/Поглед.инфо/ Предизборната кампания в югоизточната ни съседка влезе в заключителния си етап

Предизборната надпревара в Турция се ожесточава с наближаването на 24 юни, когато в страната ще се състои едновременно президентски и парламентарен вот. Дългогодишният лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Реджеп Ердоган е смятан за фаворит за поста на държавен глава, но основният кандидат на опозицията Мухарем Индже набира все по-голяма популярност сред избирателите.

Предсрочните избори бяха свикани през април от Ердоган, който вероятно се надява с този ход да изненада опонентите си и да консолидира властта си като президент след проведения през 2017 г. референдум. Тогава избирателите подкрепиха увеличаване на правомощията на държавния глава, както и страната, чието население е 83 млн. души, да премине от парламентарна към президентска система на управление. Изборите се провеждат в момент, когато се засилват притесненията сред турците и международните наблюдатели от прекалено голямата власт, концентрирана в ръцете на лидера на ПСР, особено след неуспешния опит за военен преврат от юли 2016 г. и заради крайните мерки, които президентът предприе към опоненти, журналисти и гражданско общество. Оттогава Турция е управлявана в режим на извънредно положение. Стотици хиляди хора са арестувани, десетки хиляди държавни служители са уволнени, а на медиите са наложени тежки ограничения. След обявяването на предсрочните избори опонентите на Реджеп Ердоган започнаха да се страхуват, че държавният глава цели още повече да консолидира властта си.

Настроената за битка турска опозиция по изключение не успя да се впише в сценария на Ердоган. Три основни опозиционни партии се обединиха с по-малка партия, за да направят блок, в който влизат либерали, умерени ислямисти и националисти. Стратегията им е да привлекат кюрдското малцинство, което според много анализатори има значима роля в изборите. Мухарем Индже и госпожа Мерал Акшенер, лидер на новата националистическа Партия на доброто, са харизматични личности, имат дар слово и говорят постоянно срещу Ердоган. В обединението на опозицията влизат още ислямиската Партия на щастието, оглавявана от бивш приближен на Ердоган, и още една по-малка формация. Всички големи

опозиционни партии координират стратегиите си,

за да активизират електората и да получат максимално възможен брой депутатски места срещу управляващата ПСР. Те работят Ердоган да не получи пълно мнозинство на първия тур на президентския вот, за да има балотаж на 8 юли.

"Опозицията се подмладява", заяви Синан Юлген, който е експерт по Турция във фондацията "Карнеги за световен мир". "Сега опозицията определя дневния ред. В миналото това правеха Ердоган и ПСР. Сегашният президент все още е най-вероятният победител. Но има достатъчно основание да се смята, че резултатът от вота не е предрешен", смята той. Това ще са първите избори след миналогодишния референдум и резултатът от тях веднага ще доведе до промени - постът на министър-председателя ще бъде премахнат, правомощия ще си разменят парламентът и изпълнителната власт. Според критиците новата система ще бъде по-автократична, защото ще даде доста по-голяма власт на президента. Привържениците на Реджеп Ердоган обаче смятат, че по този начин кабинетът ще стане по-демократичен и отговорен.

Истината е, че

никой не е напълно наясно как на практика ще действа новата система

Опасенията, че това ще бъде съдбоносен момент в политическата история на Турция, стимулираха противниците на Ердоган. Опозиционните партии в Турция се опитват да излязат от собствения свят, в който живеят. Индже, който е привърженик на светската държава, отбелязва, че сестра му носи хиджаб и че той не се противопоставя на религиозните й вярвания. Акшенер пък е враждебно настроена към стремежите на кюрдите за автономия, но призова техният кандидат за президент Селахатин Демирташ да бъде освободен от затвора. Партията на щастието, макар че е ислямистка, провежда предизборната си кампания с музика и танци.

