/Поглед.инфо/ Истерията през последните дни, разбира се, леко удря трезвия разум, но ние сме калени хора, а затова и трябва да задаваме повече или по-малко реални въпроси по същество за случващото се. Основният въпрос, който трябва да зададем днес, е въпросът „в полза на кого? Кой е заинтересован от ескалацията на конфликта?

Да си спомним 1999 г. Югославия. Тогава всичко бе ясно. СССР прекрати своето съществуване. В основния му остатък, Русия, на власт се намираше проамериканска група, на власт в САЩ бе отборът на „победителите“, които грабят всичко, до което могат да достигнат, в резултат на което там дори се образува профицитен бюджет. И цялата тази история с бомбардировките на суверенната държава в центъра на Европа бе свързана с едно-единствено обстоятелство: трябваше да покажат на целия свят, че заповедите от Вашингтон трябва да се изпълняват не просто бързо, а много бързо. Иначе бой.

Щастието си замина, както е известно, през пролетта на 2000 година с краха на доткомите и окончателно през септември 2011 г. , но в този момент бъдещето за елита на САЩ изглеждаше безоблачно и той раздаваше заповеди бързо и ясно: „Лягай за лицеви! Това е заповед!“. И никакви „Туитър“-и, разсъждения дали нещо е ставало или не. Напомням, че в ролята на химическото оръжие в Сирия тогава влезе актът на геноцид срещу група албанци, която също не съществуваше реално.Тоест пълна аналогия в поводите, които представляваха абсолютна лъжа, но затова пък имаше рязка разлика в последвалите действия.

Въпросът е защо?

Защото бе ясно, че има единен Западен глобален проект с единен елит, който решаваше напълно разбираема и ясна задача: да приведе всички до общ знаменател, как и защо трябва да се изпълняват заповедите на банкерите-глобалисти, приватизиращи американската държава. Бързо и ясно, иначе – смърт. А какво се е изменило днес?

О-о, наистина много!

Преди всичко американската държава се заизвива изпод приватизацията на банкерите.

Още през 2014 г., Обама спря емисиите на частните банки, а Тръмп изобщо започна преход към модел, в който емисиите отново попадат под контрола на правителството на САЩ . На банкерите, разбира се, това не се харесва и те отчаяно се борят срещу Тръмп (използвайки, в това число и купения преди много десетилетия държавен апарат на САЩ) за защита на своето право на емисии. Те могат да предизвикат конфликт в Сирия, но за какво?

Когато Тръмп спечели, той ще се засили и неговите позиции срещу банкерите ще започнат да доминират. А ако президент бе Клинтън… А ако Тръмп загуби (макар и незнайно как, нали във военно отношение ние там в Сирия нямаме особени шансове), то вероятността от разрушение на доминирането на САЩ по света ще се увеличи рязко, т.е. ще падне вероятността за запазване на Бретън-Уудския модел с доминирането на долара, което за банкерите ще е също катастрофа. На банките им е нужно жертвено агне, на което да стоварят финансовите проблеми, но тази задача ще стане актуална единствено след стратегическото им поражение, а засега те все пак се опитват да спечелят. Затова и за тях откритият конфликт именно сега не е много актуален.

А сега Тръмп. Една „малка победоносна война“ би му дошла добре. Но не е необходимо да води реални действия за това, може да създаде PR (както при случая Скрипал). Засега няма истински доказателство, че те изобщо са били тровени, но от това никой не се интересува по някакъв начин. Освен това истинските военни действия могат да доведат до някаква трагедия, която за Тръмп може да бъде много скъпа.

Разбирам, че не можеш да докажеш нищо на нашите редовни американофили, но ще напомня на ситуацията от 1980 г. Тогава е подготвен план за финансови реформи за изхода от кризата през 70-те години (която после получава името „рейгъномика“), но всички се съмняват, че президентът Картър, който се кандидатира за втори мандат, ще се окаже достатъчно категоричен, че да ги проведе на практика в пълните им обеми. За проверка е организирана кризата в Иран, с превземането на посолството на САЩ в Техеран, след което Картър дава заповед да се освободят намиращите се в плен американски дипломати. Операцията, както е известно, приключва с пълен провал, след което Картър просто няма шанс да спечели изборите.

Така че има сериозни основания да се смята, че тази операция не може да бъде завършена успешно, защото онези, които я провалят, са били в редиците на нейните организатори. Целта на операцията не е освобождаването на заложниците, а идването на власт на Рейгън и в този смисъл операцията е брилянтна. А това, че някой е бил убит, някой е приключил кариерата си и така нататък, е цената на професията – когато се цепят дърва, трески хвърчат.

Така че броят на хората във Вашингтон, които искат Тръмп да се изложи в Сирия, е висок. И в ЦРУ, и в армията и в държавния апарат. В действителност, всички онези, които първоначално изграждат кариерата си като финансисти-глобалисти (или казано по друг начин: които са част от „екипа Клинтън“), би трябвало да са сериозно заинтересовани Тръмп да бъде компрометиран като държавен глава и върховен главнокомандващ в резултат на тази операция … Защото при Тръмп те нямат шанс да продължат кариерата си. Уверен съм, че Тръмп е наясно, че не може да гарантира, че вътрешният фронт няма да провали цялата му операция. И разследването ще покаже, че поради неграмотността и неадекватността си Тръмп не е предвидил и отчел руската военна мощ.

Това, разбира се, е хипотеза. Но, като се имат предвид дадените аргументи, тя има пълното право да съществува. При това, че самият Тръмп няма ясно изразен интерес към организиране на война. Тоест, ако получи гаранция, че всичко ще бъде наред и успешно, тогава, разбира се, той няма да има нищо против „чистата победа“, но той няма гаранции за това. При това не заради нас, а заради чисто вътрешната ситуация.

И така се оказва, че, като цяло, в САЩ няма ясно заинтересовани в началото от мащабен конфликт ... И между другото, обърнете внимание на това, за което ние на политическо ниво също мълчим. Отговаряме на пропаганден език, доказваме, че поводът за действията е незначителен, но самият въпрос на конфликта на най-високо политическо ниво не се появява. Защо? Защото отговорът винаги идва от конкретни сили, а ние засега не знаем какво ще доминира в организацията на този конфликт: Тръмп или банкерите-глобалисти. Значи засега трябва да мълчим и да чакаме как сами ще решат. А и може да се получи нещо много ново и много интересно. Според мен, частично, вече се е получило.

Накратко, не претендирам, че съм дал изчерпателно описание на конфликта. Това е по-скоро някакво разсъждение по темата. Но ми се струва, че това е най-важното, от гледна точка на разбирането на новата картина на света.