и може да се допусне, че западните политически технолози вече са си „наострили лъжите“ в Карабах.

Отделно трябва да споменем и събитията в Абхазия: опозиционната партия „Амцахара“ проведе конгрес, в чиито рамки прие нова резолюция за оставката на президента след приемането на стратегията за икономическо развитие „Абхазия 2025“, представена на 2 юни 2018 г. С нейната разработка се зае руската компания „Strategy Partners Group“, в ролята на инициатори влязоха представители на абхазката диаспора в Москва. Това свидетелства, че опозиционерите в Абхазия са против проруския курс на президента Раул Хаджимба и вече започват да намекват за многохилядни протестни акции при неизпълнение на техните искания.

Какво се случва в края на краищата? В Грузия, Абхазия и Нагорни Карабах прозападните сили изпробват нов метод на „безкръвен“ преврат: ситуацията в страните се загрява по съвсем изкуствен начин от опозицията, стават политизирани, а след това вход влизат разработените от американските НПО сценарии за извеждането на населението на „цветна революция“ с толкова безкръвни и ужасяващи резултати като „революциите на любовта“.

Уес Мичъл бе споменат неслучайно в началото на текста: неговите провокационни заявления за „западността“ на Украйна и Грузия са пряко свидетелство за задкулисните игри“ на САЩ в Кавказ, нали именно този човек е специалистът в сянка по осъществяването на „цветните революции“ – под негово ръководство се проведе преврата на територията на Украйна през 2014 г.

Сегашният помощник-държавен секретар по европейските и евроазиатските въпроси контролираше и Майдана в Армения: той многократно се е свързвал с Никол Пашинян, взаимодействал е с посланика на САЩ в страната Ричард Милс (протеже а Виктория Нюланд) и е обсъждал потенциалната заплаха от изостряне на положението на Нагорни Карабах с арменския министър на отбраната.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели