/Поглед.инфо/ Косово е в поредна криза, а сръбската войска е в бойна готовност. На този фон на Балканите започват съвместни военни учения на Русия и Сърбия, а президентът на последната - Александър Вучич, се готви да излети до Москва, за да потърси подкрепата на Владимир Путин. Явно се опитват да вкарат Русия в косовския конфликт и най-вече това го искат албанците.

Очаква се Вучич да долети в Москва в сряда. „Ще проведа среща с Путин и ще разговаряме за всички важни въпроси. Разбира се, приоритет е ситуацията в Косово и Метохия. Бих желал Сърбия да бъде страна на мира и на икономическия разцвет. Ще поискам подкрепа от президента Путин на във всички международни форуми“, заяви той пред журналисти.

При това на въпроса за възможността за руската военна поддръжка сръбският президент отговори уклончиво. „Не искаме Сърбия да стане поле на голям конфликт“. Вторият въпрос на тази тема прозвуча в явно провокативна форма – Вучич няма ли да поеме по пътя на Башар Асад.

Тези въпроси не бяха празни. Наскоро Вучич като главнокомандващ на сръбската армия даде заповед няколко армейски части да бъдат приведени в състояние на повишена бойна готовност. Няколко часа след това министърът на отбраната Александър Вулин докладва, че в Южна Сърбия по тревога са вдигнати специалните части. Същото се отнася и до специалните сили на вътрешното министерство.

На този фон на 1 октомври на територията на Сърбия за почват съвместните военни учения, които ще се проведат под име "БАРС 2018". В републиката вече са пристигнали изтребители МиГ-29 и вертолети Ми-8. 

Също така Вучич направи обръщение по телевизията към сръбския народ, в това число и към жителите на северната част на Косово. Към последните бе отправена молба („моля ви, не мога да ви заповядвам“) за де разотидат по домовете и да премахнат барикадите по пътя Митровица-Рибарич. Това далеч не е първото обръщение на Вучич с подобен текст и отново никой не го послуша.

В основата на тези събития е поредната криза в Косово. Както винаги, тя е провокирана пряко от албанците.

Рано сутринта в събота силите на сигурност на Косово (РОСУ) в количество от 60 души с автомати влизат в сръбските общини в северната му част, където принципно нямат право да влизат според Брюкселското споразумение. Албанците бързо преминават Зубин Поток – най-големият сръбски населен пункт северно от Митровица и се спират на брега на водохранилището Газивода край едноименния ВЕЦ, захранващи три четвърти от Косово и Южна Сърбия. Това е най-важният в стратегическо отношение пункт на региона.

В крайна сметка албанските специални части завземат зданието на Центъра по екология и туризъм (основната местна туристическа забележителност), разоръжават четиримата охранителя и пускат катер по вода. Те не рискуват да се приближат към административните сгради и технологичния комплекс, които се охраняват от постоянни сръбски части.

Всичко това се прави, за да се осигури посещението до езеро Газивода на президента на Косово Хашим Змей Тачи В съпровод с началника на полицията Рашит Чаляя и министъра на финансите Бедри Хамза той 15 минути се вози по катера край бента (направлява го сам), а след това се връща на мястото на отплаването и изнася пред албанските журналисти кратка реч, че Косово се стреми към единна и процъфтяваща Европа. Тачи изглежда Бодър, а местната преса за характеристика на посещението използва понятния и без превод глагол relaksoj.

Албанските специални части се намират на територията на Северно Косово приблизително 14 часа. Пострадали няма, освен сръбската гордост. Населението на Зубин Поток постъпва както обикновено – прегражда единствения стратегически път с барикади. 

Далеч по-смешно, но и толкова привично действат частите на КФОР на НАТО. Тяхната колона с огромно закъснение (тоест вече когато албанците са си тръгнели), поема на север; стига до сръбската барикада при Зубин Поток и спира. Сблъскали се челно с барикадите, натовците изпращат хеликоптер с няколко италиански военнослужещи, който обикаля над езерото, снимайки всичко с камера. След това увлекателното travel video e качено от италианците на страницата им във „Фейсбук“. Тип „ние си почиваме на Газивода“.

