/Поглед.инфо/ Прави бяха класиците на марксизма, когато твърдяха, че социалното е по-важно от идеологическото, базата е по-важна от надстройката, но зад всички "разговори за високите неща" стърчат ушите на икономиката.
Преди сто години, например, цели полкове от армията на Петлюра преминаваха на страната на болшевиките, защото "украинска суверенна съборна държава" е далечно и неразбираемо, а "земята – на народа" е близко и разбираемо.
А сега "военното положение" в Украйна се възприема като "можете да се обогатите". В Киев, с помощта на наети "нацита" се опитват да измъкнат търговския център, в Одеса "Нацкорпусът" на Билецки „остърга“ това-онова от "неизвестни лица" при опит за набези и дори клиничен идиот като Воробьов в Геническ съобрази, че е възможно в суматохата да си присвои частните хотели на Арбатския полуостров.
"Военно положение" означава, че никакви инвеститори няма да дойдат в Украйна. И затова можете да си купите корабостроителния завод "Океан" в Николаев за смешните 4.3 милиона долара (въпреки че реалната му стойност в пъти по-висока).
"Военно положение" означава, че с икономиката всичко ще бъде още по-лошо, отколкото преди.
Народът прекрасно разбира това. И докато Порошенко се опитва да набива за "Томоса" и "Путин ще нападне", хората блокират пътищата в района на Карпатите и задават на „холовнокомадващия“ неудобни въпроси за ниските пенсии и високи данъци.
Освен това Петя успява да противоречи сам на себе си в две съседни изречения. Тук той се умилява: "Само като си помислиш, че преди една година никой в Украйна не знаеше какво е това „Томос“. И в следващото изречение заявява, че "това е нещото, за което украинците са мечтали повече от хиляда години". Не знаех, но мечтаех. Той наистина реално е дебил.
И неговите политически технолози (от типа на Цеголко) също са дебили. Какъвто е работодателят, такива са и работниците му.
Тези дни Шарий отново се възмущаваше, че Порошенко има много тъпа пропаганда. Правилно - тя е предназначена за дебили. Защото дебилите са базовия, опорния електорат на Порошенко (както и движещата сила на Майдана). Колкото по-умен е човекът, толкова по-малко е склонен да подкрепя такъв измамен и лаком изрод като Порошенко. Така че от тази страна Порошенко действа съвсем правилно.
Проблемът (за Порошенко) е, че дори и в Украйна дебилите са малцинство (те просто често са въоръжени и са събрани на ята). А студените радиатори, липсата на топла вода, космическите плащания за комунални услуги и празния хладилник много стимулират умствената дейност.
Ето какво мисли умният човек, когато чуе "Русия ще нападне"? Той пита: "И какво от това?" (или даже казва „Ако може по-скоро“).
Дори и да нападне (изведнъж), тогава тя ще атакува не конкретен човек, а нацисткия режим на Порошенко. И ще пострадат само най-близкият кръг на Пьотр Олексийович и прочие нацисти.
За всички останали от завръщането на руснаците ще стане по-добре. Заплатите ще започнат да растат, данъците ще падат, ще започнат да се създават работни места, инфраструктурата бавно ще се ремонтира, съдилищата ще започнат да работят, бандитизмът ще намалее, ще има отопление и гореща вода.
Дори никой няма да докосне езика, а всички един и половина дебили, които се нуждаят от него, ще могат да продължат да говорят в своята смес от руски и украински.
Така че, 60-70% от жителите на Украйна тихичко си мечтаят за руската агресия. Но благотворителността свърши и окупацията, момчета, трябва да се заслужи.
Превод: М.Желязкова