Разбира се, Ердоган остава за момента най-популярният политик в Турция и това не се дължи само на смесицата от ислямистки и националистически популизъм, която привлича широк кръг от избиратели. Повече от 16 години той и неговата ПСР доминират на турската политическа сцена, БВП на страната се утрои и бедните турци от селските райони повишиха социалния си статус. Пътят им за спечелването на парламентарни гласове изглежда доста по-ясен от този на опозицията. Членовете на ПСР и привържениците им казват, че са доволни от това, което се случва, и веднага наблягат на умението на президента да създава работни места, когато се реализират значими обществени проекти като летища и болници. "Опозицията няма мащабна или ясна визия за това какво ще прави и не дава никаква надежда на хората", казва Харун Армаган, който е член на ПСР. "Ние ще работим за общество, в което всеки може да отиде да учи в университет, да има най-добрата грижа за здравето. Работим за ядрени мощности, които да осигуряват 100% от произвеждана в Турция енергия", допълва той.

Проучванията показват, че Реджеп Ердоган има много близки позиции до тези на Индже, който е кандидат-президент от светската либерална Народно-републиканска партия (НРП) - втората по големина в Турция. Много турци са притеснени от твърдата ръка, с която Ердоган управлява в последните 5-6 години. Икономиката на Турция се задъхва, а лирата стигна най-ниските си нива за всички времена; инфлацията е двуцифрена, което е проблем за гласоподавателите на управляващите. "Хората не са сигурни, тъй като икономическите показатели са лоши", смята Арън Стейн от неправителствената организация "Атлантически съвет". "Животът е по-скъп. Правителството обвинява външни сили за проблемите си. Хората обаче са достатъчно умни, за да си дадат сметка, че правителството в голяма степен носи отговорност за случващото се", каза той.

Обичайно Ердоган изглежда енергичен и войнствено настроен на снимките, но на едни от последните 64-годишният лидер се появи изморен и видимо притеснен от хода на кампанията. "Разбира се, че той може да загуби", казва Вели Агбаба, който е депутат от НРП и един от партийните лидери. "В края на 16-ата управленска година ПСР остаря и не може да предложи нещо ново на обществото. Всичко, което правят, е да обещават различни неща", смята той. В лицето на Индже

президентът има достоен опонент,

боец, който е с 10 години по-млад и с корени от черноморския град Ризе, откъде е произходът и на фамилията на Ердоган. "Той е коз в ръцете на опозицията - харизматичен, добър оратор", казва Стейн. "Атакува Ердоган по важни въпроси", аргументира се той.

Г-жа Акшенер (61 г.) също има значима роля. Тя напусна Партията на националистическото действие, след като лидерът й Девлет Бахчели се обедини с Ердоган. Акшенер може да отмъкне избирателите националисти от лагера на президента. Независимо от това, че лидерът на кюрдската Народно-демократична партия (НДП), която събира кюрдски и леви гласове, ще бъде много важна. Демирташ (45 г.) беше арестуван през ноември 2016 г. по обвинения в подкрепа на въоръжените кюрдски сепаратисти в продължаващата десетилетия война срещу турската държава. Той не може да води кампания освен чрез кратки появи в социалните медии и видеозаписи от затвора. А Ердоган се състезава за гласовете на набожните кюрди, така че как те ще гласуват, ще бъде важен фактор за изхода от изборите. "Кюрдите са основният фактор, който ще реши резултата", смята анализатор в изследователска организация, който предпочита да запази анонимност. "Останалите гласове са консолидирани. Но кюрдите - никой не знае накъде ще се ориентират", обясни той.

Кандидатите на опозицията възприемат тези избори като идеална възможност, за да отслабят позициите на Ердоган, дори и да го победят, поне като му отнемат контрола над парламента. Опозиционните партии обещават да върнат парламентарната система на управление, да подкрепят демократичните институции и да сложат край на военната регионална роля на Турция и на описваната от тях като предизвикваща раздори вътрешна политика на Ердоган. Акшенер, която е наела Google AdWords, за да промотира кандидатурата и партията си, обещава да вдигне наложената от Ердоган забрана за достъп до "Уикипедия", и други сайтове в интернет. "Политиката на Ердоган, която е насочена към битки вътре и навън, ще приключи", казва депутатът от НРП Агбаба. "Ще създадем социален мир сред разединените части в страната ни и ще възстановим международните ни отношенията, както и тези със съседните страни", обещава той.