С това участието им в миротворческата акция приключва, което предизвиква отделния гняв на Вучич, а италианският генерал Винценцо Гросо, настоящият командир на КФОР, така и не успява да обясни разбираемо поведението на своите подчинени.

Албанците са признати майстори на провокацията. Уж нищо особено не са направили. Просто Тачи се е повозил на катер в почивния си ден. Той обаче не може да не си дава сметка, че „релаксът на „Газивода“ ще предизвика сред сърбите реакция, граничеща с истерията. В момента Вучич е съвсем близко, реално погледнато, до обявяване на частична мобилизация и окупация на района около „Газивода“, Зубин Поток и Северна Митровица. 
И ако Тачи още веднъж отиде да се повози с приятелите си из живописното планинско езеро, съвсем гарантирано е, че руските МиГ-29 ще останат в Сърбия. Просто ще забравят да отлетят. 

Налице са всички основания да се предполага, че албанците именно това и търсят. В такъв случай Русия може еднозначно да бъде обвинена в „агресивни планове на балканите“, а освен това да се дискредитира Вучич. 

Позицията на руската страна е ненамеса в конфликти между други страни, която е заявена през станалия вече христоматиен пример с противопоставянето между Иран и Израел. Вярно е, че за Сърбия (а юридически и за Русия) няма такова нещо като „външен“ конфликт в Косово, той е вътрешносръбски. Но ако Белград иска по някакъв начин да си осигури по-голяма подкрепа от Москва, освен сегашното военно-техническо сътрудничество, ще трябва доста сериозно да се постарае. Известна е позицията „заедно с руснаците сме двеста милиона“. И тя, разбира се, е приятна, но трябва да бъде подкрепена с още нещчко. 

Правителството на Вучич смята, че отказът да се присъедини към антируските санкции е едва ли не проява на личен героизъм, а това, погледнато в исторически план, изглежда странно – липсата на подлост все още не означава героизъм. В Белград са уверени, че Русия просто по дефиниция е длъжна да се застъпва за Сърбия, докато самите сърби водят задкулисни преговори с Брюксел. Това е изведено едва ли не като държавна стратегия, която отчасти повтаря поведението на Тито от времето на неговото „движение за неприсъединение“. 

В Москва на дипломатическо равнище е прието да се съгласяват с Белград и неговата „балансирана позиция“, като изтъкват суверенното право на сръбския народ да направи европейски избор. Това, разбира се, е правилно. Но къде по-симпатично е поведението на Република Сръбска, което е много по-еднозначно по отношение и на Русия, и на Запада. 

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров неведнъж е подчертавал, че Москва е против правилото да се чертаят „разделителни линии“ на Балканите по принципа „който не е с нас е против нас“. По-скоро НАТО и ЕС тласкат балканските народи и държави към декларации за еднозначен прозападен избор. Има и още едно заиграване в това поле – на албанците, които успешно манипулират не само сърбите, но и европейците, и американците. 

В Прищина вече са отхвърлили плана за размяна на територии. Там обаче има далеч по-радикални от Тачи лица. Докато той се возел във водите на езерото, няколко хиляди под ръководството на местния радикал Албин Курти протестират в косовската столица с единственото обвинение, че съществува план за размяна на територии със Сърбия. Те искат още повече. 

Преговорите между Путин и Вучич никога не са лесни, въпреки видимото приятелско настроение. В момента те са заплашени да станат най-сложните в цялата история на взаимоотношенията.Трябва да се помни, че търпението на сърбите действително е към края си, а албанците твърде умело нажежават атмосферата. 

На практика Вучич във всяко свое публично изявление говори за мир и спокойствие, да не го принуждават да издава заповеди за повишаване на бойната готовност на армията. Едното не пречи на другото, но има всички основания да се мисли, че октомври ще се превърне в месец, когато ще се реши ситуацията около Косово.

Превод: В.Сергеев