Поддръжниците на Реджеп Ердоган признават последните икономически проблеми, но казват, че избирателите ще продължат да вярват на президента заради дългогодишния му опит. От 2003 г. той е или президент, или министър-председател, а преди това е бил много популярен кмет на Истанбул - търговското и културно сърце на Турция. Армаган от ПСР казва, че доброволци са напълнили офисите на партията, готови да помагат за изборите. Той отхвърля жестовете на опозицията към гневните групи като кюрдите, че политиката на ПСР през годините е да се занимава със светски проблеми като напояването на селските райони и цените на жилищата. "Стратегията на опозицията е много евтина", смята той. "Те смятат, че ще привлекат набожните избиратели, ако имат кандидат, който носи хиджаб, че ако имат кюрдски кандидат - ще вземат кюрдския вот. Или, както казват белокожите американци - имам чернокожи приятели", казва представителят на управляващите в Турция.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Лидерката на Партията на доброто Мерал Акшенер води активна предизборна кампания срещу Ердоган. Тя вече е наричана турската Желязна лейди.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Прокюрдският кандидат за президент Салахатин Демирташ води кампанията си от затвора, където се намира от 2016 г. Анализатори смятат, че гласовете на кюрдите ще бъдат решаващи на предстоящия вот.

Терористи ли са турските журналисти?

Антоанета Маркова

Терористи ли са турските журналисти? Въпросът може да ви звучи абсурдно, но още по-абсурдно вероятно е, че турският президент Реджеп Ердоган го заяви най-категорично. В Лондон, след като британският премиер Тереза Мей му напомни, че трябва да спазва човешките права и да се придържа към ценностите на демокрацията, за която често говори, Ердоган заяви, че турските журналисти, които са в затвора по обвинения за съучастие в опита за преврат от лятото на 2016 г., са терористи. И че щом прокуратурата и съдът в страната ги обвиняват и съдят за тероризъм, няма значение, че имат журналистически карти. Тук не става дума дори за презумпция за невинност. Всъщност действащите в Турция закони дават доста обтекаеми определения за организирана престъпност и тероризъм, които се интерпретират свободно от прокуратурата и съдилищата, без изобщо да се зачита Европейската конвенция за правата на човека, по която Турция е страна. За това алармират правозащитници и турски юристи, които повдигнаха въпроса и по време на семинар, организиран от ЕК и Европарламента в началото на май в Брюксел. По случай Международния ден за защита на свободата на словото евроинституциите събраха европейски и турски журналисти, политици, депутати и правозащитници само ден след като в ЕП бе приета резолюция в подкрепа на независимата журналистика, ограничаване на медийните монополи, срещу натиска върху журналисти, включително чрез съдебни дела.

След опита за преврат от 15 юли 2016 г. в Турция бе въведено извънредно положение и действат и специални закони. Според експерти прилагането на два члена от закона за борба с тероризма и на два члена от турския наказателен кодекс водят до сериозни злоупотреби с основни човешки права - в такива ситуации публикуването на статия или произнасянето на реч публично може да доведе до образуване на наказателно дело, което да завърши с дълга присъда лишаване от свобода за членство или съучастие с терористична организация. По данни на Стокхолмския център за свобода към януари т.г. 245 турски журналисти са затворени, като непосредствено след опита за преврат са задържани 231 журналисти. Има издадени още над 130 заповеди за арест на представители от различни медии и те се множат всеки ден. Последните са по адрес на журналисти, които се отнасят критично към турската военна операция в Сирия и войната там като цяло. Само преди дни двама турски журналисти, осмелили се да говорят по този въпрос, бяха осъдени на по няколко години затвор.

140 медийни организации - телевизии, радиостанции, печатни издания и 30 издателски къщи - са закрити в Турция след юли 2016 г. Десетки хиляди преподаватели в училища и университети са арестувани и освободени от работа. 116 250 държавни служители са уволнени. И над 1000 текста от 154 закона са променени от властта - всичко това с укази, в условията на правомощията на извънредното положение. Ердоган и негови приближени вече на няколко пъти заявиха, че ако спечелят изборите в неделя, ще отменят извънредното положение, но представители на опозицията и на медиите не вярват това наистина да се случи.

В момента административните съдилища отхвърлят всички индивидуални жалби срещу указите, казва преподавателят по право във Факултета по политически науки на Анкарския университет проф. Кемал Алтъпармак. Той подчертава, че Венецианската комисия е препоръчала на създадената заради извънредното положение Държавна разследваща комисия да дава предимство в работата си на разглеждане на жалбите от медийни организации и журналисти. Досега обаче няма никаква реакция на тази препоръка. Към март т.г. комисията е отхвърлила 9700 жалби срещу уволнения в страната и е приела едва 300, което е около 3% от всички внесени обжалвания. Конституционният съд, който все още се приема като нормално действаща съдебна инстанция от Съвета на Европа, също е част от проблема, подчертава проф. Алтъпармак. Турски юристи и правозащитници са недоволни, че Съветът на Европа не се намесва активно в защита на правата на гражданите и на журналистите в Турция и по-специално критиките им са насочени към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. За да стигнат делата дотам, отнема години, а и там процедурите са доста тромави.

Свободата на изразяване е ключов индикатор за готовността на страна-кандидат да стане част от ЕС, пише в сайта на ЕК. Нито една страна не може да се присъедини към ЕС, без да гарантира свободата на словото като основно човешко право, и това е предвидено в чл. 49 от Лисабонския договор. Политическата намеса в медиите, икономическите проблеми като медийна концентрация и различни форми на натиск, включително насилието срещу журналисти, са наболели въпроси в Турция и страните от Западните Балкани, съобщават от ЕК. Подобряването на тази ситуация неизбежно е свързано не само с възприемане на правилата на ЕС, а става дума за поведенчески и културни промени в политиката, правосъдната система и медиите, се посочва още в сайта на институцията.

--------

АБСУРД

Не само журналисти, учители, учени и общественици са под прицела на властта в Турция. След въвеждането на извънредното положение в страната под арест бе поставен дори паметник. Става дума за монумента на човешките права в Анкара. Паметникът е дело на скулптора Метин Юрданур, който го извайва от бронз през 1990 г. Той изобразява жена, която чете Хартата на човешките права. Монументът е инсталиран на пресечката на ул. "Конур" и ул. "Юксел" в турската столица. Често той е сборен пункт за протести на гражданите.

След като учителят Семих Йозакча и университетската преподавателка Нурие Гюлмен бяха арестувани м.г. на 75-ия ден от тяхната гладна стачка, обявена в протест срещу уволненията им по подозрение в съучастие с организаторите на преврата, монументът на човешките права, пред който те протестираха, също е поставен "под арест". Монументът е ограден с бариери и достъпът до него е ограничен с обяснението, че мястото "може да стане арена на събития като съпротивата в Гези или Текел".
-------------------------

30 000 сирийци имат право да гласуват на турските избори

Десетки хиляди сирийци ще имат право да гласуват на изборите на 24 юни в Турция, каза премиерът на страната Бинали Йълдъръм. Говорейки пред журналисти в западната провинция на Измир, Йълдъръм съобщи, че "досега около 30 000 сирийци са получили турско гражданство". "Те имат право на глас, но не знам колко от тях ще използват това право. Те са нашите гости и ще се завърнат в страната си", каза премиерът. Той подчерта, че сирийците в Турция "трябва да се подчиняват на турските закони". "Ако не го правят, тогава ще ги хванем за ръка и ще ги изпроводим там, откъдето са дошли", заплаши Йълдъръм. Турция е държавата, приютила най-много бежанци - към края на 2017 г. в страната са регистрирани 3.5 милиона души, повечето от които сирийци, според доклад на ООН.

 Кемал Алтъпармак

"Арестуваният" паметник на човешките права в Анкара.

Снимка: Туитър

 "Арестуваният" паметник на човешките права в Анкара.

Сега